Неделен гост
Категория: Общество Посещения: 2187
Данчето от Защитеното жилище в Сливен:
И да искаш, и да не искаш – животът е такъв
Здравейте,
Аз съм Йорданка Иванова Янкова, на 43 години. Живея в защитеното жилище в Сливен още откакто го направиха, вече пет години.
Родена съм в град Троян. Баба ми ме отгледа в с. Долни Луковит, Плевенско. Имам баща, който живее с втората ми майка във Враца. Мащехата ми въобще не ме обича. Чичо ми, със стринка и братовчед ми живеят в Плевен. Те много се грижат за мен и много ме обичат. Баба ми, майката на майка ми, също беше от Долни Луковит. Бях при нея, после ме взе майката на баща ми и те, с дядо ме отгледаха. Майка ми живееше в Троян и наскоро почина. Вторият ми баща боледува нещо и той почина. Къщата там е продадена и парите от този имот са на мое име, тегля от тях. Имам брат от баща ми във Враца, който е женен и още един брат в София, който още не е женен.
На село, в Долни Луковит, ми беше най-хубаво, но сега няма при кого да живея, няма никого там. Но там израснах. После почнах да уча във Враца, при татко. След това учих в Долни Дъбник. После завърших двегодишно училище по шев и кройка в Овча могила. Мога да минавам по някой тегел на машината, но не съм работила това.
После имах семейство. Съпругът ми беше от едно село до Никопол, там живяхме. Той почина от двоен порок на сърцето. Имам син. Вече е голям. Първо го гледах малко на село. После го дадохме в Плевен в дом за деца и юноши „Сторгозия”. Санитарки ми казаха, че са го видели на „Качулка”. После го преместиха в дома в Кермен. Сега е в Защитеното жилище в Нова Загора.
Аз бях в Санадиново, Плевенско, в един дом, който сега е закрит. Оттам ме преместиха в Дома за жени в „Качулка”. Тука, в защитеното жилище ми харесва – къде, къде по-добре е от „Качулка”. С момичетата сме като семейство – кога се караме от скука, кога се веселим. Те работят – кой на барчето, кой на магазина помага. След Нова година и аз може да работя. От госпожите много сме доволни – уважават ни, водят ни в „Синята къща” да пишем, да учим. Тука си готвим – супа топчета, супа картофи, доматена супа, спанак. Имаме телевизор и в кухнята, и в хола. Този в кухнята си е лично мой. Като почна от 7 сутрин от новините – до вечерта новините. Политиците обаче понякога ми надуват главата и ги спирам. И Бойко вече ми се отщя да го слушам. Гледаме „Перла”, „Сървайвър”. Много харесвам Мехмед и Инджи. Трябва да си лягаме в 10 ч. вечер, но аз понякога стоя до късно. Сега оцветявам тези картинки. Госпожата каза, че някой път, по-нататък, ще ни води на библиотеката. Аз чета любовни романи.
Знам, че сега избраха жена за кмет на София – и тя Йорданка. На 6 януари имаме имен ден.
Обаче като се заслушаш в политиката, понякога казват и интересни неща. Казаха например, че 2011 ли, 2012 ли година, щели да сменят българския лев с евро. Ама дали ще стане, един Господ знае. Ще ги видим какво ще правят. Но ще трябва да оправят пътищата – какви са тия разкопки, закопки...
Има много богати хора, но те са станали богати, като вземат от другите хора. И виж с чужди пари какви БМВ-та карат. А всички други са ощетени – и възрастните, и младите, и майките, които няма с какво да си хранят и обличат децата.
Всякакви неща са ми се случвали. Не е много радостно, но и да искаш, и да не искаш – това е животът.
Данчето с Елеонора, Румяна и Гергина
* Защитено жилище за хора с интелектуални затруднения в центъра на гр. Сливен, е създадено през 2004 г. като делигирана държавна дейност, финансирана от Републиканския бюджет. Контролът и управлението на социалната услуга се осъществява от общинската администрация. Жилището предлага социални услуги на шест жени с ментални увреждания, изведени от Дом за възрастни с умствена изостаналост при Селище “Качулка”- Сливен.