Първи август, 2018 г. трябва да бъде отбелязан със златни букви в историята на миннодобивната индустрия на България. На този ден, докато Зелените бяха заети с ежегодното си пеене на тема „Изяждаме планетата“, българското правителство сключи концесионни договори за изграждане и експлоатация на две нови мини: медно-златна край Прохорово и за лигнитни въглища край Сливница. При това и двата проекта се водят на известен инвеститор в бранша – „Ковачки и Тилев“, както го наричат медиите.

   Това са страхотни новини за българската индустрия и енергетика. След 1989 г. в България няма отдадена концесия за толкова значим рудодобив като мина Прохорово – проектът там предвижда 2 открити рудника с годишен капацитет от 4.5 милиона тона руда (мед, злато и молибден!) и обща площ на всички съоръжения от 470 ха. Това го прави точно 6 ПЪТИ по-голям като добив и територия от Ада тепе на ДПМ Крумовград. А доказаните запаси са за 70 години, което е 9 ПЪТИ по-дълъг живот!

   Супер – най-сетне истинска нова мина в България, а не само макетчета като Крумовград. Е, всичко се случва в сърцето на Тракия – между три села, сгушени близко едно до друго между Нова Загора и Ямбол. Площта е интересна комбинация от първокласни обработваеми земи и приоритетни местообитания от мрежата Натура 2000. Но явно инвеститорите са факири и са намерили начин да покажат, че могат да изградят всичко без да изселят поне едно село и да унищожат въпросните местообитания. Как иначе да си обясним положителното решение по ОВОС?

   В интерес на истината трябва да призная, че не съм изненадан от новината – медиите, включително Дневник и Капитал, пишат за този проект от 2008 г. (началото на проучванията). После има информация за регистрацията на търговско откритие, след това за общественото обсъждане на Доклада по ОВОС и сега вече за концесионните договори. Не е като да тръбят ежедневно, но се знае. А природозащитниците следят подобни неща в общия случай. Не и в конкретния :-)