Днес пловдивчани посрещат една от нароилите се и по българските земи частици от Светия кръст, на който е разпънат Господ Бог. Няма лошо, вяра ни е необходима, а ако може и малко Божия помощ – още по-добре. Само дето независимите медии засега се вардят повече да не ги уличат в неверие към ухажваните все още с всички средства настоящи управници. И за по-сигурно ги поставят над каквито и да било светини. Ето какво беше прессъобщението от Министерския съвет: „Дарът за Пловдивската епархия е от премиера Бойко Борисов и от министъра без портфейл проф. Божидар Димитров. Той се съхранява в секретния фонд на Националния исторически музей и е донесен от Охридската архиепископия през 1917 г.” За по-сигурно, медиите подсилиха внушението: „Частица от Светия кръст, на който е бил разпънат Христос, ще дари премиерът Бойко Борисов на Пловдивската митрополия”. За да не остане някой обиден се добавя, че частицата е дарена и от министъра без портфейл Божидар Димитров. Не дай си Боже, министъра да реши да извади от секретния фонд още антики, а все ще се намери на кого да се подарят.(Не че правителството не подари стотици антики на заслужили бизнесмени-колекционери – чрез закон).

"Часът на Ангел"

Фотограф

Юри Игошин

   На фона на издишащи симфонични оркестри, издържани от държава и общини, на плачливи артисти, които мрънкат за държавна субсидия, има едно явление в българския културен живот, което не желаем да оценим по достойнство. Заради тесногръдие, задръстеност и фалшиво разбран патриотизъм. И ако кажем, че и днес има Апостоли в България, ще срещнем криви скептични усмивки. Особено ако се каже, че апостолската работа върши някой в ромското гето на Сливен, ама не по проект с европейски пари.