Тракийският кораб „Одрис“

  Той е резултат на експерименталната археология и се очаква до края на този месец да бъде на вода в язовир „Копринка“, над потопената столица на одрисите – Севтополис.

   Платноходът, който е и с гребла, е реплика на древен тракийски кораб. При строителството изцяло се ползват тракийската и античната технология на изработка. Плавателният съд е дълъг 19 метра. Направен е от над 300 елемента, сглобявани на ръка, от дърво (дъб), боров катран, ръчно тъкано платно. Предполага се, че това е автентично копие на т.н. птицеглав кораб – тракийски боен кораб от Одриското царство. Според ръководителя на проекта Атанас Димитров, корабът е изработен по изображения на Слънчева ладия (боен речно-морски кораб със симетрични два носа), с която се предполага са пътували по Тунджа, а после и по море нашите предци траките. За изработената от бронз птица на двата носа е използвано копие от украсата на шлема на одриския владетел Севт ІІІ.

  Като почне да се мултиплицира една грешка (което вече е много лесно), та край няма. Иди сега убеждавай, че писателят Емилиян Станев е бил ловен надзирател в ловното стопанство Буковец, а не в село Буковец, Ловешко, както пише в повечето биографични бележки за него, пръснати из Интернет. (В България впрочем, според справките пак там, имало пет села с името Буковец – в областите Велико Търново, Видин, Враца, Монтана и София, но не и в област Ловеч).

   Ловното стопанство „Буковец“ е на границата между общините Елена и Твърдица. Хижа „Буковец“ е разположена в едноименната местност на 1100 м н.в. и  на 500 м от връхната точка на прохода Твърдица – Елена. Сега действащата хижа е строена през 1963-1968 г., но много по-стилна като архитектура е едноименната, изоставена сега по-стара хижа, на метри от новата. В тази по-стара каменна постройка две години (от 1944 г.) е живял и работил като ловен надзирател писателят Емилиян Станев. В нея е написал „Повест за една гора“, както и „Когато скрежът се топи“, в която книга той описва хижата: „Преди петнадесет години работех в едно ловно стопанство. Там се развъждаха на свобода елени и сърни, а в просторните гори наоколо се срещаше всякакъв дивеч. По него време не беше лесно да се намери работа в града и аз приех с голямо задоволство да стана лововъд. За щастие, моята служба се оказа много приятна и интересна, хиляди пъти по-добра от службата на дребен чиновник в някое данъчно или общинско управление.