СТАНОВИЩЕ
на президента на КНСБ проф. д-р Желязко Христов
по промените в Закона за лечебните заведения и Националния рамков договор`2010
За получаване на средства от Националната здравно-осигурителна каса и Републиканския бюджет, се взема предвид съответствието на лечебните заведения за болнична помощ с четири основни критерия:
1. Утвърдените медицински стандарти по реда на чл.6, ал.1;
2. Осигуреност с медицински кадри на основен трудов договор;
3. Наличие на изправна медицинска апаратура;
4. Осигуряване на 24-часов прием на пациенти.
Ако това съответствие го няма, лечебното заведение (най-често малките общински болници) е изправено пред финансов фалит и то де факто се ликвидира като пълноценно функциониращо болнично заведение.
МЗ твърди, че с прилагането на 4-те критерия се извършва реформа в здравеопазването, че се преструктурира болничната помощ. Само че типично по нашенски маниер, в бързината и хаотичното заимстване на идеи (Интегративен модел на национална здравна карта на МЗ от 2007г.) при създаването и използването на националната здравна карта, се допуска груба методична грешка:
1. Не се определят на първо място здравните потребности на населението въз основа на демографски анализ на числеността, възрастово-полов състав, заболеваемостта (регистрирана, нерегистрирана, епидемична и ендемична) и смъртността на населението.
2. Въз основа на анализа на здравните потребности, трябва да се определи необходимостта от материални, човешки и финансови ресурси.
3. Едва на трето място трябва да се определя съответствието на споменатите 4 критерия за гарантиране качеството и достъпността на медицинска помощ. Необходима е разбира се и проявата на нужната гъвкавост при определяне броя на необходимия персонал, особено по някои специалности (кардиология , анестезиология, патохистология и др.).
Неспазването на тази логическа последователност в действията на правителството изкривява провеждането на реформата, като я ориентира само към решаване на проблемите на икономическата ефективност, без да се вземат предвид тези на медицинската и социалната ефективност в здравеопазването.
Там където се окаже, че действително съществуват здравни потребности на населението и / или при териториална отдалеченост на населеното място за запазване на болницата, но тя не отговаря на критериите на НЗОК, държавата (и общината) осигурява необходимите ресурси за функциониране на общинската болница, ако такива в момента не са достатъчни или липсват (съгласно чл100 от ЗЛЗ: за закупуване на съвременна медицинска апаратура и да привлекат на работа допълнителен брой медицински специалисти чрез осигуряване на жилище, допълнителни парични възнаграждения, ваучери за храна, предимство за работа на съпруга/та, стипендии за обучение на техните деца и др.
Там където се окаже, че не съществува необходимост от болница, следва предварително да се помисли за бъдещето на работещия в нея персонал и се изплатят всички обезщетения съгласно КТ и КТД, да се извърши договаряне за преминаването им на работа в нов МЦ, ДКЦ, отделения за долекуване, спешната помощ или др. лечебни заведения. Трябва също да се вземат рационални решения за използването / преместването на медицинската апаратура и оборудване за провеждане на консултации за запазване на националната сигурност с Министерството на отбраната, тъй като някои от тях поемат ролята на военно-полеви болници във военно време.
В момента официално се твърди, че 21 общински болници ще бъдат закрити поради невъзможност да изпълнят новите изисквания на НЗОК. Други 160 болници са под въпрос, тъй като могат да отговорят на условията за сключване на договори само по няколко клинични пътеки, което е крайно недостатъчно за цялостната издръжка на болницата. Така част от отделенията още в средата на февруари ще бъдат закрити и персоналът – съкратен. Останалите отделения в такива болници ще просъществуват не повече от 2-3 месеца защото с ограничената си заработка не ще могат да покриват заплата, дългове, режийни разноски да обслужват спешни пациенти и др.
Вижда се, че необмислените действия („на всяка цена”) на МЗ за реформиране на болничния сектор са плод на недалновидна политика, която може да има унищожителен ефект за достъпа до квалифицирана медицинска помощ на населението, особено в отдалечените райони и такива като Плевенски, Смолянски и др.
Не следва да се забравя, че необоснованото лишаване на множество общини от пълноценно функционираща болница ще понижи общественото самочувствие и в никакъв случай няма да способства за приток на нови жители, тъй като ще символизира загуба на доверие към района като цяло. Закриването на болница, на училища и пощенски клонове се възприема като показател за настъпващ социално- икономически упадък.
КНСБ счита, че основната функция на болницата е да осигурява специализирана медицинска помощ, но не по-малка е нейната роля и като важен работодател. Съкращаването на персонала в предстоящите за закриване общински и др. болници може да има много сериозни последствия – икономически (за медицинския персонал и техните семейства), социални ( за съкратените и цялото обслужвано население) и медицински (за здравето на нацията). Затова подходът на МЗ към ликвидиране на десетки общински болници, трябва основно да се промени като държавата поеме изцяло отговорността за осигуряване на равни права на населението по отношение на неговата здравна сигурност вкл. равнопоставен достъп, равномерно териториална разпределение и високо качество на медицинските услуги. За да се постигне възможно най-високо качество на здравните услуги в зависимост от местоположението, се изисква вземането на политически решения да се осъществява с предварителното активно участие на местната власт (общините) и обществения съвет в здравеопазването на професионално съсловните и синдикалните организации. Само вземането на политически решения основани на научните доказателства и изработването на съвременен мастер-план за разпределението на лечебните заведения във всяка конкретна област и община може да гарантира провеждането на реформи с „човешко лице” в българското законодателство.