Неделен гост: Обителта на свети Димитър Басарбовски – поредният манастир в плен на Мамона
Категория: Маршрути Посещения: 2104
Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славнобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
Според св. Паисий, той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до река Русенски Лом. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
Общо взето, по подобен начин описват живота на светеца различните му жития. Днес мощите му са в Букурещ, а Басарбовския манастир ние рекламираме като единствения действащ скален манастир. И естествено, сме го превърнали в място за печалба на някои човеци – вероятно и на Българската православна църква.
Мястото е прекрасно, наскоро обновено и добре поддържано. И няма нищо лошо да печели от многобройните посетители, които искат да си отнесат сувенир. Но все си мисля, че след като държавата вече пое заплатите на свещениците на независимата Българска православна църква, редно е да поеме и малко повече контрол над приходите ѝ и тяхното харчене. Макар че от Светия синод са категорични, че държавата не трябва да се меси в делата на църквата. И държавата се съгласи, че ще контролира само парите, които тя отпуска.
Вярно, че монасите не са свещеници и държавата на тях заплати не дава, но също е вярно, че те следва да водят далеч по „свят“ живот. Доколкото разбирам, някои от тях получават заплата, други – не, според благоволението на митрополията си (в.“Монитор“, 8 юли 2016 г.). У нас, както и в много други страни, вероизповеданията не плащат данъци. С европари и с пари от бюджета, в последните години бяха ремонтирани десетки храмове и манастири. Сред тях е и Басарбовския. И на колко места лъснаха връзките на „големи“ бизнесмени с манастирски управи? Т.е. някои манастири почнаха да се ползват едва ли не като частни. Другаде, като в Басарбовския манастир, монасите го удариха през просото. През 2015 г. медиите бяха пълни с техни подвизи – единият от тях си търсел мъжка компания в сайта „Гепи ме“, пък някой му направил нелицеприятен клип, пък го изгонили от манастира, пък други двама напуснали в негова подкрепа, след което ги обявиха за безследно изчезнали... Друг монах от светата обител редовно вдигал скандали, проклинал хора, а един ударил с бастун. Т.е. едва ли тези монаси са били изтощени от пост и молитва и от стопанска работа по издръжка на манастира. И след като за „подвизите“ на монасите чат-пат изтича нещо в медиите, нищо не изтича като резултат от църковно-наказателните дела, които уж вървяха срещу тях. Нейсе, Басарбовският манастир бе застигнат и от друга трагедия – в началото на май 2017 г. катастрофа отне живота на игумена архимандрит Антоний и на един от монасите – йеродякон Софроний (заедно със свещеника Венелин Петков). Сега манастирът е обитаван от единствен монах...
А иначе мястото е наистина прекрасно. И много посещавано. Но такива места са и Дряновския, и Рилския манастир, и доста други, които съм се отказала да посещавам, защото вече повече приличат на бутафорно изградените ни средновековни крепости, отколкото на святи места.
И вижте докъде го докарахме – аз, атеистката, да ратувам за повече святост...
Йорданка Раданчева
Басарбовският манастир е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век. В този район на река Русенски Лом и притоците ѝ Бели и Черни Лом, долу-горе по същото време, са изградени още няколко скални манастира, останките на немалко от които личат и до днес. Скалите в района са варовикови и много ронливи. Те са били издълбавани за килии от монасите-исихасти в онзи период.
