Проблемът на Сливенските минерални бани: Има вода, че и гореща
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 8725
И като е запушена отвсякъде тази вода, и като идва изпод земята с голямо налягане, избива където може. Запушили сме я. Запушена от години е в банята, запушени са чучурите на т.н. питеен павилион, не тече в многобройните преди години почивни станции и санаториуми. През лятото, при евентуални посетители, може и да отворят някой кран в почивната станция на военното министерство, но през почти цялата година и там водата е запушена. Запушена през зимата е и в единствената що-годе работеща почивна станция „Жива вода“, която смята да приема лекуващи се от 20 март. И като отворили сега крановете, оказало се, че няма достатъчно налягане за тангенторните, субаквалните вани и за каквито там още процедури извършват. Е, да, водата си е намерила пътя – избива от корозиралите тръби, наводнява сградата на заключената централна баня, изтича в Тунджа и където още си намери път сама.
Сега някой ще възрази, че водата, още повече минералната, е благодат. Благодат е за тоя, който може да я колани. За всеки, който не може да управлява собствеността си (вода или каквото и да било), тя се превръща в проблем – или ще му носи загуби, или ще я проиграе на комар, или ще я хвърли през терасата...
Сливенската минерална вода са управлявали добре и са я ползвали траки, римляни, гърци, турци, че и българи. В края на по-миналия век Сливенската община взема 300 хиляди лева заем от БНБ, за да преустройва и развива Минералните бани. Проучва се състава на водата, отчуждават се ниви за обществена полза, правят се нови сондажи и каптажи, за която работа се наемат работници-италианци (каквито сега за извършване на ремонт Община Сливен не може да намери) и пр. и пр. През 1900 г. общината вече има хотел, който е предаден на първия наемател, а през 1903 г. е открита и модерната сграда на балнеолечебницата (настоящата затворена, рушаща се баня с два големи, два малки басейна и пр. луксозни за времето си помещения, в които най-бедните сливенски граждани се къпели безплатно – може би като отзвук от по-стари времена, когато къпането е безплатно, тъй като водата е дар Божи.) Междувременно, при кметуването на Добри Бояджиев – да, същия оня, Добри Кавака – започва и усиленото залесяване на района с върби, тополи, брястове. Около банята се създава красив парк от кестени, платани, бели брези, сребърни борове, смърчове, акации и много цветя. Назначени са вещи градинари, прокаран е специален водопровод за поливане. Залесяването почва със средства от дарение на варненския кмет Александър Василев, направено в знак на благодарност за излекуването му. Така Сливен първи в страната се сдобива с едни от най-модерните минерални бани не само в България, но и на Балканския полуостров.
Всички тези факти и данни са в книгата на Гочо Гочев „История на Сливенските минерални бани...“ (2015 г.) И още по-важното, което отбелязва авторът е, че освен в любимо място за лечение, хигиена и почивка, в скоро време баните се превръщат „в един от най-големите източници на приходи в общинския бюджет“.
До 9 септември 1944 г. Община Сливен притежава 100 стаи за посетители. Има лечебна станция на Института за обществено осигуряване с капацитет на почиващите 90 души, отделно има места за гости в малките частни хотелчета из околността. Дневно през минералните бани за лечение и отдих преминават по 510-560 души, в почивни и празнични дни достигат до 1200. Работят няколко ресторанта, фурна, месарски магазин, телеграфо-пощенска и телефонна служба, зеленчуците и плодовете идват от многобройните градини в околността.
Следват нови времена, но с държавно-плановата икономика идва и нов разцвет за Сливенските минерални бани – два балнеосанаториума, курортна поликлиника, санаториум на Окръжния народен съвет със 130 легла, санаториум на трудещите се селяни със 150 легла, почивен дом на ТКЗС в с. Ковачите с 60 легла, почивен дом на машиностроителния завод „Победа“ с 50 легла, почивен ведомствен дом на строителните работници с 25 легла, почивен дом на сливенските свещеници с 80 легла, почивен дом на горските работници с 30 легла, почивен дом на ДЗС-Сливен с 20 легла, в почивния дом на Централния съвет на профсъюзите има 70 легла, работи летен лагер за ученици и още, и още, плюс обслужваща мрежа...
И пак идват нови времена. Процесът, който почва (не само на Минералните бани) е обратният – общината разпродава каквото може, а каквото не може не се обгрижва нито от община, нито от държава. Единствен целогодишен ползвател на минералната вода остава Отделението по рехабилитация и физиотерапия на областната болница, което е вкарало водата и в отоплителната си инсталация, през по-голямата част от годината работи „Жива вода“, а басейните с минерална вода на близките хотел „Калина“, а от това лято и на винарната „Ветровитите хълмове“, не си струва да се споменават като сериозни потребители на природното богатство.
Тук няма да рисувам настоящата картина на този някогашен републикански балнеоложки курорт, достатъчно хора вече го направиха. Тя е видна дори и само за преминаващите транзитно по шосето през него. Минат, не минат пет-шест години и я в местни, я в централна медия се появят картинки, каквито няма и в държави, в които се водят военни действия. И всички се възмущават...
Този път работата изглежда по-сериозна – имаме подписка. Над 2000 души вече са се подписали под идеята „Да върнем славата на Сливенските минерални бани“, ще има и още подписи. Адресати са Община Сливен, Общинският съвет и областният управител. Разбира се, никой от тях не е срещу тази идея. Според мен по̀ пряката цел е да върнем хората на Сливенските минерални бани, защото ако аз бях начело на „Пътнически превози“, отдавна да съм спряла и безсмислените празни автобусни рейсове до там, но това са подробности. Важното е, че в капиталовата програма на общината тази година са предвидени средства за ремонт на сградата на банята и на тръбите зад нея, които явно са спукани, след което ще се разбере дали има и други течове. За ремонта на съоръженията с гореща вода под налягане, в дирекцията „Общинска инфраструктура“ усилено търсят специализирана фирма. И вероятно, макар със закъснение, той ще бъде извършен. Колкото до банята, сигурно е добре като спомен от „оная баня“ басейните да бъдат запазени, но останалата част би следвало да се адаптира към съвремието. Някой ден сигурно ще бъде извършен и този ремонт, както и за пореден път ще потече водата в питейния павилион. Какво следва от това? Най-вероятно не много, но все пак да не забравяме подписката, според която сливенци (а и хора от други селища) искат да посещават Сливенските минерални бани, за което са необходими и други обекти, освен баня. А както казвал навремето Георги Кирков, визирайки парламента, на сто магарета една конска муха (в случая Христо Батинков) им стига.
Като контрапункт на подписката пак се яви информацията за митичния Голям инвеститор, от Варна ли, откъде ли, на когото още не сме чули името. Не знам дали сливенци вече вярват на информациите, които сме им пускали през годините – за строежа на писта за Формула 1, на заводи за преработка на отпадъци, на автомобилни гуми, че и за производство на автомобилни части и цели автомобили. Някои от инвеститорите наистина дойдоха, но бързо отказаха да бъдат изнудвани с непосилно завишени цени за необходимите им парцели. Така и на Сливенските минерални бани сега има едни парцели, награбени от хора, важни хора, които са били на важни постове в Сливен и не само. Те нямат намерение (или възможност) да инвестират в тези парцели за своя и обща полза. Награбили са тези парцели, за да забогатеят от тях. Това едва ли ще се случи в техния живот, едва ли и в живота на децата им, които няма да са в България. Но наистина може да откаже някой инвеститор.
Та ние, които се подписваме сега, всъщност работим за собствениците на терени (колчета са набити включително на поляната пред бившия ресторант „Русалка“) – белким наистина дойде големият инвеститор, та да повиши цената и на техните имоти. Ние, за разлика от тях, не сме самогъзници (каква хубава дума!) – ще се радваме те да забогатеят, че да станат я съдружници, я да инвестират в нещо, от което всички да се ползваме.
И все пак да вметна, че ако тая работа наистина стане, не всички ще се ползваме от придобивките. Спа услугите са скъпи, а водата вече не е дар Божи. Още по-малко пък одеколонът ще е без пари.
Йорданка Раданчева