От http://librev.com/index.php

Куфарът на баща ми

7 декември 2006

   Две години преди смъртта си, баща ми ми даде малък куфар, пълен с негови писания, ръкописи и бележки. С присъщото му чувство за хумор и насмешка ми каза, че иска да ги прочета след като си отиде, имаше предвид след като умре.

   „Просто ги разгледай“, каза ми той, изглеждайки малко притеснен. „Виж дали сред тях има нещо, което можеш да използваш. Може би след като си отида можеш да подбереш нещо и да го публикуваш.“

   Бяхме в кабинета ми, заобиколени от книги. Баща ми търсеше място да остави куфара си, ходеше напред-назад като човек, който искаше да се отърве от болезнен товар. В крайна сметка тихо го остави в един незабележим ъгъл. Беше един срамен момент, който нито един от нас никога не забрави, но щом премина и се бяхме върнали към обичайните си роли да приемаме живота леко, шеговитите ни и осмиващи личности отново надделяха и се отпуснахме. Поговорихме си, както винаги, за дребните неща от ежедневието, за безконечните политически проблеми на Турция и за предимно провалените бизнес начинания на баща ми, без да се натъжаваме много.

   Сърцата ни са пълни със скръб от загубата на прекрасния човек и приятел Бойка Василева Карачивиева.

   Дълги години тя се труди като „старши експерт“ в катедра „Механика, машиностроене и топлотехника“ при Инженерно-педагогическия факултет в Сливен, към Техническия университет – София. Бе пословична нейната себеотдайност на работата и хората, както и стремежът ѝ към отговорност и перфекционизъм в дейността, която осъществява при изразени ползотворни отношения с преподавателите и служителите от различните звена  на ИПФ и  Колежа в града под Сините скали.

   За качествата и проявите на етичност и себераздаване е уважавана и в  политическата партия „Движение България на гражданите“ в която членува. Заради организационните си умения и способността да сплотява за добри каузи съмишлениците, е избирана за градски, а по-късно и за областен координатор на сливенската структура.

   Тя заразяваше със своя хуманизъм и желание да помогне на всекиго и особено на нуждаещите се, при изявена  лична инициативност.

   Скърбим, че един съкровен приятел не е вече между нас.

   Оставайки със спомена за нея, полагам бяло цвете пред светлата ѝ душа...

   Бойчето загуби в кратки срокове битката с болестта (в София) и остави осезаема празнина в душите на  познавалите я и общуващите с нея.

   (Погребението ѝ ще бъде извършено в столицата.)

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА Ѝ!