Неделен гост
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 2302
Стохилядният жител
или любителският плам на борците срещу урана
„Виладжиите да са спокойни: Няма радиационен риск от закрития уранов рудник край Сливен“ и други подобни заглавия съвсем успокоиха сливналии. Нещо повече, заплахата е отпратена някъде към други региони или в покрайнините на нашия, или пък към някой нероден още жител на Сливен, тъй като „Специалисти от Националния център по радиобиология и радиационна защита информираха областния управител, че според данните от извършените измервания, радиационният риск е 1 на 100 000 души. Те го определиха като минимален. „Сами можете да си направите преценка, като имате предвид, че населението на Сливен е под 90 хил. души“ – коментира пред журналисти Чавдар Божурски.“
Долу-горе със същите думи повечето сливенски медии информират гражданите за резултата от изследването на Националния център по радиобиология и радиационна защита. Този същия, който, доколкото сме чували, е ангажиран четири пъти годишно да прави замервания. Не знаем дали е вярно.
Така или иначе, в информацията има няколко положителни момента: След като през април т.г. покрай урана във водата на Хасково всяка уважаваща се медия в България се видя длъжна да пише за положението с този елемент, все пак не сме останали само с говоренето, както е по традиция. „Специалистите съобщиха още, че засега областната администрация в Сливен е единствената в страната, която е поискала информация за актуалното състояние на последиците от закрития уранодобив.“ (Е, то всички знаем доколко на управниците ни им пука за населението, ама чак пък толкоз. Аз лично си представях, че все пак някое длъжностно лице в Област Сливен получава актуалните данни.) Друг положителен момент: „Националният консултативен съвет, в който членуват представители на няколко министерства и агенции, са приели задание за изготвянето на проект. Конкретният график за работа ще бъде одобрен до края на годината.“ (Не се усмихвайте скептично, в някои държави така казано, върви за добра новина). И още положителни неща: Тези дейности (разбирай затваряне на отворените в момента входове на щолни, комини и шахти) „ще бъдат извършени от държавна фирма, натоварена с ликвидацията на последиците от уранодобива“. (Това поне знаем – фирмата е „Екоинженеринг-Редки метали“ ЕООД, която от създаването си през 1998 г. досега е похарчила доста народни парици за ликвидиране на последиците от уранодобива. Дали фирматаще се върне към проекта си от 2004 година за рекултивация на сливенските рудници, според който остатъчната руда трябва да се засипе с глина, а след това – с хумус от пречиствателната станция, не знаем. Както не знаем и защо Община Сливен под управлението на кмета Йордан Лечков не е направила необходимото за реализацията на този проект.)
Вярно, че 40% от населението в България е неграмотно, а 50 % четат само заглавията. Но не се ли сещат някои хора, че все пак остават едни десетина процента (може и да са по-малко). Е тия наглеци (10-те процента, де), като прочетат, че следва да са спокойни, ще искат и да знаят защо.
Пак през април т.г., покрай урановата дунанма, същите медии цитираха Христо Христов, технически кадър от някогашните „Редки метали“ и понастоящем пациент на онкологията, че според данните, с които той разполага, на места има превишаване с 20 пъти на радиоактивното излъчване.
-
Къде са тези места и защо сега да сме спокойни?
-
Какво значи „1 на 100 000“ – че останалите 99 999 не се облъчват?
За смях на специалистите, да поразсъждаваме дилетантски, въз основа на това, което сме чели (щото се ласкаем да сме от 10-те процента)... Радиоактивността от източник се изчислявала в бекерели (Bq). Съвременната мерна единица за биологична радиация (аз го разбирам като за влияние върху живите организми) вече не била рентген, а сиверт (Sv). И тъй като сивертът е прекалено голяма единица, нивата на допустимост се определяли в милисиверти. Е, тук поне е необходимо да цитирам точно: Според Виктор Бадулин, заместник-директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита и завеждащ секция „Радиационен контрол“, „за населението дозата е 2 mSv за година от естественото фоново облъчване, плюс 1 mSv от всички други източници на радиация – общо 3mSv.“ (e-vestnik, 04.05.2010 г.) Да допълним, че американските институции били по либерални и допускали 6,2mSv, но пък английското обществено здравеопазване – само 2,7.
Е, аз искам да знам тези данни за Сливен. А вие?
НЕОБХОДИМА ОТМЕТКА: В най-близката до града отворена галерия (затворена с решетка, както виждате на снимката), от която изтича вода за поливане, за поене на животни и пр., Природният парк „Сините камъни“ опазва прилепи. Табелата, естествено, е сложена с европейски пари. Това, че човекът е най-издръжливото животно, го знам. Излиза, че и прилепите са такива. И се чудя сега: Ще се затваря ли тази галерия заради хората, според обещанието или няма да се затваря, заради прилепите. И ако ще се затвори, какво ще се случи с горките животинки. Но тук оптимизмът ми е по-голям, защото знам, че за хора европейски пари трудно ще вземем, но за прилепи – по-лесно. Ако трябва, ще ги преместим, както преместихме лалугерите от нещастното поле, наречено сливенско голф-игрище.
Йорданка Раданчева