Предложение за бъдещето на Кожно-венерическия диспансер все пак ще има...
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 2095
Кожно-венерическият диспансер в Сливен, който ние си знаем като Кожния център, ще прекрати дейността си от 1 юли – поне така ни убеждават работещите в него и под Стария бряст вече върви подписка в защита на лечебното заведение. Причината е финансовата задлъжнялост на диспансера (около 55 000 лв.), основно към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ (37 400 лв.), която обслужва част от дейностите на диспансера. Приказките за закриване са от доста време. Преди няколко месеца възникна и идеята диспансерът да се преструктурира като отделение към Областната болница, за да се запази дейността, от която населението на региона има нужда.
Комисията по здравеопазване към Общинския съвет на заседанието си във вторник, в разширен с лекари и други специалисти състав, разгледа проблема. Какво излезе от това заседание?
– Общо взето, всички декларират, че желаят доброто на сливенските граждани и не искат да ги лишат от услугите, извършвани в това здравно заведение.
– Кметът Стефан Радев поддържа становището си дейността, извършвана от диспансера, да се запази, но извършвана вече от Областната болница „Д-р Иван Селимински“. Даже било решено новото болнично отделение да се настани на първия етаж в сградата на диспансера, което донякъде успокоява, че цялата врътка не е заради това дето някой трети си е харесал сградата.
– Лекарите от диспансера настояват, че лечението на стотината сифилистици и други болни в областта няма да е достатъчно качествено в звено на болницата, което не би могло да извършва точно диспансеризацията (и все пак при положение, че самите те ще извършват дейността, защото други няма...).
– Изпълнителният директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ д-р Васислав Петров заявява, че не гори от желание да открие такова отделение (т.е. не иска да се закрие Кожния център като самостоятелно лечебно заведение), тъй като дейността поначало е губеща, но си иска парите – 37 402,75 лв., още повече, че с второ писмо министърът на здравеопазването му напомнял да съкрати разходите на болницата.
– Управителят на Кожно-венерическия диспансер д-р Мая Миланова обяснява, че откакто тя е управител, центърът всъщност работи успешно, тъй като е намалил дълга си към болницата от 82 000 лв. преди три години, на 37 000 лв. Още повече, че в това време се е наложило да плати обезщетение за неизползвани отпуски за 2008 и 2009 г. на бившия управител на диспансера в размер на 32 000 лв. (При тази информация през самите общински съветници минава лека почуда, а какво ли биха казали останалите граждани – щом за две отпуски обезщетението е 32 000, каква ли е заплатата за година...)
– Общинският съветник д-р Нина Борова припомня на колегите си, че действително д-р Миланова е човекът, при който центърът върви към оздравяване, след като с користна цел е бил източван години наред. При 500 лева за храна и пране месечно в аналогичното лечебно заведение в Бургас, сливенският център е бил вързан с „наши“ фирми за 1 600 лева месечно за същите услуги (сега месечната сума за храна била около 300 лева). При което общинските съветници от няколко мандата си замълчават: кой ял – ял, кой пил – пил...
– Общинският съветник Иван Петров предлага общината да плати задължението на центъра – още повече, че тези пари така или иначе трябва да бъдат платени, а в следващите месеци съвместно с министерството на здравеопазването да търси други мерки за намаляване на загубите.
– Другото предложение е да се навият някак си кметовете на останалите три общини в областта, чиито болни центърът обслужва (припомням, че той е дружество само на община Сливен) да поемат съответните дялове (за издължаване) от вече съвместно на четирите общини дружество – нещо, в което самите предложители не вярват.
Това, което мен като журналист ме интересува, е с колко по-евтина ще бъде дейността, която извършва центърът, като дейност на болнично отделение. Това на заседанието на комисията не бе казано, а и явно никой не е правил изчисления.
Д-р Васислав Петров е убеден, че загубите от дейността като звено на болницата ще бъдат по-малки (защото както каза той, ако дейността беше печеливша, щяха да я извършват и частните болници). Икономията, според него, ще дойде веднъж от намаляване на администрацията (счетоводител и пр.), втори път от намаляване заплатата на управителя, който вече няма да е управител, а началник отделение, от различната цена на услугите, които центърът заплаща сега на болницата (и които като вътрешно нейно звено ще плаща на по-ниска тарифа). Към тези аргументи май следва да прибавим и намекнатото от кмета Стефан Радев: Ако сега дългът на диспансера следва да се изплаща за сметка на сливенските данъкоплатци, натрупаните от него загуби като болнично отделение (след като болницата е преимуществено държавно дружество) ще плащат българските данъкоплатци – все е нещо, при хала на общината.
Общо взето, това бяха тезите, излезли от заседанието на комисията по здравеопазване. На което заседание решение за точка, свързана със съдбата на центъра и внесена като извънредна на предстоящата в четвъртък общинска сесия, не бе оформено. Но то явно е помогнало кметът да затвърди убеждението си и да посочи какво ще бъде предложението (http://www.sliven.bg/index.csp?f=news-238379 )
Лично аз, когато става въпрос за здравеопазване, не вярвам докрай нито на едната, нито на другата страна – след като три пъти за последните две години бях използвана като пациент за източване на Здравната каса от различни болнични заведения. Пък сливенци да си преценят кой крив, кой прав – макар че решението, в крайна сметка, няма да зависи от тях...
Йорданка Раданчева