Пак за новозагорския музей, който доскоро беше известен със съхранявано богатство, а от десетилетие насам – със скандали
Категория: Култура Посещения: 3805
Тези дни новозагорски, сливенски, а вероятно и национални сайтове и други медии, следвайки принципа на настоящата ни „журналистика“ – „копи-пейст“, разпространиха публикуваното в сайта на Община Нова Загора под заглавие „Престъпно нехайство, фрапираща немарливост или злоупотреби в Исторически музей Нова Загора“, което вади есенцията от доклад на и.д. директора на музея Пейчо Пейчев. Докладът е адресиран до кмета на общината и председателя на общинския съвет, и бил предизвикал два часа разгорещени дебати на общинските съветници. Дали има и някакво решение в резултат на тези дебати не е ясно (решенията от това заседание все още не са публикувани), но при този дълъг и объркан доклад, съществува съмнение, че съветниците са могли да се ориентират в него. Още повече, като се вземе предвид, че е писан от човека, за който още през 2015 г. министър Вежди Рашидов оповести, че няма необходимата образователна степен и професионален опит, а и не се е явявал на конкурс, за да заема тази длъжност. Все пак, той явно има достатъчно хъс и усърдие, за да напише пространния доклад, в който обвинява в доста неща всички, които са го критикували, и най-вече тримата археолози, двама от които и не работят в музея. Макар че, според Пейчев, пълна инвентаризация на музейните фондове не е правена от 60 години, той Слава Богу, не споменава основателя на музея Никола Койчев и дългогодишния директор Митьо Кънчев, тъй като те, като отсъстващи от този свят, не са го критикували.
И понеже досега не се чу какво мисли другата страна, „БАРАБАН“ представя мнението на „обвиняемите“ (след него или преди него може да прочетете и самия доклад, обсъждан от общинските съветници, ако имате търпение):
I. 1. По инвентаризацията на фонда на отдел "Археология".
Заповед за цялостна инвентаризация е издадена след като музеят е вече юридическо лице и Красимир Велков е заел длъжността директор след конкурс. Срокът е удължаван след искане и съответно – получено разрешение от Министерството на културата. От писмото на Пейчев не става ясно на какъв етап е проверката в момента. От една страна е извършена проверка и направен протокол, от друга – проверката продължава.
Инвентаризацията на основния фонд на отдел "Археология" очевидно не е завършена, защото не са проверени всички помещения, където се съхраняват археологически материали, с нелогичното обяснение, че те не са фондохранилища.
I.2. Комисията по проверката на фонд "Археология" не е компетентна. Резултатът е проверяване на едни и същи материали по няколко пъти, грешки и смехотворни определения.
Един и същ предмет в един списък присъства като наличност, в друг – като липса. Археологически находки с нечетливи и изтрити номера могат да се идентифицират само след окончателното приключване на инвентаризацията. Причина за тяхното състояние са лошите условия във фондохранилищата. Няма реакция от страна на Пейчев на подадените до него в тази връзка докладни.
I.3. Може да се зададе въпрос защо г-н Пейчев почти четири години след заемане на длъжността и. д. директор отправя обвинения срещу хора, някои от които вече не работят в музея. Могат ли да се смятат за реални всички извършени проверки, след като въз основа на негова заповед уредниците-археолози са предали всички ключове на помещения, където се съхраняват археологически материали и инвентарните книги на назначената от директора комисия. Много често са проверявани и премествани предмети в отсъствието на уредниците, отговарящи за тях (има подадени докладни). На проверяваните не са предоставени документи от проверките. Каква е гаранцията, че тези документи са достоверни, още повече, че има случаи на груба намеса в работата на комисиите и унищожени протоколи лично от директора, което може да се докаже със свидетели.
II. Относно наличието или липсата на служебни документи.
Опис и приемане-предаване на служебни документи се прави още при встъпването в длъжност, а не години по-късно. Излиза, че и. д. директорът не знае какви документи е приел (ако ги е приел) и съхранява. Цялата документация от проведени археологически проучвания е предадена в Археологическия институт и в Министерството на културата. Екземпляр от приемо-предавателните протоколи за предаване на археологически материали в музея се съхранява от предалите материалите научни ръководители на разкопките.
III. Относно проекта за проучванията, консервацията и социализацията на Източна могила
Обвиненията на и. д. директора са насочени не само към Веселин Игнатов, но и към спонсорите – ОББ и представителите на Римско-германския централен музей в Майнц, които са страна по договора за проучване на обекта. И. д. директорът не е видял, че в договора и в свидетелството за дарение на ОББ е написано точно какво се дарява - покритие на обекта, а не пари. Всичко е платено директно на изпълнителя, а не на музея от страна на банката.
IV. Относно идентификацията и инвентаризацията на движими културни ценности.
"Така общият брой на движимите археологически и нумизматични ценности установени до този момент е 16 602 /шестнадесет хиляди шестстотин и две/. Те е трябвало да бъдат вписани в книгите за музейните фондове, но това не е направено."
Решението кой предмет да бъде включен в инвентарните книги трябва да бъде взето от идентификационна комисия, назначена със заповед на директора, което не е направено. Идентификационната комисия предлага предмети, които имат качества на движими културно-исторически ценности да бъдат инвентирани в главните инвентарни книги на музея, останалите, които нямат качества – не се инвентират. Те са инвентирани само в полевата инвентарна книга, със съответното описание и изображение. Относно огромната цифра: включени са предмети, отнасящи се към масов материал и проби за анализ, например – пръст.
Всичко, за което са обвинявани уредниците, е в прерогативите на директора – само той може да нареди извършване на идентификация, той издава заповеди за инвентиране и съхранение на предадените материали и т. н.
"Комисията установи, че ... в един тридесет годишен период в инвентарни книги... са вписани само 676 /шестстотин седемдесет и шест/ броя инвентарни номера."
Очевидна е недобросъвестността на комисията.За този период всъщност са вписани 3 938 движими културни ценности под 1 281 инвентарни номера от № 5 287 до 6 568.
В заключение може да се каже, че всяко едно обвинение и издаване на присъди от рода на "трябва да бъде потърсена отговорност, проверка и анализ от специализираните органи, специално разследване от прокуратура и полиция"и т. н. трябва да бъде доказано.
В същото време недвижими археологически паметници с национално значение, някои от които – известни туристически обекти, продължават да се рушат, движимите паметници се „съхраняват“ в полусрутени сгради. Неслучайно ръководителят на теренните проучвания в района на Нова Загора през 2016 г. предпочете да предаде уникалната глинена плочка със знаци в Регионалния исторически музей в Сливен, а не в Нова Загора. Археологически материали от същия обект продължават да се „съхраняват“ в почти разрушена сграда, въпреки подаваните няколкократно докладни. Вероятно ще останат само спомените за „двореца на праисторията в Европа“, за археологическата култура „Нова Загора“ и много други.
Таванът на едно от хранилищата в музея
А ето и самият доклад:
ДО
Г-Н НИКОЛАЙ ГРОЗЕВ
КМЕТ НА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА
ГР. НОВА ЗАГОРА
КОПИЕ:
ДО
Г-Н ГЕОРГИ НИКОЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НОВА ЗАГОРА ГР. НОВА ЗАГОРА
ОТНОСНО: Информация за извършена цялостна инвентаризация в Исторически музей-Нова Загора и извършени нарушения при проведени теренни археологически проучвания на територията на община Нова Загора .
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРОЗЕВ,
Представеният тук текст и част от обяснителната информация, която ще бъде включена в сигнала до Министерство на културата, Главна прокуратура, ОД на МВР и до Вас във връзка с извършената цялостна инвентаризация в Исторически музей- Нова Загора. Предвид необходимостта от изясняване на фактологията по друг сигнал свързан с нарушения при теренните проучвания на „Източна могила“, село Караново, община Нова Загора и обвързаността на двата проблема Ви предлагам съкратен вариант на този текст, който според мен допълва цялостната картина свързана с фондовата работа в ИМ Нова Загора. В него съм се опитал да дам информация за нормативните изисквания по отношение на работата с музейните фондове и контрола върху съхранението на движимите културни ценности. Пълният текст на този документ ще Ви бъде изпратен в най- кратък срок.
Още с постъпването ми на работа през втората половина на 2014 г., при запознаването с наличната документация ми направи впечатление, че в ИМ - Нова Загора никога не е правена цялостна инвентаризация и то благодарение на това, че никога не е проверяван отдел „Археология“. На въпроса на какво се дължи тази ситуация с фондовете на отдела, Красимир Велков, бивш директор, а тогава уредник в същия отдел ми отговори, че имало заповед за инвентаризация, но щяло да се наложи да я удължа. Защо трябва да я удължа отговор не получих. В последствие се запознах с историята на проблема и ще си позволя да Ви я представя накратко.
Исторически музей Нова Загора е създаден с решение на КНИК през 1946 година. За годината на създаване има косвени данни и до момента не е намерен официален документ за това. През 1960 г. той се премества в самостоятелна сграда специално създадена за музейни цели. Музейната сбирка започва да се формира още през 20-те години на 20-ти век и към 1960 г. са събрани множество археологически находки. Независимо от изискванията такава институция да бъде под непрекъснат инвентаризационен контрол, първата заповед за цялостна инвентаризация на Музея, която ми е известна е от 21.12.2005 г. На тази дата със заповед номер три за годината, тогавашният директор Красимир Велков изпълняващ длъжността в продължение на близо две години към онзи момент, нарежда да бъде създадена комисия за цялостна инвентаризация на музейните фондове в ИМ Нова Загора Председател на комисията е Веселин Игнатов -уредник в отдел „Археология“ в музея. Според данни от книгата за вписване на заповедите срока на заповедта първоначално е бил шест месеца, а в последствие е многократно удължаван. Няма данни за представени протоколи от дейността на комисията.
През 2006 година в отговор на писмо от директора на НЦМГИИ г-н Румян Ганчев за предоставяне на информация относно състоянието на музейните фондове, Красимир Велков представя информация,/писмо изх. №22/17.04.2006 г./, в което твърди, че е извършена пълна инвентаризация по фондове, на нумизматичен фонд /протокол от 30.12.1987 г., художествен отдел /протокол № 2/14. 03.2005 г./, етнография /протокол от 21.09.2004 г./. Тъй като посочените дати на протоколите значително предшестват датата на издаване на заповедта за цялостна инвентаризация, 21.12.2005 г. е очевидно, че те не са свързани с нейното изпълнение и се извършвани по съвсем друг повод. В научния архив на Музея няма заведени протоколи от провеждането им.
През 2009 г. в Исторически музей, гр. Нова Загора е извършена проверка от Инспектората по опазване на културното наследство /ИОКН/, във връзка със сигнал до Министерството на Културата, за която разбрах от протокол /работен вариант/, който намерих при постъпване ми на работата. Протокола отразява състоянието на работата в музея към 2009 г., но не е получен официално в музея и не е заведен в музейния архив.
През 2007 г, 2009 г. в Исторически музей, гр. Нова Загора са извършени одитни проверки и са внесени одитни доклади, които по същество отразяват работата на Красимир Велков като директор на музея, в които са констатирани множество нарушения свързани с извършването на инвентаризация на музейните фондове. Независимо от направените препоръки очевидно такава не е правена.
Съгласно член 92 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата, в сила до 08. 01.2010 г. инвентаризация на движимите паметници на културата се извършва веднъж на 3 години. Независимо от факта че към 2010 година близо шест години музея се управлява от археолози, по неизяснени причини именно в отдел "Археология" не са предприети никакви мерки за проверка на музейният фонд. Като се има предвид обема на вписаните в основния фонд на отдела движими културни ценности такава проверка не би отнела и няколко месеца. Такава обаче не е извършена.
През 2013 г. в музея е извършен поредния одит и е представен „Одитен доклад за изпълнението на одитен ангажимент за даване на увереност в Исторически музей- Нова Загора-второстепенен разпоредител с бюджетни кредити за периода от 01.01.2010 г. до 31.10.2013 г. В този доклад за пореден път са констатирани съществени нарушения при воденето на музейната документация и в работата на отдел „Археология” като цяло. Отново се откроява факта, че в цялата история на музея липсва инвентаризация на отдела, което прави задължителната за музеите съгласно НАРЕДБА № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове цялостна инвентаризация на фондовете на Исторически музей Нова Загора невъзможна. Съгласно чл. 29 (1) от същата наредба тя трябва да се прави на всеки пет години.
В изпълнение на предписанията в одитния доклад със заповед № 24/15.04.2014 г. от Петър Колев изпълняващ длъжността директор в този период е разпоредена цялостна инвентаризация на основния фонд на отдел „Археология“ в Исторически музей Нова Загора. Председател на комисията отново е Веселин Игнатов. Според заповедта тримата уредници в отдел „Археология“ трябва сами да си правят инвентаризация в присъствието на реставратор и домакин, което е в нарушение на съществуващата нормативна уредба.
На 31.12.2014 г. изтече срока на изпълнение на заповедта. . Оставих някакъв толеранс за подготовка на евентуалните протоколи и описи и поради това, че не беше представен констативен протокол аз издадох заповед № 22/06.02.2015 г., в която поисках да бъде предоставена информация за извършената работа през 2014 г.. От получения констативен протокол №14/17.02.2015 г. /състоящ се от страница и половина без каквито и да е описи/ разбрах, че е извършена инвентаризация на 3460 броя инвентарни единици. Не се съобщаваха инвентарните номера на инвентарните книги, по които е ставала проверката, няма информация за това кои фондови единици конкретно са проверени, и най- вече няма никаква информация за липси. Твърди се, че за извършване на цялостна инвентаризация на основния фонд на отдел «Археология» е необходимо да се изнесат археологическите материали от фондохранилището в село Караново и на тавана на централната сграда, който не е фондохранилище и не може да бъде място за съхранение на движими културни ценности.
Поради очевидното поредно бездействие и формално отношение към възложената задача, което буди съмнение дали въобще е правено нещо по въпроса през изминалото време със заповед №27/05.03.2015 г. поисках да се конкретизира констативния протокол , като проверените 3460 инвентарни единици да бъдат вписани в протокола с инвентарните им номера и се посочи мястото им на съхранение, да се посочи археологическите материали от фондохранилището в село Караново и на тавана на централната сграда към кой фонд принадлежат и в кои инвентарни книги са заведени .
От направеното допълнение на констативния протокол става ясно , че проверените 3460 инвентарни единици са от инвентарни книги от 1-6 на отдел „Археология”. По точка втора отговор по същество няма. От описа на Книгата на регистрите е видно, че книгите, за които отговарят уредниците от отдел «Археология» са девет на брой . От предадените описи става ясно, че не е проверен Нумизматичния фонд, а той не е нито на тавана на музея нито във фондохранилището в Караново и е изключително важна част от музейните фондове. От допълнението на протокола се твърди, че е проверена „Инвентарна книга за музейни предмети, Основен фонд „ Нумизматика“ с отговорник - Кр.Велков с Инв.№2 по описа на Книгата на регистрите / инвентарни книги от 1-6/, което на практика не е направено, тъй като този фонд е запечатан от комисия и бе отворен едва 2017 г.
В края на месец юни 2015 год. на основание чл. 31 т.2 от Закона за културното наследство, чл.29 an. 1 т. 1 от Наредба № Н-6 от 11.12.2009г за формиране и управление на музейните фондове на Министерството на културата, с моя заповед №86/29.06.2015г. възложих на комисия в състав: Председател - Иван Стоянов — уредник в Исторически музей Нова Загора и членове: Георги Камбуров - уредник в Исторически музей Нова Загора, -Йонка Александрова - гл. счетоводител в Исторически музей Нова Загора до 20.08.2017 г., Радостина Михайлова-гл. счетоводител в Исторически музей Нова Загора от 21.08.2017 г., да извърши цялостна инвентаризация на музейните фондове.
Проверката на отделите „Етнография”, „Нова и най-нова история” и „Художествен“ /Художествена галерия „Руси Карабиберов“/ беше направена бързо поради малкия брой на инвентираните движими културни ценности и пълното съдействие оказвано от уредниците отговарящи за тях.
Проблемите започнаха отново при проверката на отдел „Археология“. След множество скандали, разправии и опити за възпрепятстване на работата, ми стана ясно че десет годишното бездействие на комисията ръководена от Веселин Игнатов не е случайно. Възложената от мен цялостна инвентаризация на фондовете в ИМ Нова Загора- не извършвана до този момент никога в историята на Музея , даваше бегла представа за уникалния хаос създаден от уредниците в отдел „Археология” - Веселин Игнатов, Татяна Кънчева-Русева и Красимир Велков. Затова издадох заповед №109/04.08.2015 г. , която имаше за цел специална комисия да опише всички археологически материали съхранявани в помещения използване от уредниците в отдел "Археология" в ИМ Нова Загора. В тази комисия беше включен и представител на община Нова Загора. Комисиите по заповеди №86/29.06.2015г. и заповед №109/04.08.2015 г. работеха паралелно като всички членове на комисията по заповед №86/29.06.2015г. бяха членове и на комисията по заповед №109/04.08.2015 г..
Дълго време приключението на инвентаризацията се спъваше, както от уникалния безпорядък в отдел „Археология“ така и от липсата на експерт нумизмат, във връзка с проверката на нумизматичния фонд. Благодарение на оказаното съдействие от директора на РИМ Стара Загора, ас. Петър Калчев в комисиите бе включена д-р Мариана Минкова- лицензиран нумизмат, вписан в Регистър на експертите по чл.96, ал. 4 от Закона за културното наследство. Работата по този фонд тръгна бързо и и в началото на месец ноември можеше да се приеме за приключила. При писането и оформянето на протокола обаче бяха констатирани разминавания в бройките на някой монети, което наложи допълнителна проверка. По същото време поради внезапно заболяване в отпуск по болест излязоха Веселин Игнатов-уредник в Исторически музей- Нова Загора / материално отговорно лице за Нумизматични фонд/ и д-р Минкова. Предвид характера на заболяванията и предполагаемите дълги отсъствия, наредих да бъде съставен протокол към началото на месец ноември, който да бъде представен пред Министерството на културата. Представения ! до момента от комисиите „Протокол за извършената инвентаризация на Основен и Научно-спомагателен фонд - Нумизматика, отдел „Археология“ отразява състоянието на нумизматичния фонд към днешна дата, като е необходима допълнителна проверка от комисията на движимите културни ценности с инвентарни номера: Инв. № 1141, Инв. № 1412, Инв. № 1755, Вр. № 2160 с неуточнен до този момент номер на кутията, която трябва да се извърши след връщането на Веселин Игнатов на работа след отпуск по болест.
Информацията, която представям по-долу е на база съставените до този момент обобщени протоколи в изпълнение на моя заповед № 210 от 23.11.2017 г., според която комисиите назначени със Заповеди № 86 от 29.06.2015 г. и №109/04.08.2015 г. трябва да представя актуална информация към настоящия момент за изпълнението им. Тази информация трябваше да включва данните за проверката на всички отдели, по всички инвентарни книги.
Данните получени от проверката на всички фондове /е изключение на незначителна на част от инвентарни номера от нумизматичния фонд посочени по-горе/ са окончателни.
В периода от 30.06.2015 г. до настоящия момент комисията назначена със Заповед № 86 от 29.06.2015 г. извърши цялостна инвентарна проверка на движимите културни ценности в основните фондове на отдел „Етнография”, отдел „Археология”, отдел „Нова и най-нова история” и отдел „Художествен”.
Проверката се извърши в присъствието на Ирина Аврамова - уредник в отдел „Етнография”, Татяна Кънчева - Русева- уредник в отдел „Археология”, Веселин Игнатов - уредник в отдел „Археология”, Красимир Велков - уредник в отдел „Археология”, Ееорги Камбуров - уредник в отдел „Нова и най-нова история” и Иван Стоянов - уредник в отдел „Художествен”.
По време на инвентаризацията бяха проверени фондохранилищата в къща „Петко Енев”, Коемжиева къща, Исторически музей, Фондохранилище № 6, Археологическа база Дядово, Музейна сбирка Читалище „Св. Св. Кирил и Методий”, Твърдица и Художествена галерия Руси Карабибсров.
Всички представени от уредниците, материално отговорни лица движими културни ценности бяха прегледани една по една, като бе установено съответствието между обозначените върху тях инвентарни номера и вписванията в инвентарните книги.
От обобщените протоколи с констатациите на комисията по заповед № 86 от 29.06.2015 г. натоварена да извърши цялостна инвентаризация на движимите културни ценности в основните и научно спомагателни фондове на ИМ Нова Загора в следващите редове представям най-обща информация по отдели даваща представа за броя на движимите културни ценности заведени в инвентарните книги и установените липси.
Отдел „Етнография ”
В книгата за Основен фонд на отдел „Етнография“ са записани 798 /седемстотин деветдесет и осем/ инвентарни номера. В книгата за Научно-спомагателния фонд на отдела са вписани 99 /деветдесет и девет/ номера. Комисията установи липсата на 99 /деветдесет и девет/ движими културни ценности вписани под 89 /осемдесет и девет/ инвентарни номера от Основен фонд на отдел „Етнография“. Тези липси са констатирани с Протокол № 1 от 28.06.2010 г.;
Отдел „Нова и най-нова история “
В инвентарните книги за Основния фонд на този отдел има общо 3688 /три хиляди шестстотин осемдесет и осем/ инвентирани движими културни ценности, вписани под 2365 /две хиляди триста шестдесет и пет/ инвентарни номера. В инвентарните книги за Научно-спомагателния фонд на този отдел са инвентирани 984 /деветстотин осемдесет и четири/ движими културни ценности, вписани под 780 /седемстотин и осемдесет/ инвентарни номера.
Комисията не установи наличието на 141 /сто четиридесет и една/ движими културни ценности вписани под 41 /четиридесет и един/ инвентарни номера в инвентарна книга № 16, отговорник Георги Камбуров.
Комисията не установи наличието на 1 /една/ движима културна ценност вписана под 1 /един/ инвентарен номер в инвентарна книга № 17, отговорник Георги Камбуров.
Комисията не установи наличието на 7 /седем/ движими културни ценности - Научно-спомагателен фонд, вписани под 7 /седем/ инвентарни номера в инвентарна книга № 18, отговорник Георги Камбуров.
През месец януари 1997 г. в бившия музеен кът „П. Енев“, където се е съхранявал част от фонда е извършено влизане с взлом от неизвестни лица, за което е заведено следствено дело № 181/1997 г. Част от не намерените движими културни ценности към този момент са вследствие именно на това.
Отдел „Художествен Художествена галерия „Руси Карабиберов“
1. Комисията установи наличието на 496 / четиристотин деветдесет и шест /движими културни ценности, вписани под 496 / четиристотин деветдесет и шест /инвентарни номера.
2. Комисията не установи липси на движими културни ценности.
Отдел Археология”
Информацията за инвентаризацията на отдел "Археология" заема десетки страници в обобщения протокол. По време на инвентаризацията бяха съставени стотици страници протоколи и описи свързани с проверката в този отдел , които са предавани и входирани в деловодството на Музея. Тук представям само крайните и максимално обобщени резултати.
Обобщена информация за Основен и Научно-спомагателен фонд на отдел „Археология“
Общия брой налични движими културни ценности от Основен фонд на отдел „Археология“ с инвентарни номера отговарящи на описанието в съответните им инвентарни книги: 8075 /осем хиляди седемдесет и пет/ движими културни ценности, вписани под 6508 /шест хиляди петстотин и осем/ инвентарни номера.
Комисията не установи наличността на 601 /шестстотин и една/ движими културни ценности, вписани под 482 /четиристотин осемдесет и два/ инвентарни номера от Основен фонд, при които липсват всички бройки от конкретен номер.
- Липсва и 1 /една/ движима културна ценност, вписана под 1/един/ инвентарен номер от Научно-спомагателен фонд на отдел „Археология“
Неустановена е наличността на 181 /сто осемдесет и една/ движими културни ценности от 37 /тридесет и седем/ инвентарни номера от Основен фонд за инвентарни номера с повече от една бройка.
Установени в повече в наличност движими културни ценности от инвентарни номера с една или повече от една бройки: 10 /десет/ движими културни ценности от 4 /четири / инвентарни номера от Основен фонд.
Движимите културни ценности с инвентарни номера неотговарящи на описанието в съответните инвентарни книги са 115 /сто и петнадесет/ от 32 /тридесет и два/ инвентарни номера, като не е ясно как върху тях са се появили съответните инвентарни номера
Комисията установи наличието на 136 /сто тридесет и шест/ движими културни ценности, вписани под 134 /сто тридесет и четири/ инвентарни номера с дублирани инвентарни номера в съответните инвентарни книги: В този случай според констатациите й под един инвентарен номер е установено наличието на два предмета, две движими културни ценности. Няма обяснение кой и защо е извършил това „дублиранекоето очевидно изисква проверка и анализ от специализираните органи. Така 272 движими културни ценности са загубени за науката и на практика унищожени тъй като са извадени от археологически контекст.
265 /двеста шестдесет и пет/ движими културни ценности вписани под 225 /двеста двадесет и пет/ инвентарни номера са със заличени или нечетливи номера, които според археолозите са от Основен фонд и на които комисията постави временни номера.
В Научно спомагателен фонд „Археология“ са установени 12 /дванадесет/ движими културни ценности, вписани под 9 / девет, /инвентарни номера.
В 6583 / шест хиляди петстотин осемдесет и три /инвентарни номера от основните фондове на отдел „Археология“, са включени 85 / осемдесет и пет / инвентарни номера с вписани под тях 93 /деветдесет и три / броя движими културни ценности нумизматика;
Основен и Научно-спомагателен фонд - Нумизматика, отдел „Археология “
Общия брой налични движими културни ценности от Основен фонд - Нумизматика, с инвентарни номера, които отговарят на описанието в инвентарна книга №2 е 14527 /четиринадесет хиляди петстотин двадесет и седем/ движими културни ценности, вписани под 2550 /две хиляди петстотин и петдесет/ инвентарни номера.
Комисията установи наличието на 8 /осем/ движими културни ценности, вписани под 5 /пет/ инвентарни номера от Научно-спомагателен фонд -Нумизматика.
Установени са повече в наличност движими културни ценности от инвентарни номера с една или повече от една бройка от Основен фонд - Нумизматика: 45 /четиридесет и пет/ движими културни ценности, вписани под 13 /тринадесет/ инвентарни номера.
Не са установени в наличност 38 /тридесет и осем/ движими културни ценности от инвентарни номера, при които липсват всички бройки, вписани под 10 /десет/ инвентарни номера.
Не са установени в наличност 89 /осемдесет и девет/ движими културни ценности, вписани под 21 /двадесет и един/ инвентарни номера от инвентарни номера с повече от една бройка, проверени при проверката на касата в бившата дирекция на Исторически музей Нова Загора.
Не са установени в наличност 11 /единадесет/ движими културни ценности, вписани под 2 /два/ инвентарни номера, от инвентарни номера с повече от една бройка, проверени при проверката на каса №3 в Експозиционна зала №4 в сградата на Исторически музей Нова Загора.
Не са установени в наличност 4 /четири/ движими културни ценности, вписани под 4 /четири/ инвентарни номера от Научно-спомагателен фонд Нумизматика.
По време на проверката нумизматичния фонд Веселин Игнатов - материално отговорно лице за неговото съхранение представи не заверени ксерокопия от протоколи от 30.12.1987 г. и от 28.12.1999 г..
В ксерокопието от протокола от 28.12.1999 г, е записано, че „Във връзка с приключването на научния труд на Иля Прокопов се е наложило отваряне на касата, запечатана на 19.06.1990 г.” Протокол за отварянето на касата, на тази дата не е представен. Освен това, в протокола от 28.12.1999 г. е написано, че при последното отваряне на касата са извадени следните монетни находки: №1183-1194 Млекарево 186 бр.; №1260 Кор- тен 7 бр.; №1176 Омарчево 28 бр.; №2217-2218 Прохорово. Ако наистина само тези колективни находки са извадени през 1990 г., не става ясно, как Иля Прокопов публикува кол ективната находка от сребърни тасоски тетрадрахми от с. Събраново - инв. №1402 в сп. Проблеми на изкуството през 2000 г., като там дори са дадени снимки на монетите.
Обобщена информация за всички отдели в ИМ- Нова Загора взети заедно: отдел „Етнография отдел „Археология", отдел „Нова и най-нова история“ и отдел „Художествен “
Комисията по заповед № 86/29.06.2015 г. натоварена да извърши цялостна инвентаризация на движимите културни ценности в основният и научно-спомагателния фонд на ИМ Нова Загора представи следната обобщена информация за всички отдели взети заедно, а именно: отдел „Етнография“, отдел „Археология“, отдел „Нова и най-нова история“ и отдел „Художествен“). Общия брой на наличните движими културни ценности е инвентарни номера отговарящи на описанието в съответните им инвентарни книги е както следва:
- Основен фонд: 27 100 /двадесет и седем хиляди и сто/ движими културни ценности, вписани под 12 571 /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и един/ инвентарни номера.
- Научно-спомагателен фонд: 1 108 /хиляда сто и осем/ движими културни ценности, вписани под 875 /осемстотин седемдесет и пет/ инвентарни номера.
Неустановени в наличност движими културни ценности от инвентарни номера, при които липсват всички бройки за конкретен номер:
-Основен фонд: 880 /осемстотин и осемдесет/ движими културни ценности, вписани под 623 /шестстотин двадесет и три/ инвентарни номера.
-Научно-спомагателен фонд: 12 /дванадесет/ движими културни ценности, вписани под 12 /дванадесет/ инвентарни номера.
Неустановените в наличност движими културни ценности от Основен фонд за инвентарни номера с повече от една бройка са 281 /двеста осемдесет и една/ движими културни ценности от 60 /шестдесет/ инвентарни номера.
Установените в повече в наличност движими културни ценности от инвентарни номера с една или повече от една бройки са 55 /петдесет и пет/ от 17 /седемнадесет/ инвентарни номера от Основен фонд.
Движими културни ценности с инвентарни номера неотговарящи на описанието в съответните инвентарни книги са 115 /сто и петнадесет/ от 32 /тридесет и два/ инвентарни номера.
Движими културни ценности с дублирани инвентарни номера в съответните инвентарни книги са 136 /сто тридесет и шест/ , вписани под 134 /сто тридесет и четири/ инвентарни номера.
Движими културни ценности със заличени или нечетливи номера, които според археолозите са от Основен фонд и на които комисията е поставила временни номера са 265 /двеста шестдесет и пет/ вписани под 225 /двеста двадесет и пет/ инвентарни номера.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРОЗЕВ,
За, съжаление цялостната инвентаризация на основния фонд на музея не дава пълна представа за истинските и многобройни нарушения извършени през годините в отдел "Археология" и констатирани в последно време.
Както вече споменах още през 2015 г. издадох заповед 149109/04.08.2015 г., която имаше за цел специална комисия да опише всички археологически материали съхранявани в помещения използване от уредниците в отдел "Археология" в ИМ Нова Загора. След размяна на кореспонденция с Вас и след като обясних необходимостта от детайлна проверка на отдел „Археология“ и последвала нарочна Ваша заповед в комисията бс включен и представител на общината. Комисиите работиха едновременно тъй като всички членове на комисията по заповед №86/29.06.2015г. бяха членове и на комисията по заповед №109/04.08.2015 г..
Като приложение към настоящия сигнал прилагам обобщения доклад на комисията по заповед №109/04.08.2015 г. към настоящия момент. Нейното изпълнение ще продължи, тъй като все още съществуват места, където не е извършена проверка и където потенциално може би стоят още хиляди не инвентирани движими археологически ценности. В обобщения доклад, който комисията представя терминът движими археологически ценности се използва за обозначаване на археологически находки вписани в полевите инвентарни книги, които имат качества на културна ценност и е трябвало да бъдат инвентирани във фондовете на Музея и вписани в инвентарните книги, но поради причини, които трябва да бъдат изяснени от специализираните органи това не е извършено. Смятам че такъв подход е задължителен и обоснован, тъй като тук не става дума за единични находки, а става дума за десетки хиляди културни ценности. Към настоящия момент техният брой надвишава 16 600 /шестнадесет хиляди и шестстотин/. По- долу ще ви информирам за множество случай, за които съм извършил предварителна проверка отнасящи се до теренни проучвания провеждани десет и повече години назад във времето, от които не е вписана в инвентарните книги нито една културна ценност. Спомена за тези проучвания може да бъде възстановен много трудно и то само в случай, че някой нарочно започне да прави проверка, тъй като както ще ви информирам по-долу за огромна част от тях липсва документация в музея.
Съгласно доклада на комисията по заповед №109/04.08.2015 г. към настоящия момент общия брой на намерените движими археологически ценности / тук не са включени нумизматичните находки/ е 16 042 /шестнадесет хиляди четиридесет и две /. От тях само за 1238 /хиляда двеста тридесет и осем/ движими археологически ценности, вписани под 1194 полеви инвентарни номера са представени полеви инвентарни книги. Тези книги бяха показани от Татяна Кънчева-Русева, която в последствие при напускането си не ги предаде в научния архив на Музея, въпреки нарочна моя заповед. Красимир Велков и Веселин Игнатов не показаха нито една полева инвентарна книга по време на проверката.
Установени са в наличност 11410 /единадесет хиляди четиристотин и десет/ движими археологически ценности, вписани под 10 452 /десет хиляди четиристотин петдесет и две/ полеви инвентарни номера, за които не бяха представени полеви инвентарни книги.
Комисията е констатирала наличието на 3 394 /три хиляди триста деветдесет и четири/ движими археологически ценности с нечетливи или изтрити полеви инвентарни номера, на които е поставила 1 867 /хиляда осемстотин шестдесет и седем/ временни номера. Тези находки без обозначения по тях по нищо не се отличават от находките изкопани от иманяри, които открива полицията. По всяка вероятност те са достатъчни да бъде направена експозиция за още един музей. Днес те са безвъзвратно загубени за науката. Според мен за това трябва да бъде потърсена отговорност.
Обобщена информация за движимите нумизматични археологически ценности показва, че 560 /петстотин и шестдесет/ не са инвентирани в инвентарните книги .
Така общия брой на движимите археологически и нумизматични ценности /установени до този момент/ е 16 602 /шестнадесет хиляди шестстотин и две/. Те е трябвало да бъдат вписани в книгите за музейните фондове, но това не е направено.
Проверките по заповед №109/04.08.2015 г. ще продължат и в началото на 2018 година, защото далеч не е ясна картината в археологическата база в село Дядово и съдбата на находките в село Караново. Може би броя на не заведените и не вписани находки ще прескочи съществено цифрата от двадесет хиляди. Само факта че след разкопките в село Дядово, продължили повече от 30 години са вписани в инвентарните книги /инвентарна книга №9/ само 317 находки, от които в момента липсват близо 130 е показателен и не се нуждае от коментар.
Констатираното от мен и от представителите на ИОКН /2016 г./ в последните години показва, че множеството нарушения в отдел „Археология“ на Исторически му- зей-Нова Загора не могат да бъдат разбрани без проверка на ситуацията около начина, по който са предавани в музея находките от провежданите теренни проучвания в община Нова Загора, начина по който са получавани удостоверения за предадени находки и начина, по който движимите археологически ценности са били вписвани в инвентарните книги, книгите за основен и научно-спомагателен фонд.
Съгласно чл. 39 от Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата /в сила от 01.01.1974 г./ след приключване на работата на научната експедиция ръководителят й изготвя доклад за цялостната й дейност и представя музейните ценности и цялата документация на музея срещу акт за приемане и предаване на съответния пазител на фонда, който се подписва от него и от отговорника на музейния фонд.
Съгласно чл. 52. (1) от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България /в сила от 07.02.1997 г./ след завършване на теренните археологически проучвания за годината научният ръководител по опис и срещу разписка предава събраната колекция от находки на съхранение във фондовете на съответните музеи.
Съгласно чл. 158 от ЗКН и чл.24, ал. 1 от Наредба Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, движимите археологически ценности се предават в музея предприел теренното проучване или в най-близкия до мястото на откриването им държавен или общински музей в който има условия за тяхното съхранение, като предаването на археологическите находки се оформя с предавателно-приемателен протокол подписан от ръководителя на теренното проучване и от директора на съответния музей.
Както вече съм имал възможност да информирам Министерство на културата по друг повод още през 2016 г. и както бе констатирано от проверка на ИОКН през същата година, за наличните в музея археологически ценности придобити при археологически проучвания липсва документация удостоверяваща предаването им в музея по-надеждния ред, а именно с акт за приемане и предаване, а след влизането в сила на Закона за културното наследство с предавателно-приемателен протокол. Възложени от мен проверки на документацията на Музея, както и докладна записка на бившия директор Петър Колев показват, че такива документи не са съставяни до 2015 г. Това се отнася не само за последните години, а е било десетилетна практика независимо от това, че както вече споменах, музеят дълги години е ръководен от археолози, които би трябвало да познават нормативната уредба и които на други места са я прилагали.
Безпрецедентните нарушения посочени по-горе не са пречка за получаване от научните ръководители на теренните проучвания на "удостоверение" за предадени находки и полева документация. Текстът на тези "удостоверения" обикновено е съставен от едно изречение и "удостоверява", че находките от археологическите проучвания и научната документация са предадени и се съхраняват в Исторически музей-Нова Загора. Понякога само за една година са били издавани 14 такива удостоверения /Татяна Кънчева през 2010 г./.
Като съдя как Веселин Игнатов се опита да ми "предаде" находките през 2014 г. и да получи съответното „удостоверение“, без процедура по предаване и приемане и без подписване на предавателно-приемателен протокол, трудно може да се коментира и установи факта дали подписалият тия „удостоверение“ някога е виждал археологическите находки /Ситуация описана в предишни мои писма до ИОКН през 2016 и 2017г./.
Тук ще дам три примера от три теренни проучвания, които са изключително показателни за казаното в последните редове.
Първият пример се отнася до спасителните археологически разкопки на колесници в местността „Трите могилки“, село Кортен, Новозагорско през 2004-та година което е проведено от тримата археолози в Историческия музей - Нова Загора, Татяна Кънчева- Русева, Веселин Игнатов и Красимир Велков. По това време Красимир Велков е директор на Музея. Проучването е направено след като иманяри разкопават пет ями около могилите, от които археолозите проучват четири. Според полевата инвентарна книга колесниците са разграбени, а сравнително добре са запазени скелети на конете и техните амуниции. От намерените материали се разбира, че е поставена по една колесница в яма, като изключение прави яма номер едно, където е вероятно колесниците да са били две. Откриват се от 2 до 5 скелета на кон в яма . От текста в документацията става ясно, че са намерени голям брой бронзови апликации, навръшници, юзди, две от които с изключително богата украса, глинени и стъклени съдове.
Възложих на назначена от мен комисия да извърши проверка на полевата документация и от нейния доклад става ясно, че в полевата инвентарна книга има записани 58 полеви инвентарни номера. За близо една пета от тях /11 находки/липсва графично изображение, снимков материал или рисунка.
При сравнение между описаните в книгата археологически находки и инвентирани в книга №8 за основен фонд на отдел "Археология" движими културни ценности се установи, че 34 полеви инвентарни номера не са вписани в основен фонд. За сметка на това в инвентарна книга № 8 има вписани 14 инвентарни номера /най-големият номер е 182/, които не са отразени в полевата инвентарна документация. Излиза, че за най-малко 110 находки, а може би и повече не се знае нищо. Те не са вписани в полеви книги, нито в книгите за основен фонд.
Тук заслужават особено внимание две очевидно ценни находки, вписани под №6486/основен фонд/ -сребърен обков на бич с бронзова дръжка и № 6487/основен фонд/, сребърна ламарина, които по необясними причини не присъстват и не са включени в полевата инвентарна книга. Това е станало в грубо нарушение на чл. 67. (1) от Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата, изискващ придобитите музейни предмети при археологически разкопки и чрез научни експедиции да се вписват задължително веднага в полевия дневник и полева инвентарна книга на научната експедиция, като полевата инвентарна книга съдържа кратко описание на характерните белези на музейния предмет - форма, размери, материал, украси, културен пласт, инвентарен номер и др. Повече от лаконичните описания и липсата на графични изображения ярко контрастират с това изискване. Да пропуснеш да впишеш в полевия дневник и полевата инвентарна книга находки, като сребърен обков на бич с бронзова дръжка и сребърна ламарина ми се струва повече от необяснимо, особено при положение, че по тези документи са се „трудили“ близо десет месеца трима археолози.
Впечатляващи са и разминаванията в броя на движимите археологически ценности от полевата инвентарна книга вписани в последствие като движими културни ценности в основен фонд. Така под полеви №25.6 са записани бронзови кръгли апликации с кабър, три броя, които при вписването в основен фонд под №6491 вече отсъстват. Подобни разминавания /липси/ има констатирани при още седем инвентарни номера.
Назначената от мен комисия извърши проверка за наличие на разписка за предаване на находките за съхранение във фондовете на Музея съгласно чл. 52. (1) от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България /в сила от 07.02.1997 г./ . Такива разписка за предаване на находките не беше открита и очевидно липсва, тъй като последователността на входяща и изходяща поща не е нарушена.
Въпреки нейната липса директорът Красимир Велков издава удостоверение на Татяна Кънчева- Русева научен ръководител на проучванията в местността Трите мо- гилки, землище на село Кортен от 2004 г. за това, че материалите от разкопките са постъпили и се съхраняват във фонда на Исторически музей Нова Загора.
От всичко казано до тук смятам , че цялата ситуация около това теренно проучване изисква детайлна проверка.
Вторият пример се отнася до друго теренно проучване извършено от Веселин Игнатов през 2007 год. на могилен некропол „Триъгълника“ в индустриалната зона на град Нова Загора, за което съм информирал през 2017 г.. Проверката на фактите към настоящия момент, десет години след издаденото разрешение за теренно проучване на обект „Триъгълника“ община Нова Загора показва, че от откритите 239 /двеста тридесет и девет/ движими археологически ценности, за 56 находки липсва графична информация /снимков материал или рисунка/ в полевата инвентарна книга като това се отнася и за три находки от благородни метали. В служебния архив на ИМ Нова Загора не са открити описи и разписка за предаване на находките за съхранение във фондовете на музея, в научния архив на Музея не е постъпила и не е заведена никаква документация за реставрацията на движимите археологически паметници открити на обект "Триъгълника”.
В нарушение на чл. 62 от НООДПК и &15 (1) и (2) от ПЗР на ЗКН Веселин Игнатов, като уредник в музея не е вписал в инвентарните книги на отдел Археология“ нито една от находките от това проучване.
Третият пример се отнася до проучването на „Източната могила“, село Караново през 2008 година. Независимо, че разкопките са в периода от 2008 до 2014 г. тук коментирам само 2008-ма година тъй като единствената документация, с коя го разполага музея е инвентарна книга от 2008 г. За останалите нямам данни независимо от това че Веселин Игнатов твърди, че ги е предавал музея. След моя заповед бе извършена проверка на полевата документация и книгите за основен фонд на отдел „Археология“, като бе извършено сравнение между тях с цел да се установи как са вписвани открити находки в полевата документация и каква част от тях са инвентирани в последствие в книгите за основен фонд. На базата на това сравнение стана ясно, че всяка една от находките в полевата инвентарна книга на обекта е отразена и в полевият дневник, в дневника незнайно защо не винаги са отбелязвани точните бройки от конкретен вид находки, поради което абсолютното сравнение между полеви дневник и полева инвентарна книга е невъзможно. На няколко места в полевия дневник находките са описани твърде общо, което не позволява сравнението им с конкретен полеви инвентарен номер от полевата инвентарна книга. Комисията дава пример с текста за открити: „ струпване на много бронзови украси (кръгли апликации, пластинки, кабари, нитове и други)” на стр. 5 от полевият дневник. Отбелязва се факта, че за петнадесет (15) от находките в полевата инвентарна книга липсват снимков материал или рисунка, като между тях повечето са от бронз.
От проверката се установи, че в полевата инвентирна книга на обекта е инвен- тирана една движима археологическа ценност от благороден метал - златна висулка с пол. инв. № 56, а 55 полеви инвентарни номера са на предмети от бронз .
Сравнявайки описаните в полевата инвентарна книга археологически находки и инвентираните в книгата за основен фонд на отдел Археология ” движими културни ценности, комисията констатира, че нито една от находките в полевата инвентарна не е ипвентирана в книгата за основен фонд на отдел „Археология”.
Извършената проверка за наличие на описи и разписка за предаване находките за съхранение във фондовете на музея и документ издаден от директора на музея удостоверяващ предаването им, установи, че липсват каквито и да било документи, разписки или описи за предаването на находките от Аварийно археологическо проучване на „Източна могила”, част от могилен некропол, северно от с. Караново, община Нова Загора през 2008 година. ” във фондовете на Исторически музей Нова Загора.
Извършването на сравнения между полеви книги и книги за основен фонд е изключително важно за разкриване на факти и обстоятелства засягащи състоянието на музейният фонд. Днес това се спъва от липсата на документация. Факт който трябва специално да бъде проучен. Днес това сравнение се прави въпреки трудностите. При четене на одитния доклад от 2009-та г. /стр. 17/ намерих пасаж, който илюстрира възможностите за това преди 10 години. В доклада се казва, че не е осъществен от г-ti И. Желев, бивш директор на Музея, контрол на полевите дневници и полевата инвентарна книга, като неговото устно обяснение било че щели да го бият. Оставам това без коментар.
С моя заповед РД-07-60/28.02.2018 г. разпоредих комисия да извърши проверка на инвентарните книги за основен фонд „Археология“ и основен фонд „Нумизматика“ на отдел "Археология", като установи какъв е броя на археологическите находки открити при теренни проучвания през последните тридесет години на територията на община Нова Загора и инвентирани, вписани в съответните инвентарни книги за периода 1987г. - 2018 г.
Резултати от тази проверка според мен са повече от шокиращи и предполагат специално разследване от прокуратура и полиция.
Комисията установи, че за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.2017 г. / в един тридесет годишен период/в инвентарни книги номер 7,8,9 за основен фонд на отдел „Археология “ в ИМ - Нова Загора от откритите находки от всички теренни проучвания през този период са вписани само 676 /шестстотин седемдесет и шест/ броя инвентарни номера, а в инвентарна книга №2 за нумизматичния фонд само 182 /сто осемдесет и два/ броя инвентарни номера.
Поради липсата на документация в момента не мога да твърдя какъв точно е броят на теренните проучвания в нашата община за този 30 годишен период. По всяка вероятност той значително нахвърля цифрата 100.
Съгласно чл.62 от НООДПК инвентирането е основна форма на отчитане, опазване и научно описание на музейните предмети. На инвентиране подлежат всички движими паметници на културата от основния и обменния фонд. Вписването на музейните ценности в инвентарната книга се извършва от специалистите в музея. За точното и изчерпателно вписване на музейните предмети в инвентарната книга отговарят завеждащите отделите и директорите на музеите.
Като се има предвид че в близо шест годишен период музеят е управляван от археолози /директори са били Красимир Велков и Татяна Кънчева - Русева/, които е трябвало не само да вписват музейните ценности в инвентарните книги, но и да отговарят за точното и изчерпателно вписване на музейните предмети ситуацията става още по- ясна.
Може да се твърди с известна условност, поради изключително небрежното водене на инвентарните книги, че е в периода, когато директор е Красимир Велков за близо пет години са вписвани 295 /двеста деветдесет и пет/ инвентарни номера в книгата за основен фонд на отдел „Археология“, а в инвентарна книга №2 “Нумизматика” - само 11 броя инвентарни номера.
Съгласно чл.66 (1) (2) от НООДПК приетите за временно ползуване музейни предмети се записват в "Книга за временно постъпление" по образец, одобрен от КК. Същата съдържа пореден номер, дата на постъплението, номер на акта, с който е приет, наименование и кратко описание: материал, техника, състояние, откъде постъпва, с каква цел, инвентарен номер, срок за връщане и др. На музейните предмети, приети за временно ползуване, се поставя пореден номер от Книгата за временно постъпление с инициали КВП. Същият се записва на картонче, окачено на предмета.
Дълги години /още от 90-те години на миналия век/ Красимир Велков е ръководител на теренни проучвания на обекти в община Твърдица. Като директор той не е създал книга за временни постъпления в музея и находките открити при тези проучвания не са вписвани в инвентарните книги на отдел "Археология". Каква е тяхната съдба не мога да коментирам. Факт е че по време на проверката на движимите археологически ценности по заповед №109/04.08.2015 г. Красимир Велков не е представил за сравнение полеви инвентарни книги за теренни проучвания в община Твърдица. Научния архив на Музея се съхраняват няколко такива книги, но не мога да коментирам дали това е пълният им брой. В най-скоро време ще възложа проверка и на тази полева документация.
Както вече споменах, след влизането в сила на Закона за културното наследство на 01.04.2009 г.в § 15. (1) и (2) от Заключителните разпоредби на закона е поставено изискването, регионалните и общинските музеи в едногодишен срок от влизането в сила на закона да извършат инвентаризация на движимите паметници на културата, инвенги- рани в музейните фондове. Музеите в срока по ал. 1 извършват задължително идентификация на придобитите от тях вещи, които не са инвентирани в музейните фондове.
През по-голяма част от този период временно изпълняваща длъжността директор е Татяна Кънчева. За това време не е извършено вписване на нито една движима културна ценност, както в книгите за фонд археология така и в книгата за фонд нумизматика. Не са предадени протоколи от Веселин Игнатов, който както вече споменах е председател па комисия по извършване на цялостна инвентаризация, от които да е видно, че е извършвана такава под каквато и да е форма.
Особено внимание заслужава начина по който е документирано откриването на находки от благородни метали, начина по който са инвентирани в музейните книги за основен фонд, начина по който описаните в инвентарните книги културни ценности от благородни метали са проверявани при ежегодни инвентаризации.
Досега не съм открил протоколи от действия свързани с откриване на находки с по-голяма научна, художествена и материална стойност съгласно чл. 41. (2) от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България, което още в самото начало поставя извън контрол тяхното съхранение и научна обработка .
Първата инвентаризация на музейни предмети от благородни метали, скъпоценни камъни, предмети, украсени с тях, съгласно чл. 92. (3) от НООД11К, която ми е известна е от 2006 г. Със заповед №9/18.12.2006 г., Красимир Велков, тогавашния директор на Музея разпорежда комисия с председател Веселин Игнатов да извърши проверка на златните и позлатени предмети, както и на тези от скъпоценни камъни или украсени с тях, като се установи наличието, състоянието им мястото им на съхранение. Изисква се проверката да бъде извършена в срок до 22.01.2007 г. като резултатите от нея да бъдат отразени в протокол изготвен в три екземпляра. Видно от съпоставката между текста от наредбата и текста в заповедта на Красимир Велков изискването да бъдат проверявани музейни предмети от благородни метали, скъпоценни камъни, предмети, украсени с тях, е заменено и ограничено до проверка на златните и позлатени предмети, както и на тези от скъпоценни камъни или украсени с тях. При проверката е изготвен протокол, в който са изброени 41 /четиридесет и един / движими паметници на културата от благородни метали. Не проверени остават стотици а може би и хиляди музейни предмети от сребро, като тази практика се повтаря години наред.
През 2006 година отговаряйки на писмо на директора на НЦМГИИ, Румен Ганчев относно преглед на състоянието на музеите и на галериите изискващо да бъде представена информация за музейните фондове, за извършваните инвентаризации, на движими паметници на културата от благородни метали, Красимир Велков приветствайки идеята за преглед на състоянието на музеите и галериите информира, че е извършена инвентаризация на движими паметници на културата от благородни метали с протокол от 13 януари 2006 г. т.е. тук вече се говори благородни метали, а не за златни позлатени предмети. Разбира се никой не проверява тези факти.
Относно не инвентираните музейни предмети директорът Красимир Велков твърди, че в отдел "Археология " те са 88 /осемдесет и осем/. На въпроса издадени са заповеди за материално отговорни лица той информира, че заповеди за материална отговорност ще бъдат издадени след приключване на пълната инвентаризация и, че материалната отговорност в момента е отразена в длъжностните характеристики.
На фона на фактите, които се констатират днес с хиляди неинвентирани находки, на практика е ясно, че това е абсурдна информация с очевидно невярно съдържание. Никой обаче нея проверява нито тогава, пито в последствие.
Накрая във връзка с проверката на мой сигнал относно състоянието на терените проучване на „Източна могила“ и състоянието на археологическия обект Ви информирам че бяха констатирани нови обстоятелства около изграждането на така нареченото защитно покритие. В служебната документация на Музея бе открит договор и свидетелство за дарение № 91/18.12.2009 г. между Обединена българска банка" АД София и Исторически музей-Нова Загора, съгласно който дарителят в лицето на банката предоставя съоръжения необходими за съхранение и консервация на археологическия обект "Тракийска гробница и колесница", в село Караново, община Нова Загора. Дарителят дарява а надареният /Исторически музей, Нова Загора/ приема следните съоръжения:
- покрив, преградна стена и входна врата в гробница, част от археологически обект „Тракийска гробница колесница“ в село Караново с материали на стойност 19 281.90 лв;
- изграждане на покрив, преградна стена и входна врата на експонирана колесница част от археологическия обект "Тракийска гробница и колесница" в село Караново с материали на стойност 11 168. 42 лв.
Договорът е свидетелството за дарение са подписани за Исторически музей-Нова Загора от Татяна Кънчева-директор, а за ОББ гр. София от Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор и Радка Тончева изпълнителен директор.
В счетоводната документация на Музея няма отразени никакви записи за актив от близо 30 000 лв. Моля да бъде извършена проверка във връзка със законосъобразността на осчетоводяването на тези активи, като се има предвид и факта, че себестойността на изградената конструкция е многократно по-ниска от дарената сума.