Неделен гост
Категория: Култура
Храмът на Великата богиня майка
Седя си в отсрещното заведение, гледам и се чудя: Да е това – това е. Да е национална ценност – ценност е, а и една ръждива барака отпред припомня,че някога си е бил опазван. Да мяза на ценност – не мяза. Изглежда далеч по-зле отколкото преди десетина години, когато строежът на поредния хотел в Балчик беше спрян и го снимах за пръв път. Ако сега не виждате античните зидове, то е щото са закрити за око и за фотоапарат повече, отколкото бяха, а и новите зидове върху старите като че ли са повече. Но пък табелата си стои, макар и поовехтяла: „ХРАМ НА ВЕЛИКАТА БОГИНЯ МАЙКА КИБЕЛА ПОНТИЯ... До момента той е единственият открит храм на Великата богиня майка Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България.“ ... Дай Боже да не откриваме други, че лошо им се пише. Пък министри на културата да се смениха – смениха се. Пък да има един Национален институт за недвижимото културно наследство – има... Като имаме този единствен античен храм да искаме да го показваме – искаме... че и програми, и концепции си имаме. А румънците и руснаците, които пъплят сега из Балчик да са разбрали за това – не вярвам... Те сигурно го и заобикалят, че доста боклуци и гюрлюци има покрай него.
Последно обновена на Неделя, 27 Август 2017 07:55
Посещения: 161
Неделен гост
Категория: Снимки
Жеравна`2017
Политиците ни мрат да се показват като селяни, но на Цветанов гаче ли най му ходи...
Последно обновена на Неделя, 20 Август 2017 00:37
Посещения: 83
Ще чуе ли местната управа местната общност
Категория: Сливен на гражданите
Неизменен в есента и летото...
Вече четвърт век с този стих свързвам присъствието на Евгени и мъничката му книжарничка на централната градска улица. Беше време, в първите му години в този „бизнес”, когато го оприличавах на легендарния възрожденец-книжар отец Матей Преображенски – Миткалото. Тогава всяка седмица пътувах до София и обратно с „Чайка”-та. Спомням си как Евгени, следобед, задъхан и с пълна с книги огромна раница и с по чанта във всяка ръка, успяваше в последния момент да „хване влака”. Така към все още четящия ни град, направо от печатниците и издателствата, „експресно” пътуваха най-новите книги. Повечето от тях бяха поръчки от конкретни сливналии. От много години вече Евгени Динев присъства по най-красив начин в домовете ни – с книгите, които пренесе до нас на гръб и на ръце. Постепенно книжарничката стана място за контакти между четящите хора. Тук обявите и за срещи с писатели, и за инициативи на туристическото дружество, намираха най-бързо своите адресати. През всички тези години Евгени хранеше семейството си, но не забогатя. Получи малка пенсия и наскоро сподели, че така е спокоен за днешния си ден – читателите намаляват, но ако се наложи тя ще покрие общинския наем за барачката. Ето защо ме заболя от онзидешната вест за края на този светъл лъч на просветителство и алтруизъм в нашия уж духовен град.
Последно обновена на Сряда, 16 Август 2017 19:04
Посещения: 227