Чували сме вече, европейската практика показвала, че триизмерните кукли край пътя заострят вниманието на водачите.Отделно – виждайки ги, децата (вероятно и възрастните) си спомняли правилата за пресичане на улицата.

   В Европа тези кукли са взели фигурите на анимационните герои Боби и Кели. Ето, че Боби и Кели ще дойдат и в Сливен, по покана на Inner Wheel Club Sliven. Те ще се срещнат със сливенските деца на 14 декември от 15:30 ч. на кръговото кръстовище на Розова градина, разбира се, на една от пешеходните пътеки.

   Междувременно, на пешеходната пътека срещу Спортното училище вече се е появил малкият Иванчо (поне такава му е визията). Редно е да има и някоя Марийка за компания. (А сливенските пенсионери се надяват и на пенсионерка с пълни торби, която да бъде забелязвана от вечно бързащите водачи на автомобили.)

   В крайна сметка Боби и Кели, Иванчо и Марийка или пенсионер и пенсионерка – инициативата е за похвала. И дано даде резултат!

  Крепостта „Калето" е в Регистъра на недвижимите културни ценности в община Сливен. В този документ се сочи, че тя е от късната античност и българското средновековие – XI –XII в. Намира се в местността „Качулка" на възвишението между някогашния рудник и сградния фонд, възникнал през 50-те години на миналия век като миньорско селище, а впоследствие сменял предназначението си няколкократно – База за подготовка на чуждестранни кадри, Детско селище, социален дом с абревиатура, недобна както за изписване, а още по-малко и за прочитане.

   „Калето" като възможен маршрут е описан с два реда и в Концепцията за интегриран туристически продукт на община Сливен от 2019 г./ https://mun.sliven.bg/uploads/3F58AF9D0B46DE2AB19E259D002B9B98/. Да се стигне до него е прекалено лесно за хората с автомобили. Можете да паркирате превозните си средства на площадката на някогашния рудник или на паркинга на селището. За тренираните планинари изкачването ще отнеме десетина минути, а за неделни приключенци като мене – малко повече. Преодолели стръмното, горе ще намерите очертанията на някогашните зидове, ще погледнете към околните върхове и към виещия се в ниското път между Южна и Северна България. Според мене изкачването дотук има преди всичко емпатичен смисъл – за кратко се поставяме на мястото на нашите предци, търсили спасение от нашественици, разбойници и крадци тук,на непристъпните височини.