И не – не са холограмите най-атрактивното нещо там
Тази гробница е откривана на няколко пъти. В този случай се доверявам на Богдан Филов, основният изследовател на гробницата, който описва перипетиите в труда си „Куполните гробници при Мезек“, излязъл най-напред в Известията на Българския археологически институт през 1937 г. През 2019 г. издателство „Шамбала“ го преиздава, но и сега е библиографска рядкост.
Та, според препредавани разкази, гробницата е отваряна още около 1866 г., тъй като през 1866 – 1868 г. местни хора продавали в Пловдив, Одрин и Цариград бронзови кани и различни златни предмети. Но те вероятно са били от друга могила, каквито около Мезек има няколко. Ако някой е прониквал в известната ни сега Мезешка гробница, едва ли би я оставил с всичките ѝ скъпоценности, които се намират при официалното откриване. (С малки изключения – явно някой от намервачите в суматохата е успявал да сложи нещо дребно в джоба, уж „за спомен“, ама тези дреболии после се появили при златари в Хасково.)
Така или иначе, около голямата могила югоизточно от селото (с диаметър около 90 и височина 14 м) много е рушкано, тя не случайно и се казва Малтепе (Иманярската могила, в груб превод). Това, че наистина е голяма, е причината дълги години търсачите да не стигнат до входа – все пак се е копаело на ръка. В археологическата наука селото влиза през 1908 г. с бронзовата статуя на вепър (глиган), но пак според местните, тя е открита в околността на могилата още през 1903 г. от жителя на селото Ангел Чобана. По това време селото е в турско, но населението – българско и патриотично настроено, така че не издало съселяна си, който заровил находката в двора си и изпратил единия крак в Пловдивския музей, да разбере дали ще откупят находката. Само че било невъзможно тежката 177 кг статуя да бъде пренесена през границата, та в крайна сметка Ангел показал статуята на офицер от местния турски гарнизон. Така тя заминала за Отоманския музей в Цариград. Все пак имало полза от крака, който останал в Пловдив. През 1931 г. управата на музея го изпратила на Отоманския музей срещу една гипсова отливка от цялата статуя.
Заради вепъра в Мезек на два пъти идвал уредникът от Отоманския музей Теодор Макриди (по-късно директор на този музей, след което и на музея Бенаки в Атина). Провел частични разкопки и стигнал до крепидата – стената, която е ограждала могилата, но не открил входа. (Междувременно разкопал и една малка могила на 300 м от Малтепе, но през нощта селяните ограбили гроба.)
Окуражени от находката на Чобана, иманярите продължили да тършуват около огромния насип – един намерил дълъг бронзов прът – ствол на канделабър, други намерили части от украсата му на 18 януари 1931 г., срещу Богоявление. Окрилени, тримата жители на селото Карамфил Демирев, Константин Христов Киряков и селският пъдар Вангел Петров се върнали на другия ден и открили входа на гробницата. Това ги и изненадало, за добро и уплашило, и те не посмели да влязат в огромното тъмно пространство, което се открило пред тях. Съобщили на кмета и той, заедно с учителя Ангел Запрянов и други селяни с фенери били първите, които врезли в гробницата. Откритите предмети били събрани и пренесени в общината, та после по разкази трябвало да се установява кое къде е намерено. А многото кости в коридора, основно от коне, като полуизгнили, били изхвърлени.
Нейсе, на 23 януари пристигнал Богдан Филов, който може да е бил лош политик, но добър археолог. С него били уредникът от Народния музей д-р Иван Велков и архитекта Александър Рашенов и работата влязла в каналния си ред, за да имаме днес това забележително архитектурно съоръжение, както и находките от него.
Това е една от най-големите, а ако става въпрос за дължина – с 32-та си метра, от които почти 21 м коридор, е най-голямата тракийска гробница, откривана в България и на Балканския полуостров. Тя е от така нареченият Микенски тип и към дромоса (коридора) има две предверия и същинска гробна камера с кошеровиден купол. Датирана е в IV в. пр. н. е. Писано е достатъчно за нея и за находките в нея, за основното и двете вторични погребения, така че който се интересува има къде да прочете. Аз тук ще кажа какво не ни хареса при нашето посещение преди дни. То явно е една от гордостите на Община Свиленград, тъй като било първо по рода си в световната туристическа практика, а именно – 14-те холограми на предмети, намерени в гробницата, окачени по стените на дромоса.
Те са изработени като една от дейностите по проекта на Община Свиленград „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще”, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, Схема за безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за развитието на туристически атракции”. Проектът е на обща стойност 3 142 267.50 лева. Тези холограмни изображения очевидно са постижение и за българската наука. Създадени са по метода на руския учен акад. Юрий Денисюк, като е използвана нанокомпозитна холографска емулсия, създадена в бившата Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията. Неслучайно през 2013 г. те бяха показани и на изложба в БАН, посветена на 90-годишнината от рождението на акад. Йордан Малиновски –основоположник и патрон на Института по оптични материали и технологии. То е повод за гордост и на нас като сливналии, съграждани на акад. Малиновски. Обаче...
Влизайки в гробницата, туристът примигва в ярко осветения коридор и се втурва от картинка на картинка. А това, което би следвало да го впечатли, е монументалната строгост на внушителното каменно съоръжение, простотата на линии и форми, тайнствеността на досега с другия свят. Така, както са го видели откривателите (Вж. лошата илюстрация от книгата на проф. Филов.)
Разбира се, място в комплекса имат и художествено изработените от древните майстори предмети, но ако не могат да са на местата, на които са били положени, то нека са извън гробницата. Пък и не съм сигурна, че холограмата дава по-добра представа за реалния предмет от добре познатите ни и добре изработени копия и реплики.
А иначе – посетете Мезек...
Йорданка Раданчева