170 години от рождението му

   От Сливен са излязли толкова много интересни личности – и не просто с динамичен и интересен живот, а с живот, посветен на Отечеството и неговото бъдеще, че няма как да познаваме всички. Освен журналист, Илия Йовчев е станал част от историята на много новосъздадени след Освобождението културни институции, но въпреки това, за широката общественост той не е особено озвучен.

   Още по-малко щяхме да знаем за него, ако не беше си водил дневник.

   „Причината за да си пиша историята, е че имам голямо желание да зная за миналите неща, т.е. как съм ходил в Адесъ (Одеса – б.р.), в Тулча, що важно приключение ся е приключило и в кой ден; но за зла чест като не съм ся свестил по-рано, и като е нямало кой да мя побуди, аз сега не помня тъй добре много полезни неща, както ако съм ги писал; и следователно не ся ползувам толкова, както щях ако ги имах сега пред очи.

   За да не охкам и занапред за настоящето, то аз ся реших да си захвана да си пиша, ония неща, които ми ся са виждали за добри, и тъй ще захвана от излизванието си от Пловдивското училище, като ще метна кратък поглед; как съм отишал там; и едно кратко описание на него училище.“

   Дневникът Илия Йовчев е водил от 1869 г. до 31 декември 1875 г. – период, в който е пребивавал в Цариград, изминал е с кораб дългия тогава маршрут през Дарданелите, Пирея, Атина, Гибралтар, Лондон, до акостирането в Нюйоркското пристанище, който маршрут Йовчев описва подробно, ден по ден, както с най-големи подробности описва и началото на американския си период. Според изследователите, записките приключват неочаквано, с изписването на тетрадката от 236 страници и най-вероятно продължават на друга тетрадка, която е изгубена. Тази тетрадка-дневник е спасена по случайност от претопяване, а заслугата да бъде дешифрирана и предоставена на българската наука е на библиографа Иван Марков. Той дарява ръкописа на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, която го издава, придружен от обширен предговор, през 2007 г., с финансовата подкрепа на „Американска фондация за България“.

   Та – кой всъщност е Илия Йовчев? Ето само някои от опорните точки на неговото житие-битие. 

От фейсбук

   Божков е най-голямата риба в залозите. Комисията по хазарта се управлява от бивш данъчен. Той ли не знае как да чете данъчни декларации?  

   Божков може да казва много неистини, но е прав за едно: в годишните финансови отчети на дружествата му от години е записано, че плаща такса (данък) от 20 % върху получените "комисиони", а не 15% върху залозите, както казва законът. (вижте приложена снимка от стр. 31 на ГФО на Национална лотария АД за 2016)

   Направих си труда да прегледам всички финансови отчети на двете лотарийни дружества на Божков, които вече са достъпни на линка най-долу.