СЛИВЕНСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ: „Езерото“ на Ясъ тепе
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 1176
Тепетата не са само в Пловдив. (Понеже напоследък гледам „Стани богат“ знам, че следва да обясня: тепето (от турски език) е хълм с относително малка височина – 200, до 300 м – може да е с връх, а може и отгоре да е заравнено). И в Сливен има тепета. Макар и да са по-малки (ама Хамам баир не е дип малък), но ги има. Сега думата ми е за Ясъ тепе. (Според сведущите, „ясъ“ може да се преведе като „равен“, което дава представа за фо̀рмата на тази височина.)
Макар че Симеон Табаков го споменава и в трите тома на „историята“ си, това име отдавна е забравено. Като деца му казвахме „баирчето“ и всички хлапета от махалата търсехме приключения там. Намира се в района на сегашния парк „Юнак“ и върху част от него е Военната болница. Освен кипарисите, люляковите и други храсти, почти на билото разстилаше сянката си голям орех, спомен от някогашните лозя. Не си спомням точно, но може би в края на 60-те години на миналия век, местната власт явно реши да благоустрои района и на баирчето бе построено езеро и даже напълнено с вода. Момчетата се къпеха редовно в него и съм си представяла в колко приятно място за отдих може да се превърне – поне толкова, колкото по него време беше около другото езеро, в Градската градина. На височинката е винаги проветриво и се открива прекрасна гледка към Сините камъни. Оттам е и най-добрата видимост към терена на стадион „Хаджи Димитър“ и на всеки футболен мач на височинката се събираха поне стотина гратисчии. Малко по-късно по баирчето мина и част от пистата, построена за проведената в Сливен през 1969 г. Балканиада по лека атлетика, в която герой беше нашият съгражданин Михаил Желев.
Впрочем Ясъ тепе и днес не е съвсем неизвестно, отбелязано е в http://wikimapia.org/ като „Исторически значимо малко хълмче, сега обезобразено от мръсотия. На върха има басейн (неизползваем). Има добра гледка към Балкана.“
Под „исторически значимо“ вероятно се има значението на тази височина по време на Освободителната руско-турска война и разполаганите на нея оръдия и на двете армии. Там след края ѝ сливенци се прощават с генерал Михаил Скобелев и според разказа на художника Русчо Симеонов, предаден от друг художник – Красимир Добрев (http://www.baraban.bg/index.php/marshruti/1489-yasa-tepe), сливенските младежи теглят генералския файтон вместо конете.
А боклучищата и мръсотията са си там от години и не – за тях няма да обвиня забравените от Бога бивши „оборотни жилища“ и техните обитатели. Зер, строителните отпадъци и скупчените стари чимове говорят за отпадъци от модерните спортни съоръжения наоколо.
Та така... Тези разпръснати, вече из центъра на Сливен, тепета и тепенца изчезват едно по едно. Поне едното от тях, слава Богу, ще се запази, благодарение на построената вече върху него църква „Света Петка“. Съседно нему обаче (зад зала „Васил Левски“) изчезна, за да отвори място на поредната „Светая Светих“ на потребителя – ритейл парк. Ще го видим и това чудо. Обаче все си мисля, че природата е тук преди нас и следва ние да се съобразяваме с нея, а не обратното.
Йорданка Раданчева