И да не ви се налага, посетете Перник
Категория: Маршрути Посещения: 2376
Дали е вярно или не, но в най-ново време някакъв чуждоземец, минавайки през Перник, уж бил казал: „Ако не ви се налага, не слизайте на гара Перник”. Което си е от всякъде тъпо и най-вече тъпо от страна на евентуалния творец на тази реплика.
Ако минавате през Перник, не се помайвайте, ами непременно се отбийте. Е, градът може да не ви грабне веднага с преливащи от старини гледки, но със сигурност ще откриете неща, за които не сте и подозирали. Като например факта, че в Пернишка област са разположени 16 планини и три котловини. Съвсем вярно е за планините и няма да ги изброяваме, но ще споменем тези с най-поетичните имена: Завалска, Ерулска, Ездимирска, Еловишка, Пенкьовска и Руй планина. Обаче има и Конявска планина, че и Кървав камък. Трите котловини са Граово, Знеполе и Радомирско поле църномръко. Много планини, много нещо! И няма да се изморите, ако решите да ги обходите, защото те са полегати, гальовни и грижовни към хората, които ги обитават. Пазят ги от силни ветрове, дават им пасища за стоката, даряват ги с божествени гледки и ги упойват с дъх на билки. Такива са пернишките планини! Но не забравяйте и Витоша, част от която е на територията на областта, заедно с перлата на планината – курорта Рударци, който е с минерална вода, модерни басейни и спортни съоръжения.
Но стига с туризма, защото Перник се гордее и с историята си. И най-вече с Кракра Пернишки, който владеел над 35 крепости. Славният войвода на два пъти отбивал набезите на Василий ІІ и е последната твърдина, паднала под византийско робство. От тези времена са останали руините на Ранчово градище, Големо и Мало градище, градищата край селата Студена, Кладница и Планиница, калето над Копаница, Мулията…
Перник се гордее и с миньорската слава. През 1891 г. започва работа първата мина в България и произвеждала над 75% от въглищата в страната! Затова и църквата в центъра на града се казва „Св.Иван Рилски”, който е „небесен покровител на българите и пазител на миньорите”. Влезте в нея, защото е изографисана от едни от най-големите български художници – Дечко Узунов, Никола Маринов и Александър Поплилов, но е осветена на 19 октомври 1920 г. от владиката Варлаам.
Една от най-красивите сгради в града е Дворецът на културата, изградена по проект на арх. Александър Дубовик. Няма да изброяваме културните институти, защото те са като във всеки стохиляден град. Но има един музей, който е уникален не само за страната, но и за Балканите. Това е Минният музей, който се намира под земята. Истинско преживяване за хора, които никога не са влизали в минна галерия!
Говорим ли за Перник, няма как да подминем зимните маскарадни игри, които привличат хора от цял свят, а перничани и гости на града остават като замаяни от пищни костюми, фантастични маски и звън на хиляди хлопатари! Игрите се провеждат всяка четна година, в първата събота и неделя след Васильов ден.
Какво още за Перник? Живее с гордостта на потомци на велики българи, народът се труди и е построил много – като се почне от машиностроенето, премине се през въгледобива и първият металургичен завод, та се стигне до днес – време, за което на никой българин не му се говори. Е, не е западнало всичко, а перничанинът е корав човек, стиска зъби и търси начини да преживее. И може би това е най-ценното – хората със стремежите и творческите си заложби, с хъса за живот и въпреки всичко с вярата, че България ще се измъкне на светъл път.
Латинка Минкова