Неделен гост
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 2308
Община Сливен, Николай Султанов и предложенията на гражданите
„Няма човек – няма проблем“ – безсмъртна истина е казал Сталин. Защото има едни хора, дето наистина много обичат да създават проблеми на едни други хора...
От години вече чиновници по културата в Община Сливен имат един основен враг: Николай Султанов. В техния боен стан са и някои творци, които – по тяхно мнение – са с по-затруднен достъп до кмета, разбирай, до общинските ресурси. Къде открито, къде под сурдинка се говори как Николай Султанов „напълни града със своите паметни плочи и бюстове“. За което впрочем, има основание и което за едни е добре, за други - зле. Особено много критики Султанов отнесе за „надгробните плочи“ пред Стария бряст. Временни, както се оправда след критиките и към общинското ръководство кметът Кольо Милев и поясни, че подкрепя идеята за проект на съоръжение, обозначаващо избора на сливенския бряст за дърво на България и на Европа, което съоръжение да бъде одобрено от обществеността на Сливен. „Надявам се, че след Нова година и след завършването на целия проект за пешеходната зона ще имаме твърдо решение за това какъв постамент да бъде поставен под Стария бряст”, цитират думите му местни медии. Които някои тълкуват, че щяло да има конкурс... Не знам доколко са нужни постаменти, след като около Стария бряст има едно достатъчно стилно оформление, с автор скулптура Стоил Бакалов и една ненатрапваща се плоча (припомнете си я от снимката по-долу). Композицията би могла да понесе още една такава, но не и грандиозни „съоръжения“, тъй като паметника в случая е самото дърво. Но това, разбира се, е моето лично мнение. Каквото би могъл да изкаже всеки, ако към предложенията на гражданите се подхожда както би следвало – да се подлагат на обсъждане, след което решението за изпълнението или отхвърлянето им да се взема от компетентен орган. Както би могло да бъде с предложението на Султанов, направено месеци преди осъществяването му. Както би следвало да е и с всяко ново предложение.
В община Сливен, впрочем, има Обществен съвет по култура, създаден като консултативен орган, според Закона за закрила и развитие на културата, но малко огласен и вероятно някои от членовете му не знаят, че са в него. Този съвет, може би, следва да намери формата на обсъждане на промените в градското пространство и участието на гражданите в това обсъждане. За което, разбира се, най-напред трябва да се самоорганизира и да се събере (или тези, дето са го създали, да го съберат).
Размислите ми по темата са предизвикани от поредните предложения на Николай Султанов, които той през отминалата седмица представи пред кмета на общината. „Тези предложения правя с мисълта – пише в предложенията до кмета и до председателя на общинския съвет, - че изпълнението им ще е полезно за Общината и гражданите, още повече, че то може да стане с минимални разходи“. Едно от предложенията – за украсата на градската елха – междувременно явно е взето под внимание и по тази причина по новогодишните празници тя не развяваше хартиената украса от предишни години, а бе в малко по-изискан вид, като за представително общинско коледно дърво. Нито това, нито останалите предложения на Султанов впрочем са нови, но досега не се е чул официален отзвук за тях. А в момента тече обновяването на центъра на Сливен и ако някое от тези предложения бъде осъществено, вероятно пак ще има изненадани и ще се поведе поредната дискусия в стил „след дъжд качулка“.
Зала „Сливен“ да бъде преименувана на „Добри Чинтулов“, предлага Султанов и привежда аргументи в подкрепа на предложението си - само един от тях е голямото мозаечно пано във фоайето на залата, на тема „С тръба зове...“ Във връзка с това предложение е и другото – за поредното преместване на бюст-паметника на Добри Чинтулов от настоящото му място пред градската тоалетна, откъдето той гледа към другия си бюст на паметника на Хаджи Димитър, пред преименуваната зала „Добри Чинтулов“, в близост до старата часовникова кула; да се върне на мястото, за което е предвиден паметникът на Димитър Добрович – пред художествената галерия с неговото име; да бъде възстановен първоначалния вход от южната страна на галерия „Сирак Скитник“ - вариант, носещ редица предимства, както и да се погрижи някой за почистването и ремонта на малкото скулптурни фигури около нея, са други предложения на инициативния сливналия. Дали с тях ще се случи същото, което от дълги години се случва с предложения в областта на културата – да потънат някъде, нечули се в общественото пространство – ще стане ясно. А колкото до „прекалената“ инициативност и пробивност на наши съграждани, чувала съм и друго мнение: „Дай Боже на Сливен повече активни граждани и повече предложения“.
Б.а.: Извинявам се на уважавания от мен наш съгражданин – скулптор и общественик – Николай Султанов, че без негово разрешение коментирам отношението на общински чиновници към него, но така аз съм чула и разбрала това отношение.
Йорданка Раданчева
P.S.: И докато се чудех дали има смисъл да пускам тези мои размисли в общественото пространство, Николай Султанов потвърди реномето си на човек, който прекалено много се тръшка за неща, които други е трябвало да свършат – обади ми се да сподели разочарованието си, че в културния календар на общината за месец януари не е маркирано събитието, което се отбелязва в национален мащаб – 100-годишнината от първата прожекция на първия български филм „Българан е галант“ на сливенеца Васил Гендов. На 13 януари 1915 г. в кино „Модерен театър“ е прожекцията и по този повод на същата дата в столицата ще има нощен маратон в кино „Одеон“, с непоказвани досега архивни кадри от снимачните площадки на емблематични български киноленти. Той е само част от редицата събития, с които филмовите дейци ще отбележат 100-годишния юбилей на българското кино. Инициативите ще продължат през цялата година, а юбилея на българското кино ще бъде отбелязан и на най-престижните кинофоруми в света – фестивалът в Кан и на Берлинале. Да припомня, че пак по инициатива на Султанов, през миналата година на входа на читалище „Зора“ бе поставена паметна плоча за именития ни съгражданин, за когото днес малцина знаят.