Неделен гост
Категория: Общество Посещения: 2729
Харалан Александров
Болести на общността
Аморалният фамилизъм
Конструктът “аморален фамилизъм” е въведен от антрополога Едуард Бенфийлд (Banfield 1958), за да опише определен тип морална дисфункция, присъща на разпадащите се традиционни общности, които не успяват успешно да се модернизират. В сърцевината си аморалният фамилизъм е феномен на парциално мислене за социалния свят, при което всички значими социални връзки са свити до отношенията на лоялност в семейството. Едно от неговите проявления е, че краткосрочната материална изгода на индивида и семейството му се поставя винаги над дългосрочния интерес на институцията или организацията, в която работи, както и над обществения интерес. Индивидите не схващат своя просперитет като обвързан с просперитета и развитието на общността, а по-скоро като парчето, което съумеят да заграбят за себе си от ограниченото общо благо. Такъв тип отношение между частното и общото води до практикуването на двойни морални стандарти – един набор от правила за кръга от “наши” хора и друг за всички останали. Тази примитивна форма на морален релативизъм е в основата на разрушителни социални поведения, например различните форми на корупция и клиентелизъм. Заложената в културата на аморалния фамилизъм неспособност да се поддържат общовалидни правила и норми не само затруднява създаването на здрава среда за предприемачество, но рязко снижава ефикасността на институциите, необходими за функционирането на модерното развито общество. Този тип функциониране на общността я отдалечава значимо от формите на добро управление, а на езика на социалния капитал води до разпад (декапитализиране) на традиционните структури на доверие.
Културата на зависимост
Културата на зависимост се основава на допускането, че оцеляването и благополучието на индивида е възможно само с цената на отказ от автономно морално мислене и действие. Емоционалното развитие на индивидите е блокирано и те не постигат степента на емоционална зрялост, необходима за успешно етично функциониране. Провалът да бъде интернализирана етичната функция води до вменяване на цялата морална отговорност на авторитета (бащата, властта) и свръхочаквания по отношение на този авторитет. Отговорността за етичните избори се снема от индивида и се заменя с лоялност към авторитета. Културата на зависимост води до постоянно пораждане и поддържане на структури на власт, които организират всички социални отношения по вертикала. Това прави излишно и невъзможно поддържането на етичен дебат в групата или организацията и трайно блокира възможността за свързване на индивидите в общност, организирана около споделени ценности.
Травматичната идентичност
Травматичната идентичност е резултат от живеене в тоталитарно общество, подлагащо психичния интегритет на индивида на постоянен натиск и манипулация за целите на социалния контрол. За да оцелее морално, индивидът развива сложна система от психически защити, сред които изтласкване, отричане и рационализация, чиято цел е да съвместят автентичното му преживяване за добро и зло с налаганите от режима ценности. Моралната ситуация на индивида в “тотална институция” е изследвана задълбочено от Ървин Гофман (Goffmаn 1961) Една от ключовите характеристики на травматичната идентичност е картината за социалния свят като застрашително и недружелюбно място, където индивидът е уязвим, самотен и крехък, подложен на постоянно наблюдение и контрол от неясни, но вездесъщи инстанции на властта, и във всеки момент може да стане обект на атака и наказание. Една крайна форма на травматичната идентичност е пораждането на параноидни фантазии, например различните конспиративни обяснения за неблагополучията в света. С такава картина за реалността богатството от социални роли, в които встъпват хората, социализирани в либерални общества, се свежда най-общо до две възможности - ролята на жертвата и ролята на насилника. Травматичната идентичност разрушава моралния интегритет, превръща оцеляването в най-висша ценност и маргинализира самата идея за етично социално участие както ирелевантна на съществуващата реалност.
От статията „Проекти за местно развитие – европейски рамки“ в Годишник на департамент "Антропология", НБУ
http://ebox.nbu.bg/apl2010/index.php?p=2