От Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“ – ПРОЩАЛНО за актьора МИХАИЛ ИЛИЙКОВ
Категория: Имена
ПОЧИНА СЛИВЕНСКИЯТ МИСТЪР АСКЕЕР
С дълбока скръб съобщаваме на театралната общност, на нашата публика и всички приятели на театъра, че на 78-годишна възраст напусна този свят актьорът от трупата на Сливенския драматичен театър Михаил Илийков, носител на две големи театрални награди – „Аскеер“ за мъжка роля и „Икар“ за чест и достойнство.
Роденият в Златоград родопчанин Михаил Илийков се гордееше, че записа в артистичната си биография над 40 години на сцената на Сливенския театър и пет сезона в състава на театралната работилница „Сфумато“. За кратко време той е бил актьор и в театрите на Смолян, Габрово, Бургас, Ямбол и Бургас.
Връх в творческата биография на Михаил Илийков е ролята му в спектакъла „Джендем хан“ на Иван Добчев, по мотиви на книгата на Екатерина Томова „Забравени от небето“, с която той стигна до първата си национална театрална награда „Аскеер’92“, за водеща мъжка роля. „Джендем хан“ с Мишо Илийков записва в историята си 70 представления.
Той обаче припознаваше като свой образ Йовковия Златил. Когато през 2014 г. Михаил Илийков получи наградата на САБ „Икар“ за чест и достойнство, той каза: „Аз съм Златил на българския театър!“. Имаше дълбоко основание за това. В образа на Златил се превъплъщава два пъти – играе в представлението на „Сфумато“ „Грехът на Златил“ на режисьорката Маргарита Младенова, а по-късно е разпределен за тази роля в спектакъла „Боряна“ на Иван Урумов. Златил за него беше моралният стожер, който се опитва да съхрани разпадащия се около него свят.
Последно обновена на Понеделник, 21 Декември 2020 16:35
Посещения: 126
Неделен гост: Златко Енев
Категория: Мнения
Елитният човек
Home - „Либерален преглед“ (librev.com)
Започвам този текст със сравнително ясното съзнание, че чрез него ще осъществя някаква ултимативна версия на онзи първороден философски грях – contradictio in adjecto, противоречие в определението. Елитността, такава каквато я чувствам – и каквато ще се опитам да я представя по-долу – се състои именно в пълното отрицание на каквото и да е говорене, дори мислене на… м-да, елитността. Да говоря за нея, следователно, не е нищо друго освен акт на осъзнавана, заявявана и директно поддържана анти-елитност, не-елитност. Такова поне е намерението ми. Говорейки за елитността, аз по неизбежност се разграничавам от нея. И това е добре точно така, именно така.
Но защо все пак го правя? Причините са комплексни, но аз ще се опитам да направя отговора прост. Първо – защото прекалено много хора през последните години започнаха да ме питат дали възприемам себе си като принадлежащ към някакъв вид елит. И второ, защото изпитвам остра потребност от разчистване на сметките с човечето вътре в мен, което би желало да се види облечено в… дрехите на краля, предполагам.
Последно обновена на Неделя, 20 Декември 2020 14:30
Посещения: 1015
Таблети за деца, осигурени от „Обществен дарителски фонд“
Категория: България
„Обществен дарителски фонд“ – Сливен стартира кампания за подкрепа на бедните общности в малките населени места на Сливенския регион. Целта е да бъде намалено неравенството при достъпа до образование и здравна подкрепа в настоящата ситуация на пандемия, чрез осигуряване на технически средства и достъп до интернет за децата, както и закупуване на апарати за измерване на кръвното налягане, пулса и кръвната захар. Кампанията е подкрепена от Програмата Global Challenges Local Solutions.
Последно обновена на Четвъртък, 17 Декември 2020 22:04
Посещения: 107