In Memoriam
Категория: Имена Посещения: 2475
Има неща, които се случват. Има неща, които хората си измислят. Така или иначе - дните минават, а след тях вървят годините. После – животът свършва. След него никой нищо не си спомня. Защото вече го няма. И никога няма да го има! Поне в това синьо и зелено измерение…
Георги Ганев, „Господарят на вятъра“
Погребаха Жоро Ганев тихомълком, докато всички бяхме подробно информирани за опашките от ТИР-ове на граничния пункт Лесово – някогашното Урумбеглий, една негова територия. Там някъде, в книгите му се подвизават Господарят на вятъра, Ангел Дребния, момата Насташо и другите му герои. Там някъде, из Странджанско, се рее (дано пък наистина да е възможно) и неговият дух, отървал се от тегобата на писателското бреме в провинцията. Погребаха Жоро ден след като е починал, без да разберат дори някои от най-близките му приятели.
Негови колеги от зората на електронните медии в Сливен си спомниха за предаването му „Гласовете на нощта”. Всички, които го познаваха, си спомняме за отдадеността му на рок-културата, за което си патеше още в гимназията. Написа няколко книги, в които е атмосферата тъкмо на онзи пограничен район, доскоро непокътната, а сега повече между страниците. За многото сливенци и българи тя ще си остане terra incognita, но онези, които познават творчеството му, го ценят тъкмо за тази му самобитност. (Една от миниатюрите в сборника „По мое време“ си припомнете ТУК.) Дни преди да почине ми разказваше за намерението си да издава литературно списание - едно от многото неща, които липсват в нашия Сливен.
Едва ли много хора са се разтъжили за него, защото беше наистина чепат и сигурно трудно поносим дори за близките, с които съжителства. Имаше остър и прям език – нещо, което не се прощава в нашето лицемерно общество. Беше пияница, поклонник на свети Трифон, а и на свети Валентин. Тези, които познават мъките на писателския труд, сигурно разбират защо …
Почивай в мир, Жоро!
Йорданка Раданчева