Неделен гост: Кабиле

baraban.bg

Неделен гост: Кабиле

   Няма защо да се оплакваме, че сме ограничени в пътуванията си – е, да, за Турция и Гърция има неудобства, за по-далеч – още повече. Личните ми впечатления обаче са, че повече от половината жители на един град (в случая Сливен) не са посещавали градския музей (или нито един от градските музеи, да не говорим за художествените галерии). А изборът е доста голям, опознавателната стойност – също, особено ако включим в ареала и отстоящите на двайсетина минути път културно-исторически обекти. В случая – Националния археологически резерват Кабиле.

   Тук историята се застъпва – праисторически, тракийски, елинистически, римски и средновековни артефакти са събрани в пространството на музея, в резултат на вече повече от сто години археологически разкопки. И далеч не всичко е разкрито – в 650-те декара площ има още неизследвани градежи – от по-монументалните, защото няма как да са се запазили жилищата на простолюдието. От обикновените хора са останали обаче битови вещи, които донякъде дават представа за живота им.

   Е, разбира се, ще трябва да се примирим, че всичко интересно, което може да видим тук е в състоянието на повечето археологически обекти в България – позанемарено. Трънаци, олющени пейки, ръждясали ламарини, а в залите на музея – кофи и корита под капчуците от течащия покрив. Няма ги хубавите зелени площи, богатите на сувенири търговски обекти, кафенетата на подобни и далеч по-маловажни исторически обекти в съседните ни страни, ама поне вече сме ги видяли и следва да знаем какво да искаме и за какво да настояваме – когато ни обясняват как ще се развива културният туризъм в България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version