Една наистина хубава ограда

   Тя огражда 120 декара силно пресечена местност – стръмни баири и дълбоки дерета, покрити с гъста гора, слънчеви полянки, езерца. Висока е 3.20 м, а от вътрешната страна има електропастир (с дължина 26 608 м). Теренът е разделен на седем сектора, между които са алеите за посетители. Това е Паркът за танцуващи мечки в Рила планина, на 12 км от град Белица. В него живеят 25 мечки от България, Сърбия и Албания, освободени от веригите и от тормоза на бившите си стопани. Макар и увредени от общуването с човека, те доста добре са се адаптирали към живота, естествен за вида им – някои сами си копаят бърлоги, а всички вече са се върнали към зимния сън. Обслужващият персонал е изцяло от местни хора, явно обичащи животните.

   Но понеже напоследък в България на мода са оградите, идеята ми е да рекламирам оградата на парка, а не спокойния живот на мечките в него. Ами – хубава е. Би могла да бъде преграда и за диви прасета (е, ако не са силно разтревожени), и за бежанци. Според мен, направена е не толкова за защита на посетителите (все пак животните са живяли сред хора, а и явно предпочитат да гризат моркови), колкото за защита на мечките от посетители. Направена е очевидно с много пари, но все пак с парите на две фондации – „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“. По-бедна ли е българската държава от тях, че прави такива смешни огради по границите си?