Георги Китов, най-именитият от археолозите на тракийската древност, ще бъде представен в документалния филм "Човекът на действието" днес, 18 октомври, от 19 ч. по Канал 1 на Българската телевизия. Режисьор на филма е Атанас Димитров, сценарист е археологът Диана Димитрова.

   Културното наследство на България рядко попада във фокуса на вниманието. Хора като покойния д-р Георги Китов биха могли да подтикват младите да приемат предизвикателствата на научните изследвания – това са мотивите, с които Министерството на образованието, младежта и науката, както и телекомуникационната компания "Виваком", са финансирали създаването на филма. Той е направен и с подкрепата на Министерството на културата, Института по тракология към БАН, Националния археологически институт с музей и др.

   „Човекът на действието” включва архивни кадри от над 30-годишната изследователска работа на големия учен. Историци разказват за приноса на Георги Китов за разкриването на нови моменти от миналото и културата на траките, за големите му открития на изключителни тракийски паметници, направени през последната четвърт на ХХ век, сред които гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс край Старосел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка до с. Шипка, Александровската гробница до Хасково. Последните години от живота си д-р Китов отдели на проучвания на тракийските могили в Сливенско, които донесоха изключителни царски погребения и доказаха тезата му за продължаващата по цялото поречие на Тунджа Долина на тракийските царе.

Гениалният български музикант се учи да свири на кавал в котленското музикално училище. Завършва музикалната академия в Пловдив, където сформира и своята първа група "Джаз линия". Работи с  легендите на българския джаз Милчо Левиев и Йълдъз Ибрахимова. Неговият уникален стил се дължи на невероятния му талант да съчетава традиционния фолклор с джаза. През 1994 г.заедно със Софийския женски радиохор получава наградата"Грами" за Мистерията на българските гласове. През 1995 авторитетното американско списание"Нюзуик"го обявява за един от най-талантливите източноевропейски музиканти, като отбелязва, че е създал нов музикален жанр. Носител на награда на Международната академия за изкуства в Париж, на множество още български и международни награди. Издал е над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации. Кавалът става популярен извън България именно след изнесените от Теодосий Спасов концерти на световните сцени. От овчарска свирка, той го превръща в инструмент, способен да изразява огромен диапазон от чувства, настроения и образи и го пренася в класическата музика и джаза.