Сливенското дружество „ЮНАК“
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 2347
След Освобождението на България през 1878 г., едновременно с полагане основите на гражданското управление в Източна Румелия, се поставя началото на организираното физкултурно и спортно движение.
В началото проявите в това отношение се свързват със създаването на гимнастически стрелкови дружества, които са прикрита форма на създаване на национална гвардия в Областта. Едно от първите създадени в Източна Румелия дружества е народното гимнастическо дружество „Лев“ в град Сливен.
След изтеглянето на руската администрация от Източна Румелия, гимнастическите дружества се разпускат. Но на тяхно място се създават дружества с чисто спортен характер.
След 1900 г. спортното движение в Сливенския край бележи подем. Така се стига неминуемо до месец май 1902 г., когато започва своя живот гимнастическо дружество „Сливенски юнак“ с 25 възрастни юнаци и 16 юноши. През следващите години броят на организираните членове на дружеството нараства на стотици, а авторитета му сред сливенските граждани е неимоверно голям. Обяснението трябва да се търси в националните устои на юнашкото движение, появата му по вътрешни национални подбуди и пряката му връзка със съществувалите по-рано стрелковите дружества и Гимнастическото дружество „Лев“.
Главен подбудител за полагане основите на гимнастическо дружество „Сливенски юнак“ се явява учителят по физическо възпитание в Мъжката гимназия Тодор Анастасов. Уставът на дружеството се приема на 16 юни 1902 г., като в първото му настоятелство са избрани: за председател – К. Илиев, за подпредседател – Вичо Дуплев и за главатар – Тодор Анастасов. През същата 1902 г. се освещава знамето на дружеството, а 1904 г. е белязана с откриването на игрището до Градската градина.
Първите гимнастически игри проведени в града направили силно впечатление. Но първо официално участие на дружеството на юнашки събор е отбелязано през 1907 г. в Русе, където са спечелени и първите награди. През същата година представители на сливенското юнашко дружество вземат участие в организирания в Прага Всеславянски юнашки събор.
За събора в Прага заминава и Димитър Рохов, чието име е тясно свързано както с дружество „Сливенски юнак“, така и с Прага. Там, в Прага, Рохов е завършил курсове по гимнастика, както и школи по фехтовка и танци. Придобитите знания Д. Рохов прилага както в родния Сливен, така и в поробена Македония, където полага основите на редица гимнастически дружества и с това повдига духа на поробеното население.
Две години по-късно – през 1909 г., сливенци посещават игрите в Одеса. Със сливенско участие е белязан и съборът в Загреб през 1911 г. На юбилейния събор в София през 1924 г. „Сливенски юнак“ участва с повече от триста члена и печели не една награда. Но особено знаменателна е годината 1930. На състоялият се в София VII юнашки събор дружеството се явява с около 300 члена и печели първа награда, знаме, златен медал и девет втори награди. И когато на 16 юли 1930 г. сливенските юнаци се завръщат от София, перонът на гарата се оказва тесен да побере множеството, дошло да посрещне победителите.
Дружеството дава своя принос не само в спортния живот на града. Към него още през първите години на съществуването му възникват духов и струнен оркестър, а по-късно коледарски и църковен хор. „Сливенски юнак“ се вписва в културния живот на Сливен като организира утра и вечеринки, забави и градински увеселения. И това е един от начините за набавяне на средства за нормалното съществуване на юнашкото дружество и движение.
Така със съществуването си в онези години, юнашкото движение свързва в едно патриотичните подтици на сливенското гражданство, спорта и културата.
Ради Радев
Държавен архив - Сливен
