Неделен гост
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 2425
Калояновци, които искали да си показват гробницата...
Ей я, да си я показват на снимка
В началото на тази пролет екип специалисти от БАН обиколи Сливенско в работата си по проект, свързан с тракийската култура. И за пореден път обясни (общо взето на хора, които са напълно наясно с това), че тракийската гробница край село Калояново би могла да стане атрактивен обект на културно-историческия туризъм.
Покрай посещението на учените, жителите на сливенското село също се присетиха, че сред къщите им има такова нещо и подновиха оплакванията си, че техните деца и внуци не са виждали тази забележителност, отделно, дето биха могли да се фукат пред гостите си, че и те имат какво да покажат... И решили да направят искане пред общинското ръководство: обещаваното от петдесет и кусур години насам експониране на гробницата да се случи. Само че, дори и случването на писмото им се оказало трудно. „Кметицата не иска да свика общоселско събрание, на което да приемем писмото“ – оплакаха се някои. „Никой никому не може да забрани да пише писмо“ – каза по телефона кметицата Стоянка Черкезова. (И е права.) Според нея, една „по-активна“ госпожа обикаляла селото, в събиране на подписи. Тя, като кмет, естествено вече уведомила общинското ръководство за исканията на съселяните, от което й отговорили: „Добре, ще направим проект...“
Ще припомним само, че Калояновската гробница (IV в. пр. н.е.) е открита и проучена през 1962 г. Пак тогава, в началото на 60-те години, находката е обгрижена – за опазването й над нея е изграден бетонен кожух, поставена е метална врата, имаше и парапет покрай „балкона“, доближаващ посетителя до останките. Направени са реплики на гробните дарове, т.е. този археологически обект е бил подготвен за експониране. Няколко десетилетия бившият директор на Регионалния исторически музей в Сливен, сладкодумен човек, обясняваше как това ще се случи – все по някакви големи поводи: 1 300 години българска държава, 100-годишнината на музея и 135 г. от началото на музейното дело, и пр., и пр. И все имаше извинителни причини да не се случи – дълго време бе посочвано примерно, че въпросът със собствеността не можел да се уреди. Междувременно металната врата и парапетът бяха откраднати, доста години гробницата престоя отворена и незащитена.
Нейсе, в един момент се оказа, че всички въпроси са уредени – т.е. нищо не пречи гробницата да бъде експонирана и социализирана за гордост на калояновци и всички жители на региона. Пак междувременно, се оказа, че по бетонния кожух на античното съоръжение са прорасли дървета, които го рушат и е необходимо спешно почистване на тази растителност. Но също така междувременно се яви човек, който на практика беше готов да приложи широко прилаганото в други държави под името „корпоративна социална отговорност“. Управителят на успешното българо-германско дружество HL-TopMix (чиято основна площадка е на метри от гробницата) постави липсващата врата и пое ангажимент да огради парцела и да сложи охранителни камери. Тези връзки между община и бизнес бяха с посредничеството на функциониращия тогава Обществен съвет за закрила на културното наследство в Община Сливен. Те останаха нереализирани, заради нехайството на общинските чиновници – нито предоставиха на фирмата скица на общинското място, за да може да се изгради оградата, нито изпратиха обещаните работници, които да почистят терена и кожуха на гробницата от растителност. Нито пък някой написа благодарствено писмо на Пламен Даскалов за поставената врата (нещо, което добрият тон изисква).
За сметка на всичката несвършена работа около нея, десетилетия наред гробницата в Калояново, особено в летните сушави месеци, предоставя по някое бомбастично журналистическо заглавие – как е единствена след Казанлъшката (откъде ли изкочи това и колко души го мултиплицираха?), как днес-утре туристите ще могат да я посетят (че даже и в туристически справочници я има)... То не бяха проекти, не бе чудо. Някои хора си осигуриха пенсии с обяснението на тези проекти. Други продължават: „Гробница и Баба Вида на опашка за 200 млн.“, се появи преди година, пак масово мултиплицирано, в което писание се обяснява как с едни пари от 200-милионния държавен фонд за реставрация на културни паметници, всичко ще бъде тип-топ.
За какво беше предходното дълго обяснение, с което не знам дали можах да обясня, та да го кажа и накратко: За нашите общинари решението на въпроса не означава да се направи гробницата достъпна във вида, в който е била открита, а да се вземат едни пари... Има гробница, има спонсор, има достатъчно работници, които да почистят терена (че и специалисти – нали наскоро „Община Сливен осигури заетост на 60 младежи по професиите „работник в озеленяването” и "помощник строител"), има реплики на находките, които да се експонират. Има и ключ, който да стои в кметството и при желание на посетители, някой от чиновниците да отваря вратата... Тук идват опонентите с аргументи: трябва да се изгради път за милиони левове (не че си няма селска улица, по която всеки мераклия може да стигне до тракийската антика), трябва човек с работно време и заплата... Какво да се възрази на чиновници, които иначе повече от нас са обикаляли по чужбина и знаят, как хора отварят собствените си домове за посетители...
Колкото за писмото на калояновци – самото му написване и изпращане сигурно ще е успех и белег за общност, но дотам. Пряката демокрация в България не работи (примери – референдумът „на Слави“, референдумът в Трън...). А беше време, когато ни сочеха за пример Швейцария...
Йорданка Раданчева