www.china.edax.org , китайската връзка отпреди Б.Б.

„И най-дългият път започва с една малка крачка“

или за китайския път на проф. Пламен Легкоступ

   Рядко ми се случва да имам възможността да интервюирам толкова интересен човек, като проф. Пламен Легкоступ. В годините от личност, на която се възхищавам, той стана и много близък приятел, което превръща неговото представяне в особено голямо удоволствие за мен.

   Професор Легкоступ е два пъти ректор на Великотърновския университет, Доктор Хонорис Кауза на университета в Уфа, Русия, Почетен професор на университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие и на Пекинския университет за езици и култура, Почетен гражданин на Велико Търново.

   Малко са обаче хората, които знаят колко много той е направил за българската китаистика.

   Във времена, в които дори не можеше да се помисли за втори Институт Конфуций, и дори софийският бе под въпрос дали няма да бъде закрит, той успя лично да убеди и омае г-жа Сю Лин, тогавашния ръководител на Ханбан (организацията, която финансира и администрира институтите Конфуций по света) да се открие Институт Конфуций – Велико Търново. Нещо повече, чрез забележителния си чар и изключителен талант на художник, той посвети три изложби на българо-китайските отношения и успя да представи произведенията си из цял Китай – Шанхай – декември 2015, Ухан  -януари 2016, Пекин – юни 2016.

   За особените си лични заслуги към развитието на двустранните ни отношения, разпространяването на китайската култура в България и българската в Китай, той бе удостоен с рядката чест да стане главен съветник към централата на Ханбан.

   Днес имам възможност да го помоля да разкаже за последното си посещение в Китай, като участник в 11-та световна конференция на Институтите Конфуций.

   Я. Ш.:     Уважаеми професоре, ще Ви запитам първо за най-пресните впечатления от голямата среща на директорите и председателите на управителните съвети на институтите Конфуций в Кунмин. Какви основни направления в развитието на дейностите се предвиждат, кои са въпросите, които се дискутираха?

   П. Л.: В периода 9-12 декември 2016 г., заедно със зам.-ректора на ВТУ – доц. д-р Димитър Димитров и двамата директори на Институт „Конфуций“ – доц. д-р Лун Тао и доц. д-р Искра Мандова участвахме в ежегодната световна конференция на Институтите „Конфуций“, организирана от Централата на Ханбан.

   През последните три години конференциите се провеждаха извън Пекин – в Сямън, Шанхай и сега – в гр. Кунмин, като в тях вземат участие ректори на университети, председатели на управителните съвети,  директори на ИК, както и представители на китайското правителство. На откриването на конференцията вицепремиерът на КНР – мадам Лиу Йендун очерта посоката и плана за развитието на институтите Конфуций до 2020 година. Присъстваха министъра и зам.-министъра на образованието на КНР, като на церемонията по закриването последният представи идеите за реформи в образованието в Китай. 

   От няколко години, та и досега, Сливен шества из „мистериозните“ интернет-форуми и сайтове с един културно-исторически „феномен“: „Тайнствена находка у нас разбуни духовете на учените“ (10 октомври 2015 г., а сайтът е не просто Аctualno, а TOPactualno.com)  Според  Рetel.bg , учените са не само разбунени, а направо втрещени: „Тайнствена находка край Сливен втрещи учените“ (03.07.2018). Статията под тези и подобни заглавия, общо взето, е една и съща. Ето цитат от нея:

   „Тази изключително любопитна находка, смятана от учените, че е на няколко хиляди години, предизвика истинска сензация

   Тайнствена находка преди броени дни открита у нас, разбуни духовете на учените от цяла Европа. В източната част на страната ни европейски експерти са открили нещо изключително любопитно. Това са загадъчни животински глави, издълбани в камък. Тайнствената възраст на скулптурите е неизвестна, но специалистите са на мнение, че те са на няколко хиляди години. На този етап все още не може да се определи кой от народите, обитавал през вековете територията на България, е издялал тези каменни глави, разкриха от българското научно издание „Археология в България”.

   Мистериозните релефи са били открити в близост до град Сливен. Първоначално, за откритие в планинския масив над града е било съобщено от местните жители. По-късно, след няколко публикации в медиите у нас, енигматичните скулптури заинтригували и представители от Регионалния исторически музей в града. Към момента учени от цяла Европа се опитват да датират находката и да открият кой е техния своеобразен автор.“

   И за да не се тръшкат учените от цяла Европа (тези от Регионалния исторически музей не съм питала, но си мисля, че не го правят), 

Представям ви САШО ГРАМОФОНА

   Преди време, когато сливенските релефи, които набързо бяха наречени „Скалното стадо“ дебютираха и във Фейсбук, попитах кой е техният автор. Под поста ми се появиха усмихнати емотикончета, демек, таз пък пита за името на някой първобитен човек... Оказа се все пак, че има сливналии, които го познават и той не е на 100 000 години – известен е като Сашо Грамофона от квартал Комлука и е само на 62.

   Сашо Господинов Грахов не е наясно, защо навремето приятелите го кръстили Грамофона. Уточнява, че в кръщелното си бил даже не Сашо, а Сашко. Също, че фамилията Грахов не е името на дядо му, а е много стара клуцохорско-сливенска фамилия. Самоопределя се като майстор-строител, макар че е работил и в някогашните предприятия „Победа“, „Родопа“, бил даже и шивач. Строителството обаче е това, което го владее и досега. Уточнява, че не обича големите фирми, големите началници, обича сам да си организира всичко, защото държи на свободата си. Бил първият, който след 10 ноември 1989 г. тръгнал към Гърция. Осемнайсет години строил къщи там – от основата, до керемидите. През 2012-2013-а година пък работил в Германия.