През тази година ще бъде проектиран подземния паркинг под площад „Хаджи Димитър", ще бъдат готови и проектите за кръгови движения в Сливен. Трябва да започне работата по проекта за площад пред сградата на общината. В момента се подготвя общински проект за кандидатстване по оперативна програма „Градска среда", с който да се осигурят средства за благоустройствени дейности. Подготвя се и проект по оперативна програма за отводняване и канализация на квартал „Речица". (Там са нужни около 40 млн. лв.) Всичко това и още много неща, заяви като намерение кметът на Сливен Йордан Лечков. Той допълва, че е възможно част от проектите да бъдат реализирани от частни фирми, ако общината няма пари за дейностите. Добър вариант е и създаването на публично-частни партньорства, както и отдаването на обекти на концесия, смята сливенският кмет. Всичко това е похвално. Все пак е добре, когато се захващат всички тези неща и кмет, и общински чиновници, и граждани, да имат пред очи и мненията на сливенци от града и извън него, събрани в група, наречена „Спрете „Сливенският император!” в социалната мрежа Facebook. Мненията можете да видите тук.

Иван Хаджийски, най-големият българолог

Китайското проклятие – „Да живееш в интересно време” – май е споходило доста български поколения. Иван Хаджийски е човекът, който засега най-пълно отразява и обяснява едновременното съжителство на различни епохи в едно общество, в един град, в една махала, в един дом и едно семейство дори.  Както е било по негово време, както e и днес. Именно затова избрахме да разговаряме с него.  

Г-н Хаджийски, проф. Петър-Емил Митев Ви нарича „най-големия българолог”. Но фактът, че сте умрял преди повече от 65 години, навежда ли Ви на мисълта, че Вашите изводи за българската народопсихология вече може и да не са валидни?

   - Една Оптимистична теория за нашия народ днес може да има обществено значение само доколкото е научна. Днес не може да се буди национално и социално въодушевление с наивни идеализации на българския народ, каквито правеха историята от 1762 година (Паисиевата – б.а.) и писанията на Раковски... Най-сетне, за да бъде убедителна, тази оптимистична теория не трябва да се прави сляпа пред фактите, които дават материали за песимистични заключения. Напротив, заставайки с лице срещу тях, тя трябва в техния разбор да изкове своята несъмненост.

Какви са тези факти?

   - Макар и с неохота, трябва да кажем: Вярно е, че поради неопитност, а понякога и поради недобросъвестност, местното ни производство в някои отношения отстъпва на европейското. Вярно е, че докато широката маса у нас има правилно политическо отношение към частната собственост, в личната си практика спрямо чуждото ние имаме осъдителни навици. Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавната вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано „докопване” е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.? Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?