Нико Стоянов: България е все още обетованата земя за българите в Бесарабия
Категория: Общество Посещения: 2979
Седели си в Ивановка Българска селяните в кръчмата и единият казал: Излез Петре на улицата,
да видиш каква е държава вън.
Ако ви звучи измислено, за българите в Бесарабия не е, защото четири пъти са се събуждали в различна държава. Говорят си те български, какъвто са си го занесли преди 200 години, но чуждите влияния – руско, украинско, румънско, не ги подминават съвсем, така че словосъчетание от типа „очень хубаво” не бива да ви учудва. Все пак, днес българите в Молдавия, където сега е Нова Ивановка Българска, според Нико Стоянов, са сред най-добре поставените по отношение на културната си автономия българи в чужбина, включително тези в съседна Украйна. Намират възможност да отстояват исканията си от 80-те години насам. Започват от една страница в молдовския културен вестник, после в партийния, след една година почва да излиза и „Родно слово”, първият български вестник извън България. Българите в Молдавия имат свой университет в Тараклия и български лицей в Кишинев, депутати в молдовския парламент. И въпреки това, гледат с четири очи към България. Засега – напразно.
Нико Стоянов не е най-типичният представител на бесарабските българи. Поет, преводач и публицист, живее в три държави на два континента – дели времето си между София, родната си къща в Ивановка и САЩ, където е една от дъщерите му. Той е от първите – и малко засега – бесарабски българи, получили българско гражданство. Едно от нещата, които го тревожат е, че на времето, когато им забранявали да учат български, ламтежът за това бил голям. Днес младото поколение има свободата да го прави и точно затова, изглежда, интересът е намалял. Може би България изпуска последния си шанс тези хора, за които векове наред е била бленуваната земя, вместо да продължат с гордост да се наричат българи, в следващите години с гордост да се наричат граждани на някоя голяма и богата държава.
Г-н Стоянов, какво очаквате от Министъра за българите в чужбина специално за българите в Бесарабия?
- Аз ще търся среща с него, за да му кажа какво смятам за нужно. На първо място, трябва да се въведе ред в Агенцията за българите в чужбина. Второ, трябва закон, който да определи ясно кои са българите в чужбина и да не се бъркат те с икономическите и политическите емигранти. Законът трябва да бъде за онези българи, които нямат възможност да дойдат да посетят България. А – и да няма такива хора в Министерството на правосъдието, които да казват: Айде бе, откъде накъде ще даваме гражданство на бесарабските болшевики – ще дойдат и ще искат земя.
Някой търсил ли ви е – поне за консултация, покрай подготовката на Закон за българите в чужбина?
- Никой за нищо не ни търси. От десетина години някъде е забутан един проект, който е по-скоро само като идея. Сега българите, които искат българско гражданство, чакат и по 5 години. Но, искат нашите хора, имат така едно неописуемо влечение - не мога да ви обясня как по детски си мечтаят поне да видят България. Но всичко зависи от българските управници и време е все пак да излезе един закон за българите в чужбина. Защото хич не е лошо тези българи да са си наистина българи, а не някоя инстанция тука да определя кой е българин там, кой не. Не всеки, който си подава молбата за българско гражданство е българин. В други случаи тези чиновници без да мислят, по името примерно, отказват някому – а той не е виновен, че в Украйна вместо Никола са го записали Микола или той бил Сергей, пък румънците го записали Серджо.
Колко са българите в Бесарабия?
- Българите в Бесарабия са били повече от един милион. Сталин ги разцепва на две – половината да са в Молдова, половината в Украйна, защото даже и по сталинската конституция, компактните малцинства, броящи над 1 млн., са имали право на национално самоопределение. В бившия Съветски съюз са над 2 млн. Повече от половин милион са в Украйна.
Помага ли българската държава за културната им идентичност?
- Има да се върши много работа, която е изоставена от години и няма кой да я свърши. Бях в камандировка в Букурещ, например, в Европейската академия. Гледам книги, струпани в едно мазе. Отворих една, друга – оказа се библиотеката на Болградската гимназия, изиграла такава роля в българското Възраждане. По книгите има бележки на много станали известни по-сетне българи. Иначе днес гимназията е една обикновена руска школа с изучаване на украински език и с факултативно изучаване на български, който иска. Но това може да стане качествено при условие, че България изпрати преподавател, със заплата, разбира се.
Много ли, според Вас, са желаещите да се преселят в България?
- Това трудно може да се каже, след като засега няма и изглед да получат българско гражданство. Как ще се преселят, къде ще се заселят. Затова ще им трябват много пари. Но първо трябва да има някакъв закон, някаква възможност да дойдат, да видят, да си изберат – мечтите не винаги се покриват с действителността. Но при подходящи икономически, политически и социални политики, доста народ би дошъл. Знам го.
Йорданка Раданчева