През този есенен месец – октомври, се е родил един от сливенските кметове, и през октомври (1994 г.) той напусна нашата реалност. Георги Арнаудов съвсем за кратко е бил околийски управител и малко повече от година – сливенски кмет. За този кратък период обаче той оставя на Сливен много повече отколкото други, управлявали дълго.

   Ако имате търпение, научете (или си спомнете) какъв човек беше Георги Арнаудов в пространното интервю с него (от книгата „Сливналии“):

Георги Арнаудов

   Георги Арнаудов е роден на 1октомври 1903 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като юрист в различни градове на страната (Ямбол, Шумен, Пловдив, Сливен). През 1934 – 1935 г. е околийски управител на Сливенска околия, а от 11 юни 1941 до 16 септември 1942 г. е кмет на Сливен. Даровит публицист и журналист, в продължение на десет години той е редактор и издател на в. „Изток“. До края на живота си сътрудничи на редица столични литературни и исторически списания, както и на в. ”Сливенско дело”. За неговите трудове с приносен характер, осветляващи историята на Сливенския край, през 1992 г. е удостоен с наградата „Д-р Иван Селимински”.

   Сред многото тривиални, недомислени или дори глупави поръчки за вестникарски, радио, тв и прочие материали, които съм получавала като журналист, този е един от малката поредица „шестица от тотото“. Не като мое журналистическо или литературно постижение, а като шанс да се запозная и разговарям с човек – одухотворен, многопластов, мъдър.

   Макар че в ония години носителите на наградите на Община Сливен се пазеха в тайна до деня на връчването им, не знам как, беше станало ясно, че наградата за краеведение и публицистика за 1992 г. „Д-р Иван Селимински“ ще получи Георги Арнаудов. Малка компенсация, може би, за ударите, които е понесъл след 1944 г. След доброто си кариерно развитие, както сега се казва, известно време след 9 септември той е адвокат, но след 1947 г. са му отнети адвокатските права и следващите около двайсет години работи като касиер на църковното настоятелство при катедралния храм „Свети Димитър“. Пенсионира се като юрисконсулт.

   Трябваше да го посетя в дома му в София и да направя интервю. Спомням си, че беше мрачен и дъжделив следобед. Сред малкото неща, които предварително знаех за него, явно е бил и фактът, че денят е неговият рожден, защото много време обикалях обраните откъм всякакви стоки улици на столицата, докато намеря някакви цветя.

   Разговорът ни беше дълъг, очевидно интересен и за двамата, но много детайли, които тогава съм могла да включа в интервюто, но не съм, заради винаги ограниченото място на вестникарските страници, днес са избягали от паметта ми и са минали в небитието. Факт е частта от разговора, която тогава, преди празника на Сливен – Димитровден, излезе в броя от 23 октомври на в. „Сливенско дело-НВ“. Ето тази част:

 В. „Сливенско дело-НВ“, бр. 83, 1992 г.:

„Не съм членувал в никаква партия,

 привърженик съм на енциклопедичното образование

Разговаряме с журналиста и историка Георги П. Арнаудов

   Георги Петров Арнаудов за по-възрастните не е непознато име. Виден общественик, околийски управител, кмет на Сливен, журналист, историк, попълнил бели петна и прибавил десетки щрихи към историческата картина на Сливенския край, той и днес живее със своите книги, вестници, папки, снимки, бележки и листчета, струпани върху старите мебели и по всички ъгли на апартамента му на улица „Солунска“ в столицата. Живее и с непрестанната мисъл за Сливен.

   Посетих г-н Арнаудов на 1 октомври – осемдесет и деветия му рожден ден, с пожелание за здраве и дълги години занапред. А той нагласи слуховото си апаратче, за да се разговорим.

   – Г-н Арнаудов, разкажете за семейството, за рода си...

   – От учителско-чиновническо семейство съм. А родът ми е събран в Сливен от всичките краища на българската земя. Като почнете от Дебърския край... оттам идва и фамилията ни – Арнаудови. Идва от арнаутин (албанец), за каквито тука смятали тамошните хора, макар че там, в Македония, е най-чистата българска раса. Едната ми баба е от Раково, дошли в Сливен след като кърджалиите разсипали селото. А майката на майка ми е от Панагюрския край, останала сираче от Априлското въстание. Въобще, Арнаудови в Сливен са една присадка от четирите краища на България. Повечето семейства от рода сега са в София. Моят живот, по силата на обстоятелствата, е преминал колкото в Сливен, толкова и в София.

   – Юридическо образование ли имате?

   – Следвал съм три университета, аз поначало съм привърженик на енциклопедичното образование, но завърших право и администрация. Заемал съм служби в съдебното ведомство и в стопанските отрасли на държавната структура. Повечето си служби съм заемал в Сливен, те са ми налагали служебно и гражданско контактуване с всички слоеве население и затова познавам много хора, без дори те да знаят това.

   – С политика занимавали ли сте се?

   – Не съм членувал в никаква партия. Но бях привърженик на политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, начело на който стояха честни хора – Кимон Георгиев, Дамян Велчев. До 19 май 1934 г. бях съдия – от младши стигнах до околийски съдия, но тази служба не ме удовлетворяваше. След тази дата заех служба, свързана с новото устройство на околията – 19 май дойде под лозунга за нов ред, преустройство на общини, на държавни учреждения, на целия живот. Защото след 9 юни 1923 г. и личната диктатура, а после и управлението на Народния блок, държавната машина беше доста изхабена. Всяка от партиите на този блок гледаше да настани своите хора.

   Сливен отново влезе в новините с трагичен инцидент – загина жена, затисната от гондолата на камион, стоварващ отпадъци на незаконно сметище.

   Първоначалното съобщение от полицията е, че камионът е „сметосъбиращ“ (това поне съобщиха всички медии), а за сметището не се споменава що ще до квартал „Надежда“.

   Спомням си как когато работех в сливенската телевизия Канал 6 (преди доста години), с колегата ми оператор рано една сутрин, по тъмно още, дебнахме незаконните камиони, стоварващи боклуци до ромския квартал. На това доста голямо и незаконно сметище, животът явно си течеше денонощно, защото на няколко места тлееха огньове, приведени сенки седяха край тях, повечето явно обгаряха изолацията на жици. (Всъщност отидохме там по сигнал на граждани от съседния квартал „Даме Груев“ за нетърпимата миризма от горенето на синтетични материали.)