Кой ще ви воюва на вас?

Чудовище е всеки дръзнал да поощрява тази или онази страна в тази или онази война

   Вие, които заемате страна във война, в която дори разпалилите войната не заемат страна – колко години в казармата имате?

   Не се издържа. Трябва някой да попита нещо в тая вакханалия от мнения, призиви, пропаганда и контрапропаганда, в която ние сме като туземци.

   И като туземци ще изчезнем – между две знаменца на профилната снимка.

   Вие всички с мненията за глобалната катастрофа и война – колко проблеми в собствената си държава решихте, пита Мартин Карбовски в коментар за www.lentata.com.

   Вие, които наричате Русия „бензиностанция с ракети“ как бихте нарекли собствената си държава? Дайте смешна метафора, дали ще можете?

   Вие, войнолюбци проклети, сериозно ли гасите тоя пожар с бензин, знаете ли кой ще изгори в него, какво казват вашите тинк-танк групи? И къде ще са вашите тинк-танк групи, когато дойдат реалните танкове, чужди железни машини, които в момента каните с хляб и сол, или каните с провокации и пропаганди?

   Вие, които заемате страна във война, в която дори разпалилите войната не заемат страна – колко години в казармата имате? Кой ще ви воюва за вас, нещастници, кой?

    Тепетата не са само в Пловдив. (Понеже напоследък гледам „Стани богат“ знам, че следва да обясня: тепето (от турски език) е хълм с относително малка височина – 200, до 300 м – може да е с връх, а може и отгоре да е заравнено). И в Сливен има тепета. Макар и да са по-малки (ама Хамам баир не е дип малък), но ги има. Сега думата ми е за Ясъ тепе. (Според сведущите, „ясъ“ може да се преведе като „равен“, което дава представа за фо̀рмата на тази височина.)

   Макар че Симеон Табаков го споменава и в трите тома на „историята“ си, това име отдавна е забравено. Като деца му казвахме „баирчето“ и всички хлапета от махалата търсехме приключения там. Намира се в района на сегашния парк „Юнак“ и върху част от него е Военната болница. Освен кипарисите, люляковите и други храсти, почти на билото разстилаше сянката си голям орех, спомен от някогашните лозя. Не си спомням точно, но може би в края на 60-те години на миналия век, местната власт явно реши да благоустрои района и на баирчето бе построено езеро и даже напълнено с вода. Момчетата се къпеха редовно в него и съм си представяла в колко приятно място за отдих може да се превърне – поне толкова, колкото по него време беше около другото езеро, в Градската градина. На височинката е винаги проветриво и се открива прекрасна гледка към Сините камъни. Оттам е и най-добрата видимост към терена на стадион „Хаджи Димитър“ и на всеки футболен мач на височинката се събираха поне стотина гратисчии. Малко по-късно по баирчето мина и част от пистата, построена за проведената в Сливен през 1969 г. Балканиада по лека атлетика, в която герой беше нашият съгражданин Михаил Желев.