Иво Беров

Когато всички дни са понеделник

   Наскоро наблюдавах случка. Баща води малкото си детенце в едно волейболно игрище. Игрището е празно, вратата му се отваря и затваря с резе. Бащата дърпа резето, отваря вратата и вкарва сина си в вътре да играе. Купил му е малко шарено возило. Синът обаче не рита топката и не иска да се вози на возилото. Той е запленен от вратата. Диви са на резето й, дърпа го, връща го обратно, затваря и отваря вратата. Явно се мъчи да вникне в устройството и причинно-следствените връзки на цялата тази чудесия.

   Бащата е обиден. Той е купил возилото за стотина лева примерно, мислил си е, че ще зарадва детето си, пък то не обръща внимание на играчката.

   И аз съм купил на сина си пъстра топка, за да го зарадвам. Той я хвана два пъти, тупна я и я остави. Но пък половин час се занимава с едни царевични зърна и с една пластмасова чаша. Слага зърната в чашата, изсипва ги на пода, събира ги, пак ги слага в чашата и пак ги изсипва – захласнат, удивен и възхитен от чудните преобразувания на веществата и на вълшебната възможност да предизвиква тези преобразувания. 

Съ единение! Това ни е нужно.

Честит и паметен да ни е светлият празник!

  Леко! 

Как се живее в България???

Леко, приятелю, леко –

кой както може, шамари я

 вече от няколко века.

Просто прилича на баница

 в стара пробита копанка:

кеф ти – разпасана граница,

кеф ти – фалирала банка.

Инак й пазят огризките

 нoвите западни братя –

искаме или не искаме,

вече е членка на НАТО.

Питаш защо си налягаме

 всичките вехти парцали

 в тази нещастна България,

кучета щом са я яли...

Знаеш ли – всички империи,

тъпкали нашето знаме,

вече са прах и мистерия,

вече отдавна ги няма.

Само Балкана ни, стария,

пълен е с тайни пътеки.

Ако ще газиш България,

леко, приятелю, леко!

                   Ники Комедвенска