ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СЛИВЕН – ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ

baraban.bg

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СЛИВЕН – ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ

 

 

   

 

 

 

 

  Тържественото посрещане на руската армия според наскоро дигитализирания Дневник на руско-турската война от 1877-1878 г. (https://runivers.ru/lib/book8944/479852/?fbclid=IwAR0RxhaoFE1OW1k8dP5fzG44Xf6KE4mECYkD3c4k8caBQHj7TEFlSYUf7QU) става на днешния ден – 20 януари, преди 146 години. Предлагам моя непретенциозен превод на донесението от 8 януари 1878 г. (по стар стил)  на генерал-майор Безяев до генерал-лейтенант  Делингсхаузен. Позволих си да прибавя към текста и справочни бележки, които адресирам преди всичко към по-младите читатели. Радвам се на възможността дигиталната хуманитаристика да прави все по-достъпни за все повече хора писмените паметници на миналото. Това всъщност е категоричният и обективен контрапункт на днешните „редактори“ на колективната ни памет. Да, на 20 януари 1878 г. жителите на Сливен, начело със Серафим Сливенски и Добри Чинтулов, посрещат с хляб, сол и възторжени възгласи своята Освободителка – Руската армия, и това нелишено от патетика изречение е потвърдено от този възкресен за всички ни текст. Отдавна е казано: Verba volant, scripta manent - Казаното отлита, написаното остава: 

240. Командирът на втора бригада от 26-та пехотна дивизия/1/, до командващия на тази дивизия/2/, 8 януари 1878 г., №3, град Сливен

          В 12 ч. през нощта. Донасям на Ваше превъзходителство, че на 8 януари в 4 ч. следобяд пристигнах в гр. Сливен с поверените ми войски благополучно. Забавянето се получи при преминаването през река Тунджа при село Бинкос; през нощта на седми срещу осми (януари), вследствие снеготопенето в планината,  тя беше се разляла, а тъй като двойният брод през нея и през вливащата се рекичка беше без мостове, то в следствие на това, Устюжският полк/3/, преминаващ последен, се движеше като отделен ешелон. Пред град Сливен бях посрещнат от полковник Лермонтов/4/, на когото незабавно връчих заповед относно изпращането на наблюдателни пикети/5/ по пътищата за Шумен, Карабунар/6/ и Ямбол; стражева/стрелкова верига от пехота да се изпрати, за да се пресекат вече посочените пътища. Заедно с това поисках от полковник Лермонтов да изпрати кавалерийска част в Стара река, за да получим информация за движението на Вятския полк/7/с артилерията. 

          Полковник Лермонтов ме предупреди, че Негово Високопреподобие Серафим/8/ от духовенството, депутати от града с много жители, вече ме чакат  на една верста/9/ от града с хляб и сол и заради това моят авангард се е спрял. Пристигнах при войските, поздравих ги, приближих се към Негово Преосвещенство, който ни каза няколко думи на български език и веднага след него беше прочетена от един българин/10/ реч на руски език, която в оригинал представям на Ваше превъзходителство. (11) Веднага ми бяха поднесени хляб и сол. Всички жители бяха окичени с миртови/12/ клонки, а също и войската от авангарда, на които жителите поднасяха клонки и молеха войниците да ги приемат. Помолих Негово Преосвещенство да почакаме събирането на моя отряд,  изпратих съобщение за бързо движение на двата полка и за предстоящото посрещане, но за нещастие Устюжският полк толкова закъсня заради издадена от неговия командир заповед, че бях принуден да обърна внимание на посрещането на свещеника, и реших да придвижа Петрозаводския полк/13/, който с развети знамена, под звуците на музиката, влезе в града. Възторгът на жителите беше неимоверен: Виковете „Ура“ и „Да живее император Александър II“ не преставаха. Жителите – мъже и жени – обсипваха войската и целия път с миртови клонки. Старци и млади мъже тичаха към офицерите, стискаха им ръцете и ги прегръщаха със сълзи на очи. Както войската, така и народът,  се придвижиха към църквата, която отвън даже нямаше вид на църква, но вътре беше много хубава и цялата беше осветена, където негово преосвещенство отслужи тържествен молебен, в края на който бе произнесена прочувствена реч към добрите гости. При приключването на молебена,  аз се отделих от Негово Преосвещенство и се отправих към квартирата си, но той не се забави да ме посети, и аз се възползвах от това да го помоля да определи няколко видни българи да помагат на комендантството, сформирано от мен, съгласно заповедите на Ваше превъзходителство.

          Полковник Лермонтов ми заяви, че Негово Преосвещенство Серафим му е предложил да снабдяват войската с хляб и всички провизии даром, но полковник Лермонтов е казал, че той няма да се възползва, същото казали и другите полкови командири, тъй като градът е пострадал от турците, но всички, които желаят могат да се възползват от съдействието да предоставят хляб и продукти срещу пари.

          В града турци няма, а също ги няма и на разстояние 30 версти, както ми казва полк. Лермонтов. Градът има към 40 хиляди жители и в него могат да се намерят всякакви припаси.

          За избора на позиции на Карабунарския път, което предполагам да направя утре, ще ви доложа своевременно. Днес, вследствие гореизложените обстоятелства не мога да направя това, поради недостиг на време.

          За пристигането на Ваше превъзходителство в град Сливен с другите полкове от дивизията, като мой началник, аз предупредих негово Високопреосвещенство.

Генерал-майор  Безяев

 

/1/ Генерал-майор  Безяев – не открих информация в Интернет за този командир

/2/Генерал-лейтенант Деллингсгаузен, Эдуард Карлович –

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%81%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%BD,_%D0%AD%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

/3/https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%B6%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_104-%D0%B9_%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA

/4/https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/aleksandur-mihaylovich-lermontov-48

/5/пикет – малък постови отряд

/6/ Карабунар – днешен Средец

/7/ https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8F%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_102-%D0%B9_%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA

/8/  Серафим https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BC_%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8

/9/ верста - 1066,781 метра

/10/ - Добри Чинтулов

/11/ -  В бележка под линия генерал Беляев уточнява, че текстът е изгубен.

/12/ миртови клонки – по-вероятно от чемшир

13. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_103-%D0%B9_%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA

 Увод, превод и бележки: ЖЕЛЬО РАДЕВ

baraban.bg ©

Top Desktop version