Международен ден на хората с увреждания или Ден на инвалида?
Категория: Общество Посещения: 3895
Това как ще го наричаме, всъщност няма никакво значение. Но май се получи като с циганите - обясняваха ни, че "роми" било по-толерантно, докато пак си дойдем на истинската дума - цигани, която сама по себе си не е обидна, а това, че ние я натоварихме с отрицателен смисъл, си е наш проблем. Както после всъщност натоварихме и "роми".Та и сега като гледам отзвуците за днешния ден в повечето медии, май и думата "инвалид" се завръща. Все пак, смятам, че е права Марли Матлин, актриса с увреден слух, която казва: "Когато се пише или говори за хора с увреждания, е важно на първо място ударението да е на думата човек или хора. Когато правим групова характеристика от рода на “глухи”, “слепи”, “инвалиди” или “увредени” ние не наблягаме на индивидуалността и личното достойнство, което всеки от нас притежава."
На 3 декември всички държави - членки на ООН, между които и България, отбелязват Международния ден на хората с увреждания. Той е обявен от Генералната асамблея на ООН през 1992 г. От 2002 г. денят преминава под мото, като сред досегашните теми са "Осигуряване на самостоятелен живот и устойчиви доходи", "Това, което ни касае да стане с наше участие" и "Достъп до електронните средства за информация". Тази година мотото, под което преминават проявите, най-често е “Можем заедно". Като проявите пък най-често са концерти и Ден на отворените врати. Така де, поне един ден хората с двигателни и други физически проблеми да видят как изглеждат институциите отвътре. Предполага се, че е осигурена и услугата "Носене на количка с човек в нея по стълби". Но дори и недостъпната среда не е най-големият проблeм.
Ако сте наблюдавали живота на птиците (най-достъпното наблюдение е на пилета и кокошки), сигурно знаете как се отнасят към различните. Май така е и при другите животни. Май така е и при човека. Т.е. различното отношение към различните изглежда е в природата ни. Налаганите с векове социални норми на милосърдие, толерантност, разбиране, взаимопомощ, са валидни дотолкова, доколкото прилагайки ги, не бихме нарушили вътрешното си чувство за превъзходство над този, който се различава (Тук, в България, включително и над този, който ни превъзхожда, но това е друга тема). Дори и когато помагаме от сърце, а не показно Предколедно, трудно ни е да общуваме с "Човека", а не с "инвалида". Дори прекаленото внимание и любезност, необичайни в отношението ни с останалите, са обидни за човека с увреждания. Ако той впрочем наистина е човек, а не някой, който върви напред с болестите и проблемите си. Или ако трябва отчасти да коригираме Марли Матлин - има хора с увреждания, които трябва да разчитат на специалното отношение на държавата и институциите, целящо да им даде равен достъп до всички сфери на живота. Има и инвалиди - и нямам предвид само онзи ром, седнал на студения тротоар, протегнал разголения си разранен крак.
Йорданка Раданчева
Снимка Георги Илиев