Битът от турските сериали е като социализма – някому може и да е мил, но няма да се върне

baraban.bg

Битът от турските сериали е като социализма – някому може и да е мил, но няма да се върне

Ali_Reza   Като разискват феномена „Любов към турските сериали”, българските социолози неизменно споменават и носталгията по миналото. Някога и българинът живееше в такова патриархално общество, в което главата на семейството, сиреч мъжът, е господар и авторитет. Жената (добрата жена в сериалите) е плаха, свенлива, почтителна, иска разрешение за всичко. Интересно, че почитателките й са основно жени, но все пак да не забравяме, че за сметка на гореизброеното, тя е уважавана, почитана, обичана и зачитана (от добрия мъж в сериала). А - и по правило, не работи. Мъжът е длъжен да осигурява парите. (Част от жените и не домакинстват, но те не са много на почит от българските фенове.)

   Някои от сериалите минаха пред очите ми, по простата причина, че телевизорът в кухнята хваща само bTV. Не че се извинявам. Силно  комплексирани интелектуалки единствено държат да обясняват, че като чуят исторически близката ни реч, сменят канала, стискайки очи. (Ама виж, още веднъж да ми се извъртят Инджи и Мехмед с всичките им серии, макар че нямам нищо против Къванч Татлъту, няма да понеса. Добре че времето, в което ще ги повтарят, е само за най-заклети фенове.)

   Сега обаче на размисли ме навежда „Листопад”. Той не случайно е с много награди за най-добър сериал в страната си – защото е по роман на литературен класик, защото актьорите играят добре. У нас обаче е харесван и заради това, че показва нещо невъзвратимо отишло си – като младостта или като социализма. Всички цъкаме и се възторгваме: виж какви отношения в семейството, какво уважение към възрастните, какъв здрав морал у младите. А у нас...

Това между другото го вика и една селска баба, чиято 12-годишна градска внучка наскоро се сби с приятелката си – оная я нападнала, дето „преспала” с гаджето й. Бабата, като всяка баба, я защитава: завижда й, щото наш`та е по-хубава. Обаче не се и сеща да порицае внучката за ранните й сексуални контакти – къде ти. Вдигнала е ръце от нея - родителите й в чужбина, тя прави каквото си иска. Избива си бабата носталгията по здравия морал с Али Реза. На мен обаче направо ми е жал за този човечец, главния герой. Принципен, почтен, добродетелен, стожер на традицията – ей това му играе лоша шега. Мисли си, че може да спре цивилизацията. (Цивилизация не винаги означава нещо напредничаво – нали се сещате, още Шпенглер обясняваше, че когато една култура вземе да се изживява като цивилизация, не е на хубаво.) Цивилизацията идва не само с технологиите и нравите си, но и с подвластните им хора. За Али Реза в Истанбул, но по-сетне ще дойде и в най-закътаните азиатски градове. Особено ако, не дай Боже, Турция вземе да стане член на Европейския съюз. Та сега Али Реза вдига кръвното и се гъта от това, че дъщеря му вече не е девствена. Освен за него, туй е срам и позор и за далеч по-„цивилизованите” членове на фамилията и всички търсят решението по традиционния начин – е, омъжиха Лейля. Но все ми се струва, че това е само началото. На Али Реза му предстоят къде-къде изпитания, докато стигне нивото на нашата баба, която знае, че за след секс има „Ескапел”. И дори може да го купи на внучката си. Е, в това сме изпреварили турците. Не трябва да им завиждаме, защото за повечето от тях болезнената раздяла с традиционния бит и морал ще идва тепърва.

Йорданка Раданчева

 

baraban.bg ©

Top Desktop version