Тъкмо бай Петко свари ракията и излезе преправеният Закон за акцизите и данъчните складове. Хубава ракийка стана, но пък проблем голям се яви. Той се състоеше в това, че половината, че и повечето материал за нея беше от сливата на комшията Цвятко. Вярно, някои от клоните минаваха в бай Петковия двор, а пък тази година бяха провиснали до земята от едри, сочни и сладки сини сливи. Сливата си беше Цвяткова, но той ракия не вареше и всяка година бай Петко обираше плодовете, добавяше захар и почти половината извлек даваше на комшията. И двамата бяха доволни. Но законът постави бай Петко в затруднение – добър комшия беше Цвятко, защо да му създава главоболия с ракия, която не е варил той. Току виж отнесъл хиляда евро глоба и отиде приятелството им.

   – Няма какво да се прави, Пено – рече бай Петко на благоверната си. – Сами ще трябва да я изпиваме. Пък то бая ракия излезе, от миналогодишната половината стои – да не излезем и ние нарушители. Ще трябва да се постараем.

   – Е, щом се налага, Петко... – сговорчиво рече жена му. – Ей ги, доматите още стоят, пък и туршия доста направихме. Няма да е през ден, всеки ден ще си наливаме по малко и тя ще свърши.

   Да не помислите, че Петко и Пена заприличаха на анонимни алкохолици? Не – те бяха хора с тертип, обичаха да има атмосфера. Сложиха шарената покривка на масата под асмата, туриха глинените чашки и шарената чиния от битовия кът, на отворения прозорец обърнаха телевизора към масата и в хладните вечери не само ракията, но и песните по любимата им кабеларка сгряваха сърцата, та от време на време и танцуваха. Като се появи на екрана  поредната певица бай Петко току се провикваше, а булката му се кискаше ситно, щото хич не беше ревнива. И на кого пречеха, като дворовете на село са и големи, ама на... На третата вечер спря полицейската кола и полицайчето Енчо, дето е от тяхното село, миролюбиво им рече:

   – Айде, чичо Петко, лельо Пено, приберете се вътре, че тука някой се оплакал, че много шум вдигате.

   – В двора съм си, бе, Енчо – запротестира бай Петко, ама не можа да намери достатъчно аргументи срещу забраната, пък и залитна, та полицайчето трябваше да го хване под ръка и да го въведе вкъщи. Леля Пена се прибра сама.

   Една вечер прескочиха, но навикът си е навик, на втората не издържаха. Пък хубавата ракия не върви в тишина да я пиеш. И на третата пред портичката им пак спря полицейската кола. Този път с Енчо имаше още един, по едър и навъсен.

   – Колегата е от районното – представи го селският полицай. – Дошъл е, защото за втори или трети път имало оплакване.

   – Ще се пише акт – каза намръщеният. Не може за лудо да обикаляме по нощите. Има си наредба за обществения ред, там ясно е казано.

   Та отпосле на части ги събираха тия хиляда евро за глобата. Пък както подшушна тяхното полицайче, май все от Цвятко били оплакванията.

                                                                            Йорданка Раданчева