Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Критика, критика, ама не чак дотам

   Критиката в сливенските медии е долу-горе като сливенското гражданско общество – будно, будно, ама не чак дотам, че да може и да промени нещо. Критиката пък обикновено насочваме към „Общината“, щото някак си е най-безболезнено и за пишещия, и за критикувания – има там някакъв си човек, който не си е свършил работата, ама кой е, нито критикуващият казва точно, нито критикуваната общност „Община“ го идентифицира. Та ето и сега – и гражданите говорят, и местен сайт писа за грозотията, която владее половината от „пъпа на Сливен“ – частта, която остана извън проекта „Зелени и достъпни пешеходни зони“, югозападно от църквата „Свети Димитър“, чак до кръговото кръстовище. Но никой не казва кой трябва да разкраси картината.

   Изпадала съм в неудобното положение да ме пита пришълец, застанал сред паркираните на площад „Хаджи Димитър“ коли, къде е центърът на Сливен... Амиии, някъде там. Даже навремето, когато хотел „Сливен“ все още беше нов и представителен, посочвахме не паметника на Хаджията, а него, като център, поне на пришълците. Сега този хотел и особено прилежащия му паркинг са една от язвите на града. Когато чух, че собственикът му щял да се жени в него, се зарадвах – рекох си, няма как да не го ремонтира, поне ресторанта и площадките пред ресторанта и хотела. Едно, за да предотврати хвърчането на чакъл изпод гумите на луксозните коли, второ заради глезените на дамите с луксозни обувки.  Не би!  Пък споменатият сайт и други около него, вместо да им направи впечатление грозотията, писаха за ВИП сватба, каквато Сливен не бил виждал. Разбираме ги, парите не идват от гражданското общество, което смята, че когато много си взел от един град, имаш поне моралната отговорност малка частица да върнеш. Няма да обясняваме какво е корпоративната социална отговорност, защото тук дори не става въпрос да дадеш нещо пряко на съгражданите си, а да си поддържаш собствения имот, за да не ги срамиш... И вярно, че пак до Общината опират нещата, щото оттам следва да подсещат, че щом искаш да имаш имот на пъпа на Сливен, трябва да се грижиш за него.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


   Ако слезем малко по-надолу от площада, към разхвърляните части от статуи, които местният сайт ни показа пък и всеки ден си ги виждаме, стигаме до други собственици. Още при строителството на първия от т.н. молове, бе счупена тази статуя на жена, с обещанието да бъде възстановена. Оттогава минаха няколко години. Е, пак вездесъщата анонимна „Община“ трябва да потърси сметка от собствениците не само за скулптурата, но и за нецивилизованото пространство зад двете нови сгради. (Да не говорим, че тази статуя е една от няколкото, които бяха потрошени или изчезнаха. Не знам дали освен камерата пред входа на галерията „Сирак Скитник“ има и други, дали работят и какво се вижда на тях, но там имаше един „Орфей“, една „Майка Корея“  и още, макар и създадени по времето на соца „творби”, както в кавички ги поставя авторът на нецитирания от мен сайт  – защото жените били дебели, в кичови пози и явно не отговарят на неговите естетически критерии...) Тук ще се въздържа да описвам как се коланят маазите – друга културна забележителност в очертаното пространство – то пространството около тях си говори само...


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Не че Вълко Вълев е единственият собственик на имот, част от представителното градско пространство, който не го колани по правилата, но навсякъде го хвалят като най-богатия... Многократно сме говорили и писали за общинския съветник Димитър Батаков и закупения от негова фирма имот-паметник на културата, който той по всякакъв начин се стреми да събори (т.н. „Средна баня“). И не сме писали за собственика на имот в градската градина, също бивш общински съветник, Веселин Балтов май се казваше, който по не знам какви пътища успя да реституира къщичката, към която тогава имаха интерес спортни клубове, превърна я в средновековна кула със стражи – бутафорно, небутафорно, беше си поне някаква детска атракция, но сега я е модифицирал (той или някой друг) в разбита постройка с още по разбито около нея пространство...

   Думата ни е, че не само общината е длъжна да асфалтира, озеленява, благоустроява, поддържа, но че тя следва да напомня и да санкционира тези, които са забравили ангажиментите си. И че зад „общината“ стоят конкретни хора – началници на дирекции, отдели, главни и какви ли не щеш специалисти (не само кмет), които са там не за да замазват с неясни обяснения критиките, а сами да търсят и посочват нередностите.

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version