Замислете се, че от 30 години живеем в демократично общество.

   Какво получихме – свободата да говорим, свободата да оплюваме, свободата да пътуваме (ако можем да си го позволим), свободата да правим каквото си искаме – да работим или да не работим (обикновено първото става пак с връзки, а второто е по принуда), свободата да живеем където си искаме (повечето искаме в чужбина или като компромис – в столицата), свободата да сме безотговорни, свободата да сме неграмотни... и още много свободи. Получихме и новата (в голямата си част старата) буржоазия, която, за разлика от онази отпреди Деветосептемврийския преврат, наследила измъчения капитал на възрожденските занаятчии, е буржоазия (в голямата си част) латифундистка и компрадорска. Огромните латифундии, каквито дори и римските патриции не са мечтали, унищожиха дребните стопани и с това умъртвиха селата, изнасят тонове еднотипна продукция, печалбата от която обикновено също се изнася. Другата част от буржоазията – скъпоплатеното чиновничество и тук-там промишлените магнати, прави същото. Аз лично не вярвам на хора, които печелят (или крадат) в България, а купуват къща в Барселона, в Монако, остров в Гърция или самолет, които изпращат децата си не просто да учат, а да останат в най-богатите западни държави. Интелигенцията, доколкото е останало нещо от старата генерация, или е свита в ъгъла или си е намерила меценат и затова никой не пита как министър-латифундист защитава дребното земеделие, как министър с деца в чужбина се грижи за здравето и образованието на българските деца. Не че е незаконно... ненормално е, някак си.