Самият факт, че доста автори вече се опитват да тълкуват творчеството на сливенско-американския художник Василен Васевски, го прави любопитен за публиката. С откритата тази вечер изложба, поне сливенската публика има възможност да усети доколко той е успял в „улавянето“, след като натам ни насочва докторът на изкуствознанието проф. Чавдар Попов („В търсене на неуловимата светлина. Изкуството на Василен Васевски“, изд. „Български писател“ 2018 г.)

            Изложбата в родния си град художникът прави по повод на 50-тата си годишнина. Представени са 45 картини – живопис и рисунки с туш и четка. Жанрово това са портрети, пейзажи и фигурални композиции.

   Отдавна вече не ми е интересно и почти не влизам в музеи (освен ако не е някой съвсем отличаващ се), скоро сигурно няма да вляза и в манастир – поне от тия, обновените български, май ще взема да прескачам и новопостроените крепости. Щото като видиш един/една, то все едно си видял всички (или повечето).

   Но да си призная, беше ми любопитно да посетя точно тази крепост, защото десетки пъти сме подминавали табелата на магистрала „Тракия“, сочеща прохода „Траянови врата“. Проходът пресича Средна гора и свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина. В миналото през него е минавал пътят от Белград към Цариград, пресичащ Балканския полуостров и носещ името „Via Diagonalis“. Три укрепления охранявали прохода, а най-високата част била отбелязана с арка. Според проф. Петър Мутафчиев, чак някъде през ХV век за пръв път е използван топонимът „Траянови врата“, но все пак първите укрепления са били от II век, от времето на император Траян и като знаем пристрастието на римляните към триумфалните арки... Огромната арка (по-скоро порта), висока около 18 метра, била запазена до XIX в. Естествено, че сме я разрушили, а сега сме възстановили едното от съоръженията в прохода – вече по-късната, ранновизантийска крепост, наречена „Стенос“, която е била предназначена за гарнизон от около 120 души.