Неделен гост: Алексей Арестович

baraban.bg

Неделен гост: Алексей Арестович

  Украйна няма задача да бъде по-добра. Ние имаме задача да бъдем адекватни. Адекватността се изразява в действия, съответстващи на обстановката. За това трябва вярно да се оценява обстановката, а оценката не идва от въздуха, тя работи, когато се прави не „изобщо", а в името на постигането на определени цели.

   Т.е. основното ниво, на което е нужна адекватност, е поставянето на цели.

   Либералният подход в политиката привнася много патос в планирането, основано на псевдо-етическо поставяне на въпроса. Типичен пример е „оста на злото“. Това, че в този случай апологетите на „оста на злото“ единствено търгуват с „оста на злото“, масово снабдявайки я със стоки с военно значение, остава зад кулисите на патоса, украсен в крещящи тонове. Поради това, за да се разбере случващото се, трябва да се следи не толкова за събитията и думите, колкото за векторите.

   Векторите са целенасочено зададени направления за развитие, зад които е видна стратегия – ред на постигане на поставените цели. А зад стратегиите могат да се доловят и целите.

   Украйна води същата политика, която води и администрацията на Байдън: много правилни, ярки думи, много обещания, много апели към емоции и етика. За тази неделя е заявена възможна доставка на „далекобойни ракети АТАКАМС“ и пакет военна помощ от САЩ – първият след почти тримесечно критично прекъсване.

   Администрацията на Байдън е вярна на своите стратегии: Войната да не излиза извън пределите на Украйна.

   От това – внимание – пряко следва, че победа на Украйна, а още повече победа на Украйна чрез получаване на превъзхождащ руските възможности пакет военна помощ, не е предвидена.

   Предвиден е паритет.

   Ако руските КАБ (управляеми авиационни бомби – б.пр.) са сериозен фактор за превъзходство на полето на боя, ок, администрацията на Байдън планира да изравни паритета. Не повече от това. Всичко е в рамките на стратегията.

   Какви са целите на такава стратегия?

   Сдържане (contain) на РФ, без неин разгром.

   Предполага се, че РФ, след някакво политическо време и усилие, ще осъзнае безнадеждността на своите планове и ще се откаже от тях, като ще бде ваксинирана срещу следващи/повторни агресивни планове, разбирайки че Западът няма да ѝ позволи да победи.

   Такава е логиката. Това е логика за приучаване на РФ към изпълняване на правилата на съществуващия световен ред. Логика, насочена към запазване и изпълняване на тези правила. РФ се намира точно в такова положение.

   Въпреки украинската нагледна пропаганда, РФ изобщо не иска „завладяване на цяла Украйна“ и „унищожаване на целия украински народ“.

   Путин иска това, което иска и Байдън – запазване и изпълняване на правилата на световния ред (конкретно Потсдам-Ялтенската система).

   Разликата се състои в това, че Путин искрено мисли, че:

   -    тези правила бяха многократно нарушени;

   -    тези правила са променяни не в полза на РФ;

   -    експанзията срещу РФ, въпреки примирителната реторика на Запада, на практика (!) продължава.

   Той говори директно за това, многократно и последователно оплаквайки се от вероломството на западните „партньори“.
   И двамата се лъжат. Байдън не разбира, че Путин вижда тези правила по друг начин.

   За Путин идеалният свят е светът, в който икономиката е свободна от идеология, а всяка държава има право на идеологически и културен суверенитет: „при вас ЛГБТ са възможни, а при нас – категорично не. Но можем да търгуваме.“

   В това Путин е класически либерал по образеца от 19-ти век, либерал, дясноцентрист, държавник, теглещ към елитарен тип. Неолибералите, още повече тези от левия спектър, предизвикват у него класически протест:

   -    провеждат културни интервенции;

   -    готови са да разрушават държави, общества, семейства, да сменят самия антропотип на човека в името на перманентна културна революция;

   -    разбират икономиката като слугиня на идеологията.

   Путин разбира НПО като средства за водене на война с невоенни методи (и добре прави). Путин смята, че „историческата Русия“ беше разкъсана на парчета с методите на икономическата идеология, „настроиха руснаци против руснаци“. Но най-важното, той смята, че това беше – и продължава да бъде (!) –  целенасочен антируски акт. Тази негова позиция съвпада с общата антизападна и антиколониална постъсветска позиция на Глобалния Юг и в тази връзка има почти пълната негова поддръжка.

   Бурното разширяване на БРИКС, и най-важното – влизането там на държави, които се намират в силно противоречие помежду си (Индия-Пакистан, Индия-Китай, Саудитска Арабия-Иран), показва, че Глобалният Юг осъзнава този дневен ред като най-важен (глобален), преди частните регионални разногласия.

   В този смисъл администрацията на Байдън искрено не разбира ставащото.

   Непрестанното културно деление, съединено с икономиката, и ставащо по такъв начин политика, за тях не е целенасочен антируски процес или неоколониален процес.

   За тях това е конкретна борба на идеи и икономики (с привкус на месиански патос, придаващ глобализъм) и няма нищо специално антируско, антикитайско или антииранско в нея, просто се случват „...естествени процеси“.

   А ако някой се вбеси и възрази – ще дадем АТАКАМ-и, докато не се успокоят.

   На Байдън противостоят републиканците и тяхната крайна фракция – тръмпистите. Те са много по-близки до Путин по политико-идеологически тип, разбират го много добре, в някои отношения го смятат за съюзник (например в борбата с културната революция) и дружно ненавиждат левите и ултралевите либерали, разрушаващи основните традиционни (религиозни) основи.

   И биха искали да възстановят света от същия този въжделен край на 19-ти век – т.е. техните планове идеално (!!!) съвпадат с плановете на Путин. С изключение на това, че войната все пак трябва да се прекрати. Такива са предразположенията на големите играчи.

   Оттук е видно в колко специфично положение Украйна поставя себе си с нашия библейски патос за „...вековечната борба със заклетия враг, който иска да ни унищожи от хиляди години, и особено много през последните четиресет.“

   За републиканците (тръмписти) ние сме играчка на левите либерали, с нашата ратификация на Истанбулската конвенция, преследването на Църквата, маршовете на ЛГБТ и антиколониалната (лява) реторика.

   Изобщо не буди удивление, че те са твърдо решени да прекратят подкрепата за „поредния троцкистки“ проект, в който „...се изроди Украйна“.

   В техните планове не влиза да си отглеждат идеологически врагове със собствените си пари.

   Положителен момент за нас е това, че те не одобряват започнатата от Путин война и в тази ѝ част са твърдо решени да я прекратят („...за двайсет и четири часа“), поради което дават на Украйна тази минимална поддръжка, която ни е необходима. По-нататък, според техните мисли, всичко това трябва да се увенчае с преговори, на които на Украйна ще ѝ се наложи да отстъпи – защото традиционалистите републиканци са резки реалисти и броят не количеството патос, а количеството снаряди, потенциала на страните и в допълнение смятат, че в голяма степен Путин е не само прав, но се явява и техен пряк съюзник за някои неща в делото на победата срещу световното разрушаване на традиционните ценности.

   За Байдън/демократите/либералите ние сме клиент. Но клиент неуравновесен, и също така нежелаещ да спазва правилата на чистия свободен пазар – тук има претенция от друг характер, най-вече корупционен.

   Техният идеал е ляволиберална Украйна, член на ЕС (възможно и на НАТО, при много определени условия), масово доставяща мигранти, търгуваща със земя и суровини без преработка, разрешаваща всякакви видове полове и бракове, представляваща известен интерес като зона за транзитна инфраструктура. Не повече.

   „Няма да позволим да загубите от Путин, но ще се наложи да се направят (също!) и отстъпки“ – само че по други причини (икономика и култура).

   За Глобалния юг (Южна Америка, Африка, Азия) Украйна е играчка на неоколониалния Запад, марионетка, на която не ѝ провървя. Те не ни желаят поражение, подкрепят ни на ниво декларации (суверенитет, граници), могат да търгуват, дори военна продукция, но не и в ущърб на общите отношения с РФ, в която виждат сериозен фактор на баланса срещу Запада.

   По този начин няма и помен от никаква „...световна подкрепа за Украйна“.

   Около две трети от света са или напълно равнодушни към нас (с привкус на леко съчувствие), или ни недолюбват като източник на проблеми от най-различен характер.

   Европа се дели по същия начин.

   Евроатлантиците, желаещи ляволиберална Украйна, са за нас, докато десните са за путиновия вариант на международната политика. В Европа има десен завой, десните вървят към увеличаване на участието си във властта както на местно ниво, така и се опитват да вземат реванш в рамките на целия ЕС (юнските избори за Европарламент).

   По този начин главният проблем на Украйна може да бъде представен така:

   - Ляволиберална политика в свят, който извършва десен завой.

   Въпреки че подобно представяне ще бъде непълно. В Украйна има достатъчно десни елементи (десен национализъм), ляво, но традиционно, а не либерално, общество (78% от гражданите се обявяват за вярващи) и много корупция – която не устройва (по различни причини) нито левите, нито десните в света.

   В тази ситуация основният въпрос за нашето разбиране е:

   -   Защо Украйна провежда ляволиберална политика, или как си поставихме ляволиберални цели?

   Отговорът е ясен:

   -   Искахме да се впишем в пазарлъка.

   След 1991 г. идеологическият ляв либерализъм се смяташе за безалтернативен (и ние платихме за липсата на независима родна хуманитаристика), а икономическият – пари от спонсори, икономически програми, достъп до пазари и технологии – се състоеше само в рамките на декларации за вярност към ляволибералния проект.

   Именно поради това ние доброволно се избавихме от всички правни атрибути (ядрено оръжие, силна армия, техноемка индустрия, независима наука) – с тях не ни пуснаха в тържествуващото в цял свят ляволиберално разделение на труда в рамките на общия глобалистки подход.

   Съпътстващата неприятност се състои в това, че Глобалният Юг, десните традиционалисти на Запад и Путин се оказват прави за най-важното – по този път Украйна загуби самостоятелност и стана марионетка на глобалистката ляволиберална машинария.

   Въпросът е какво следва?

   Един от вариантите е десен завой.

   Дясна/дясноцентристка Украйна би могла в перспектива да получи симпатиите на две трети от света, извършващ десен завой и бутащ като булдозер десните на Запад, твърдо решени да вземат реванш срещу глобалните леви.

   Нюансът е, че за това на Украйна ще ѝ се наложи напълно да излезе от антиколониалната реторика – подвиг практически невъзможен за нас, тъй като целият наш патос стои именно в нея, по този тренд у нас са тежко болни, дори и някои от нашите (сякаш!) да са десни.

   Такъв развой би се оказал ни повече, ни по-малко тотална смяна на проекта: проект „Скоропадски-2“, с отчитане на опита и грешките. (В 1918 г. Павло Скоропадски се обявява за хетман и трансформира Украйна в авторитарна украинска държава под протектората на Централните сили, изгонвайки болшевиките от руската СФРСР – б.пр.)

   Дясна Украйна – една Украйна на традиционните ценности, със свободно обращение на оръжие, републиканство, нова индустриализация, независима хуманитаристика и фундаментална наука, икономика на талантите и свободна културна политика – би могла да вдъхнови и самите украинци.

   Ако не беше едно „но“ – украинският политически проект (дори и в десния му спектър) е безнадеждно поразен от левичарство не от 1991 г., а от раждането си, има левичарство в генетичния си код.

   Пробуждащата се евроатлантическа (лява) Европа е възможно и да успее да ни осигури военен паритет с РФ, докато десните вземат превес на Запад (нещо повече – от развиване на европейската военна промишленост са заинтересовани и много европейски десни).

   Но и в десния, и в левия вариант Европа ще натиска за отстъпки, тъй като нито десните, нито левите цели на Запада не предполагат наша победа в смисъла „... връщане към границите от 91-ва година“ и още по-малко „... разпадане на РФ“ (макар съответният ляв дискурс да е много популярен в Украйна).

   За десните путиновият десен либерализъм е най-добрият съюзник, а силна РФ е най-добрият спаринг партньор, плюс балансьорът и доайен на Глобалния Юг Китай.
За левите разпадът на РФ е кошмарен неконтролируем дисбаланс вътре в глобалния ляв проект.

   Какво да прави Украйна?

   Да порасне. И да се промени. Светът не съществува заради Украйна. Не се върти около Украйна.
Освен това светът се разгръща едновременно в три направления, на които цялата украинска политика и целеполагане противоречат:

   -  Десен завой (при нас ляв);

   -  Азиатски завой (при нас Западен);

   -  Традиционалистки завой (при нас ляволиберален курс).

   Ние, както в цялата ни история, залагаме на победителя от предишния етап, който в следващия губи. Ще успеем ли да извършим фундаменталната работа над грешките? Това е въпрос на нашето оцеляване.

   Суровинна и ляволиберална Украйна няма да запази армията, военната промишленост и населението. За какво да стои тук населението (под бомбите) на ляволибералния проект, ако може просто да премине там, където той вече е построен – в ЕС?

   А значи, че ляволиберална Украйна няма да запази и територията си. А значи – и съдбата си.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

baraban.bg ©

Top Desktop version