Неделен гост
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 3879
Сливенската
с У М А т О Х а
В началото на седмицата общинското ръководство в Сливен обяви оптимизация на училищната мрежа и с това предизвика каквото предизвика.
Характерно не само за сливенското ръководство, а за началстващите в последните години е, че се възприемат като „глас Божий“, който прогърмява над низшите твари и им дава насоката. Изглежда и не допускат роптание изотдолу, защото хич и не се постарават да аргументират спусканите заповеди.
Та така... „Преструктурирането се налага заради изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование, според които обучението трябва да е на една смяна“, обясни кметът Стефан Радев“ (според разпространеното от общинските пиари). В Закона, разбира се, такова изискване няма и няма как да има подобно нещо в един закон. Има наредба и писмо от министерството с пожелание това да се случи... Законът, та Законът... Не се е постарала много в аргументацията чрез закона и директорката на „Социално подпомагане“ в Сливен, която, с грижа за децата, разпрати писмо те да не бъдат използвани в протестите срещу предвижданите промени. Разбира се, хич не е хубаво, че ученици от начална степен от Х СУ бяха изправени с протестни табелки, а родителите, да не споменавам учителите, се гушеха зад тях. Но пък чл. 12 от Закона за закрила на детето, цитиран в разпратеното писмо, гласи: „Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.“ Е, в този закон все пак биха могли да се открият по-подходящи текстове, обслужващи целта. Но че децата нямали право на мнениe, както управленци в сферата на образованието не се свенят да твърдят? Уважаеми демократи, въздържайте се, все пак и европейските ни партньори са тук...
Нейсе, цялата обявена в понеделнишкия брифинг на общинското ръководство реформа, получи представителен вид в предложението, което кметът щял да внесе за разглеждане в Общинския съвет на февруарското заседание. Предложено не според правилата на българския правопис и пунктуация, но предложение, все пак... Това че вносителите не знаят името на първия ни княз, в случая е на второ място. На първо е какво се предлага. (Тук изразявам собствено съмнение, че предложението не е готвено в общината, тъй като там вече няма експерти в тази сфера...) И след като предложението за решение към Общинския съвет бе вече огласено, в Регионалното управление на образованието дадоха пресконференция, с идеята да внушат на журналистите, че то тепърва ще се обсъжда. След като малко им се поскарва за наглостта да питат това-онова, „нормално е да започне една дискусия“, казва началничката д-р Бисерка Михалева.
Все пак, на журналистите се карат по-малко, отколкото на директорите и учителите в училищата, които си позволяват да възразят на предлаганите промени. В езиковата гимназия не толкова (може би щото и кметът е бил там), но в хуманитарната – до откат. Един Кадирев във „Васил Левски“ от години отстоява училището си и като се заканил да не пусне „разясняващите му“, то вероятно ще остане без своя среща от така прокламираните между колективите и експертите. Да плашиш учители е тъпо, меко казано, ако обаче наистина преследваш целта те да възпитават свободни и отговорни личности. Пък и с какво да ги плашиш, при липса на млади кадри и толкова работещи учители-пенсионери? Но заплахите все пак работят...
Сега за конкретните предложения, с уговорката, че между тях има и добри.
Кой знае защо, сливналии масово решиха, че цялата гимнастика е измислена (и не от сега) от началничката на Регионалното управление на образованието д-р Михалева, която сега форсира, за да може преди пенсионирането си да уреди ППМГ. Тук му е мястото да кажа, че гимназия „Добри Чинтулов“ е нашата любима гимназия, училището на много поколения в Сливен и всички го обичаме. За да може то обаче в настоящия си вид да се разпростре с всичките си класове и паралелки на една смяна, струва ми се само етажите, в които сега е Езиковата гимназия, няма да му стигнат. (Аз, като професионално деформирана и още по-подозрителна от повечето си съграждани, си мисля, че засега ППМГ не иска и сградата на Професионалната гимназия по хотелиерство и туризъм само защото директорката там все още е със силни позиции. Напъните ще почнат след пенсионирането й.) Това (вероятно неоснователно подозрение), се засилва от масираната подкрепа на настоящи и бивши учители в гимназия „Добри Чинтулов“ на гениалните реформи, които чрез размяна на сгради ще тласнат сливенското образование напред. Уважаеми, тези прийоми и аз съм ги прилагала – знам как работници пишеха възторжени писма, възхваляващи мъдростта на поредното решение на БКП. Но нали премахнахме член първи от старата ни конституция, имаме си нова и всички си отдъхнахме, приветствайки свободата? Свободата на мнение, преди всичко. „Това сигурно не е единственият възможен вариант. Както винаги съм казвал, сме отворени за идеи“, добавя според споменатото вече прессъобщение кметът Стефан Радев. Ама защо тогава обиждате и ругаете инакомислещите бе, джанъм?
Много хора вече направиха сметки и установиха с числа, че разместването на половината сливенски училища няма да доведе до едносменен режим на обучение нито на обединените НУ „Васил Левски“ и ОУ „Д-р Иван Селимински“, нито на пониженото в степен „Хаджи Мина Пашов“ и набутаната там Икономическа гимназия, нито на V СУ, обединено с Хуманитарната гимназия. Цитирам пак споменатата концепция за бъдещето на училищата, изразена в прессъобщението: „Заместник-кметът Пепа Чиликова добави, че другата причина за промяната, са изискванията за обхващане и задържането на децата в училищата. Тя конкретизира какви са предложенията за оптимизация на училищната мрежа. Едно от предложенията е Средно училище „Хаджи Мина Пашов“ да се преобразува в основно училище.“ Само аз ли съзирам тук противоречие? Допускате, че децата от най-интегрирания ромски квартал, които вече са българчета и които намалявали в горния курс на кварталното си училище, ще отидат в по-далечно? Да, само че в още по-далечно – в Испания... Допустимо е в пиара да се вкарват дребни лъжи, но такива, които трудно се хващат. Например не е хубаво да казваш, че Хуманитарната гимназия разполага с десет, а не осем учебни стаи, щото е въпрос на елементарно броене. А и там сградата е една – нищо не пречи да се отвори вратата между двете училища и децата от училище „Пейо Яворов“ да ползват свободните две стаи, ако има такива... Пък като толкова искате да закриете една гимназия, направете го постепенно. Както казаха родители, „Ние сме записали децата си в гимназия и искаме да завършат гимназия, не СУ. Ще ни принудят да ги хванем за ръка и да се изнесем от този град“. Та, направете си приема от VII клас не за гимназия, а за СУ, защо поставяте гражданите си пред свършен факт? Самият министър Красимир Вълчев обясни, че големите градове (макар Сливен вече да не е такъв) ще се стараят да минат на едносменен решим до 2026 г. – достатъчен срок записалите се в гимназия да завършат именно гимназия и достатъчен срок всичко да бъде направено наистина според закона. (И тогава, с освободената от директора стая, стаите в „Корпус „Дамян Дамянов“ вече ще станат девет.)
Междувременно, цитирайки Закона за предучилищното и училищното образование, от общината вземат само устройващата ги част, а не отиват по-натам, към неговите изисквания:
„Чл. 314 (3) Предложението за закриване на държавните и общинските училища, на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа и на специализираните обслужващи звена съдържа:
1. мотиви за необходимостта от закриване;
2. наименование и адрес;
3. вид на училището;
4. етап и степен на образование и организация на учебния ден и профили или професии, организация на предучилищното образование, в случай че се осъществява – за училището;
5. професии, в случай че се предоставя професионално обучение в съответствие с чл. 49, ал. 2, т. 4, организация на учебния ден, организация на предучилищното образование, в случай че се осъществява – за държавния и общинския център за специална образователна подкрепа;
6. информация за броя на децата и учениците и възможностите за пренасочването им;
7. информация за собствеността и предложение за разпределяне, прехвърляне и използване на сградния фонд и на материално-техническата база;
8. предложение за приемане и съхраняване на задължителната документация;
9. информация за осигурен транспорт до училището, към което са насочени учениците.“
Истина е, че в Сливен има огромна неизползвана или непълно използвана учебна база – прекрасната стара сграда на бившето дърводелско училище, огромната база на бившия текстилен техникум и още по-огромната на бившия електротехникум, настояща ПГЕЕ (освен тази на бившия техникум по механотехника и автотранспорт, за която решението е добро или поне подходящо). Както някои вече писаха, едносменното обучение се доближава до целодневното. Ами вземете малките ученици на ППМГ, организирайте им транспорт, извозете ги на чист въздух в някоя от тези сгради, организирайте им столово хранене, дайте им време за игра, ако трябва, сложете им и легла за почивка. А когато станат гимназисти – моля, заповядайте в централната сграда... Или учителите от това училище няма да са съгласни? (Не дай Боже да вземат и те да протестират. Засега в социалната мрежа само се трият коментарите, апелиращи да се ограничи пък малко приема в училището-мастодонт. Това, в крайна сметка си е въпрос и на елитарност – не може едно обемащо всички ученици в града училище, да е елитно). Сега, казват те, въпросът е за местата на двама директори и две-три секретарки. Това, разбира се, е профанизиране на проблема. Ако беше така, едва ли щеше да има масово недоволство на родители, ученици и други граждани. Не си спомням например, когато уволниха от гимназия „Добри Чинтулов“ самата госпожа Михалева, да е имало масово брожение, та дори и настоящите защитници на настоящите промени не съм забелязала да се изявяват в нейна защита...
Ако местенето не удовлетворява едносменния режим, може ли да има друга причина? Както се вижда от разбунения фейсбук, подозира се, че причината може да са наистина двама-трима директори, които остават извън строя на послушните подчинени. Тези изключения вероятно ще бъдат премахнати. Но уважаеми, не че съм някакъв пророк, но да ви кажа – послушните новоназначени директори на училища ще са първите, които ще се отвърнат от вас, когато вече няма да сте началници.
Сигурна съм, че общинското ръководство, подкрепяйки нововъведенията в училищната мрежа, не е подозирало, че ще се насади на пачи яйца, защото, както е не само в Сливен, образованието и културата не се броят за някакви сериозни сфери. Хората в България обаче в течение на векове са развивали чувството си за самосъхранение и знаят, че това са най-важните сфери. При липсата на църква и казарма, училището остава единственият инструмент, чрез който държавата може да работи с младите хора. Досега тя не е показала умения да го използва.
А сега за тези, които ще кажат, че заемайки някаква страна, влизам в конфликт на интереси. Уважаеми, ама нали се сещате, че точно с това писание вкарвам – е, не автогол, защото съм вън от обсъжданата система, но гол на хора, които сигурно някои си мислят, че защитавам.
Впрочем, за ПХГ „Дамян Дамянов“ аз си имам свои спомени, които не са добри. По стечение на обстоятелствата, по времето когато тя прохождаше като „Черноризец Храбър“, имах там няколко часа като учителка. Имала съм възможност да наблюдавам как тогавашната й амбициозна директорка я утвърждаваше – на директорското бюро, изчаквайки я, видях да се изреждат важни за тогавашния Сливен персони – шефът на „Подкрепа“ (която тогава „колеше и бесеше“) Божидар Кисьов, Иван Славов, който по него време струва ми се беше председател на Общинския съвет... Виках си, ашколсун. Но като човек, свикнал да е на всяка манджа мерудия, отидох на една родителска среща и взех да обяснявам на родителите, че се лъжат, ако си мислят, че са записали децата си в елитно училище, че то тепърва ще се утвърждава с общи усилия... Една от класните ръководителки, математичка, която после експертваше в инспектората, ми просъска: „Как си позволяваш да говориш с „моите“ родители!“. Тогава останах със зяпнала уста, при такава реплика така бих останала и сега.
Оттогава минаха двайсет години. Гимназията, съдя по реакциите на родителите и по постиженията на учениците, наистина се утвърди. Само че никой от тогавашните й създатели сега не е на позиция да я защити. Както обикновено, правото е на силния.
Йорданка Раданчева
P.S.: Тъй като почти никой вече не чете дълги текстове, ползвам снимката, на която ми се е отворило третото око, белким с нея привлека вниманието и някой да прочете това писание до края.