Аневското кале

   Аневското кале e една от най-добре запазените крепости от времето на Второто българско царство. Останките от крепостните стени достигат височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара – господарската цитадела, част от средновeковния град Ко̀псис. Намира се на южния склон на Стара планина, на от 850 метра надморска височина, на по-малко от 4 километра от село Анево и на около 2 километра от края на град Сопот. Тия два километра могат да се изминат с кола, но до крепостта ще трябва да се катерите доста – 40 минути по екопътека, която, както ни обясниха, минавала през подградието на крепостта, в което имало и останки от манастир...

   Преди около две седмици „БАРАБАН“ публикува материал за настоящото положение на сливенската жп гара (http://baraban.bg/index.php/institutzii/1834-koga-shte-otkriem-remont-na-remonta-na-slivenskata-zhp-gara). Оказва се, че еднократното преминаване през нея не може да даде пълна картина на всички пропуски, недоразумения и лошо свършена работа, несъвместими със скъпо ремонтиран наскоро обект. Читатели допълват това, което ние не сме видяли.

   Позволявам си  да ангажирам вниманието на съгражданите ни по проблем,  който не е личен, а обществен.  Пред него са изправени много пътуващи от и до ж.п. гара Сливен. 

   Направеният мащабен ремонт на стойност близо 3 млн. лева е най-голямата инвестиция с национално финансиране в сграден фонд на Национална компания „Ж.п. инфраструктура”. Но медийните изложения са едно, а основната цел – максимално добро обслужване на пътниците, е друго.

   Към втори перон на гарата има изградени изискващите се за такива обществени места подходи за безпрепятствено придвижване на  хора с намалена подвижност. В случая това е подигравка и обида за  тях. И за всички пътници, защото от втори перон на ж.п. гара Сливен е изключително трудно да се качват и слизат от влаковете и пътници  без двигателни проблеми. Недопустимо е, след като са дадени толкова много пари по проекта , да не е направен ремонт на втори перон, който е оставен нисък и изключително затруднява пътниците. Логично е височината на пероните да е съобразена с възможността за качване и слизане от влаковете.