В Гърция, където от всеки камък правят забележителност, отчитате вероятно, не рекламират праисторически обекти. Не са достатъчно атрактивни, а и аз поне не знам за забележителни такива в нашата съседка. Не говоря за Кносос и Микена или споменавания праисторически обект на Акропола. Те са с 3-4 хилядолетия по-млади от значимите праисторически обекти на българска територия.
Най-рано придобилият известност в цял свят несъмнено е Карановската селищна могила, „дворецът на праисторията в Европа“ (VII хил.пр.н.е. – I хил. пр.н.е.) – днес тотално занемарен. После се прочуха други, като селищна могила „Юнаците“ в Пазарджишко, маркираща „Златното пето хилядолетие“. Да кажем, че там проучванията продължават, както продължават и на обекта „Провадийска Солница“ и при определени условия през лятото най-любопитните могат да ги посетят. От по-големите обекти, пригоден за туристи е Праисторическият град в Дуранкулашкото езеро (от V хил. пр. н.е. насам), с най-старото обработено злато – преди варненското. Британският „Daily Mail“ го нарекъл „Добруджанската Троя“. Турски учени пишат, че селища в Източна Тракия са може би колонии на Троя, която обаче се развива от III хил. пр.н.е. насам, т.е. май е обратното. (Омировата Троя пък най-вероятно е Троя VIIa, ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е.)
Разбира се, за липсата на активен туристически поток към тези и още наши забележителни обекти, освен немарливата държавна политика, е и фактът, че праисторията е най-трудната археологическа дисциплина и резултатите от проучванията са най-малко атрактивни за външния наблюдател. Посетителят гледа сондажи (изкопи), трамбовани площадки от глина, които може да са под на жилище, ритуална площадка и пр., неясни петна от опожаряване, фрагменти от керамика... Най-интересните находки вижда в музея, но едва ли може адекватно да оцени значението им, извадени от добре планираните селища с често двуетажни и триетажни постройки от времето, което е останало в съзнанието ни като време на първобитните хора, които живеят в пещери. Проблем е и трудното адекватно представяне на проучения вече праисторически обект, тъй като в процеса на проучване, цялостно или частично той е унищожен.
Все пак, оказва се, че интерес от масовия турист към един от проучваните в последните години обекти – „Провадия-Солницата“ – има. Поне през август и септември, когато археологическият екип е на терена, на всеки кръгъл час (от 9:00 до 13:00 ч. включително) тръгват доста внушителни групи любопитни, които под вещото ръководство на някой от младите сътрудници (в нашия случай сладкодумният Георги) оглеждат това достижение на човешката цивилизация.
Тази година е 21-ят сезон, в който се проучва праисторическия комплекс. Най-добре е да ползвам описанието му от ръководителя на разкопките, акад. Васил Николов, който ръководи не от кабинета си, а е на терен, наравно с целия екип. „От продължителния живот на хората на това място през периода между 5600 и 4350 г. пр. Хр. се натрупва селищна могила с диаметър около 105 метра и височина около 9 м, културният пласт на която включва напластявания с архитектурни останки от първата половина на късния неолит (около 1 м), средния и късния халколит (общо 8 м!). Производствената и обредната дейност на обитателите на селището е оставила материални следи на няколко места наоколо. На север и североизток от селището лежат останките от дълго използван производствен комплекс за добив на сол чрез изваряване на разсол (на площ 5 – 6 дка). Запазени са останки от различни по вид по-малки и по-големи вкопани производствени съоръжения, както и обредни ями на производителите на сол. На югозапад се намира некропол, от който са проучени около 50 гроба. Все още се издирва производствения център за керамичните съдове, използвани за изваряване на изворния разсол и получаване на готварска сол.
През II – I в. пр. Хр. върху праисторическия „хълм“ е построен тракийски „владетелски дом“, ограден с отбранителна стена. След разрушаването на владетелската резиденция, върху останките ѝ постепенно е натрупана голяма надгробна могила, с което общата височина на паметника достига днес 22 м.“ („Повелителите на солта“, С., 2024 г.)
Ако някой се чуди откъде идва каменната сол в България (сега и в древността) – от тук е. Тя не се копае в мини под земята. Провадийската каменна сол е от Мировското солно находище (по името на с. Мирово, в чието землище се пада), на 4 – 6 км южно и югоизточно от град Провадия. Според геолозите, находището има форма на пресечен конус и започвайки на 15 – 20 м от повърхността, стига до около 4000 м в дълбочина. В далечното минало от това място са излизали солени извори, които с течение на времето са изчезнали (тогава спира и развитието на старата хилядолетна цивилизация). Понастоящем тръби и сондажи за изпомпване на разсол опасват и археологическия обект. Първият сондаж за проучване на находището и малка фабрика са от 1926 г. През 80-те години на миналия век добивът на каменна сол достига 3 млн. тона годишно. Спомням си пакетите с надпис „Провадийска каменна сол“, които сега липсват сред десетките видове сол в магазините. Причината е, че някогашният завод за добив на каменна сол край Провадия – „Провадсол“ (приватизиран през 2000 г.) вече изпраща соления разтвор по тръбопровод до завод „Соди“ в Девня, където той се използва като суровина за производството на явно по-ценната калцинирана сода.
Според акад. Николов, с развитието на уседналия начин на живот, готварската сол (жизнено необходима за хора и животни) се превръща в единствената стратегическа суровина през неолита. Тя става силна икономическа база на общността от хора, които я добиват и предпоставка за развитие на търговски контакти. Оттам – основа за забогатяване на тази общност, с което идва и трансформиране на традиционните йерархични неравенства в икономически и съответно в социално-политически, идва необходимостта от отбраняване на натрупаните богатства. С усъвършенстване на технологията на изваряване на солта и увеличаване на производството ѝ, се появява и първата каменна крепост в Европа. Средно- и къснохалколитното селище „Провадия-Солницата“ е изключително добре укрепено. Проучени са останки от три последователно съществували халколитни укрепителни системи (4700 – 4350), изградени от ломен камък – изумително постижение на военната теория и строителното изкуство. Тяхното изграждане, както и обширният производствен комплекс за сол наоколо, предполагат високо специализиран и организиран труд на много хора. И не – не е златото, солта е разменната стока и парите в тази епоха. Златото и медта идват като резултат на натрупването и като служещи за украса, са само белег на престиж и статус. Резултат на натрупаните стокови пари (сол), които имат потребителска стойност, са и богатите „златни“ погребения от Варненския халколитен некропол.
Как точно преди 7000 години са произвеждали сол и как е изглеждал битът на хората в онзи регион на нашите земи, може да видите на място – на археологическия обект и в Историческия музей на Провадия. Посещението на обекта е безплатно, тъй като той не е официално социализиран (има кутия за дарения). След приключването на археологическия сезон може да го разгледате след обаждане в музея, а тази година през септември и октомври археологическият екип организира и дни за нарочни срещи с любознателните (20-21 септември – Европейски дни на наследството; 22 септември – Ден на отворените врати; 1 – 6 октомври – Седмица на ученика).
Йорданка Раданчева
БАРАБАН: Снимките са от сайта на екипа на разкопките https://www.provadia-solnitsata.com/bg/
