Областният управител на Сливен, с идеята си за развитие на биволовъдството

    Биволи в България се отглеждат открай време. В началото главно за транспорт, оран и месо, впоследствие се обръща повече внимание на висококачественото мляко. От началото на миналия век броят им намалява, макар че качествата на животните се подобряват, с внасянето през 1962 г. на индийски бици от породата Мурра и проведената селекция. Създадена е породата Българска мурра, една от най-добрите в света. И макар че биволите се отглеждат сравнително лесно, кротки и непретенциозни са, броят им продължава да намалява. В Сливенска област към момента са регистрирани 182 животни, отглеждани в 11 стопанства.

   Представители на Немската биволовъдна асоциация от десет години вече  презентират проект, наречен „Биволски двор”, с идеята той да бъде осъществен в България, заради подходящите условия. Според тях все още не е заета пазарната ниша за продукти от биволовъдството, за които се знае, че отговарят на изискванията за здравословен начин на живот. Биволското месо и мляко имат ниско съдържание на холестерол, високо съдържание на витамин А и по-малко мазнини. Същата ниша е видял и областният управител на Сливен Марин Кавръков, който от известно време популяризира идеята си за развитие на биволовъдството в областта.

Г-н Кавръков, подехте инициативата да подпомагате развитието на биволовъдството в Сливенска област. Защо?

   - По няколко причини. Първо, защото се оказа, че тук имаме един много ценен вид, чиято популация намалява. Намалява включително за това, че е поставен в конкуренцията на останалата част от сектора говедовъдство, в която добивите на мляко са съвсем различни. В биволовъдството добивът е по-нисък, изискванията към млякото са специфични. За сметка на това маслеността е по-висока, а млякото и неговите производни са търсени по ред причини. Може да се каже, че крайният продукт е нестандартен, което изисква и специални грижи и регламент от страна на държавата. Понеже тях засега ги няма, стопаните на биволи не могат да издържат и се освобождават от животните. Ако продължава така, има опасност този ценен вид да влезе в Червената книга на изчезващите животни. А в същото време има много благоприятна пазарна ниша за продуктите от биволско мляко. Най-напред дори само за това, че за биволското мляко ние квоти в Европейския съюз нямаме – т.е. никой не ни ограничава да произвеждаме количество. Отделно, покрай Чернобилската катастрофа и болестта Луда крава стана известно, че биволското мляко е ценно заради естествените си свойства да остава чисто от радиоактивни елементи, а пък самите животни не боледуват от придобилата известност опасна болест. Оказва се при това, че в България е една от най-качествените популации на вида. Българският бивол малко боледува от шап. Разбра се, че в Аржентина е създадена голяма популация от биволи, и то главно с материал от България. В момента Сливенският център за селекция и репродукция, който разполата с два биволски бика, има поръчка за 500 дози семенен материал за Австралия. Трета причина, която прави вида ценен за нашите условия, е фактът, че те се гледат на малки стада, не са претенциозни и това е шанс за дребните и средните стопанства, които бяха силно ударени от реформите в земеделието. Все пак, на тях трябва да им се помогне и затова съм се заел с тази задача.

Промени в Закона за храните дават право на производителите да продават директно на потребители малки количества суровини и храни от животински произход. Самите производители обаче все още не са наясно с изискванията...

   - Това е другата причина да инициирам разяснителната кампания сред фермерите. Като получим обратната връзка за основните въпроси и проблеми, които вълнуват хората, като представител на държавата в региона мога да съдействам за по-бързото им решаване. И сега на отделни места се предлага биволско кисело мляко, но ако някой отиде на проверка, ще се окаже, че това се прави по незаконен начин – потребителят не знае кой е производителя, срока на годност и т.н. Целият процес следва по-точно и по-бързо да се регламентира, за да могат да ползват те преференциите, които им се дават. Специално за млекопроизводителите, Законът за храните дава възможност да предлагат от фермата си до 200 л сурово мляко дневно или продукти, произведени от същото количество суровина. След като процесът бъде регламентиран в наредба, също толкова важно е и да популяризираме условията и изискванията за директна продажба сред фермерите. Предстои среща с всички биволовъди и желаещи да отглеждат тези животни в областта. Ще очакваме конкретни идеи как да се насърчи дейността.

   Вече направихте стъпки в тази посока – разговори с директора на Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството, с директора на Регионалната дирекция за селекция и репродукция на животновъдството в Сливен – имате ли какво конкретно да кажете на биволовъдите на предстоящата среща?

   - Тези звена по принцип си работят и могат да бъдат в помощ на фермерите. При срещата ни изпълнителният директор на агенцията доц. Васил Николов подчерта, че популацията на биволи в България е най-добра и продуктивна в Европа. България има прекрасни условия за отглеждането им и техни специалисти ще присъстват на срещата с животновъдите, за да разяснят това. Сами ме търсят и някои от биволовъдите, като Васил Василев от с. Мечкарево, който дойде да сподели конкретен проблем. Той отглежда 23 животни, а оказа се тази година има 14 новородени, от които 10 женски и 4 мъжки. Дойде да попита какви всъщност са възможностите да пласира бичетата, след като ще полагаме усилия за развитието на вида. Обещах му съдействие за изследването им в Регионалния център за селекция и репродукция в животновъдството, където по принцип имат намерение да увеличат броя на биковете-разплодници от този вид. Той, между другото и благодари, че след като дълги години отглежда биволи, най-сетне някой е обърнал внимание на ползата от това животновъдство.

   Между другото, в медии се появи и информация за Ваша заповед, забраняваща клането на женски биволи...

   - Нещата са пресилени, разбира се. Може би е имало очакване за забрана, но нека подчертая, че не е в правомощията ми да издавам такива заповеди, нито съм мислил да издавам. Не е областният управител, който да забрани стопанинът да заколи биволица, кокошка или какъвто и да е добитък. Аз само бих могъл да препоръчам, да обяснявам и да стимулирам хората да не колят женските животни, а да ги използват за увеличаване на популацията. Важно е да подчертая това, понеже вече получих писмо от възмутена гражданка, която също прочела или чула за такава заповед. И точно това беше и другият проблем на Васил Василев - на този етап той няма възможност да увеличава стадото си, а и не би искал да коли женските животни, след като има хора, които желаят да ги отглеждат.

Явно отново се поставя въпросът за липсата на регламентиран пазар за животни...

   - Това беше и една от темите на разговор със специалистите от Изпълнителната агенция и от Центъра по селекция и репродукция – базата край Сливен, в която се организира Националното изложение по животновъдство, да се използва и като пазар за животни. Една такава промяна на статута би изпълнила със съдържание тази добра материална база, вместо тя да се използва веднъж годишно, както досега. Ако в определен ден от месеца хората могат да откарват там животните си за продан, ползата ще бъде за всички. Възложил съм на специалистите от областната администрация да проучат как може да бъде променен статута, да се търси разрешениетона Министерството на земеделието и на ветеринарните власти.

Един от доводите ви сливенските животновъди да наблегнат на биволовъдството е, че властите в германската провинция Долна Саксония са предвидили 130 млн. евро за насърчаване на този сектор в България. Какво те трябва да правят, за да стигнат до тези пари?

   - Парите ги има, но програмата е стопирана преди време заради недобрата идея на Ахмед Доган да внася биволи от Индия, неправилния подход тогава на министерството на земеделието и некоректната позиция на правителството на тройната коалиция към партньорството с Долна Саксония. Сега имам информация, че Министерството на земеделието и храните има готовност да поднови разговорите и да се работи така, както партньорите изискват. Основното е да се обясни на хората че биволовъдството е перспективна дейност, евентуално да тръгне пазар за животните, да подпомогнем регламентираната продажба на продуктите от тези животни, така че стопаните им спокойно да излизат на пазара, да подобрим връзката им със селскостопанските специалисти в различните държавни органи, за да бъдат и те в помощ. Желанието ми е Сливенският център за селекция и репродукция да се оформи като водещ в биволовъдството за България, а с това и регионът да стане водещ в това животновъдство.

Йорданка Раданчева