Когато преди две години трябваше да замина за Дупница, за да се срещна с определения за нашето училище доброволец от Корпус на мира на САЩ и да го доведа за първото му двудневно посещение, бях буквално парализирана от милион страхове, които сега ми изглеждат невероятно смешни, дори нелепи. Страхувах се как ще стигна до другия край на България, като никога не бях пътувала в тази посока преди, как ще разговарям на английски, и то с човек, на когото това е родният език, като не го бях правила до тогава, как ще работя две години с някой, който можеше да бъде всякакъв човек, включително и необщителен, не особено ентусиазиран, неуспяващ да се приспособи към средата и живота в България.
Първата изненада дойде още при влизането на доброволците в залата. Държах здраво листа със снимката на Мат и се притеснявах дали ще го позная...На снимката изглеждаше доста сериозен, и определено по-голям, а към мен се приближи едно усмихнато момче, от което сякаш се излъчваше светлина. Първата ми реплика беше: „Ама ти си много млад, почти дете!”, на което той много авторитетно ми отговори, че е възрастен, на 26 години! Доста по-късно си дадох сметка, че съм започнала с „фал старт”, и може би дори съм го обидила, и за съжаление това нямаше да е за пръв и последен път през следващите две години. Помолих го и да не се смее на английския ми, а той съвсем сериозно ми отговори: „О, не! Аз ще се смея на твоя английски, ти ще се смееш на моя български, и двамата ще се забавляваме!”
И в следващите две години за нас имаше много съвместни усилия, понякога доста напрежение, не се размина без сърдене и дори кавги (като във всяко семейство, защото с времето ние наистина започнахме да се чувстваме така), но и много осъществени проекти, много удовлетворение от успешно свършената работа, много смях и шеги, много хора, за които Мат стана част от тяхното ежедневие и внесе оптимизъм и надежда за промяна в живота им.
Едва ли може да се изброи всичко, което се случи през тези две години, през които заедно с нас в училищния живот и в живота на града участваше и това слънчево американско момче, за което като че ли не съществуваха невъзможни неща.
Започнахме скромно, с писмо до училището, в което работи майка му, и с кратка брошура за града и училището ни. Молехме да ни бъдат изпратени книги на английски език, за да създадем училищна библиотека. Имаше известни съмнения в успеха, очакваше се трудната част да бъде намирането на средства за изпращане на книгите до България. За наше щастие, още първият ни проект приключи успешно и ние получихме над 600 книги, с които поставихме началото на англоезичната ни библиотека.
А аз започнах да сядам все по-често на компютъра, всеки път с репликата:”Мразя компютри!”, и всеки път с един добронамерен и търпелив учител до себе си, който ми помогна да се справя с доста предизвикателства и ме накара да повярвам, че мога! И това щеше да се повтаря през следващите две години по отношение на много други неща...
Последваха курсовете по английски език - за учителите през лятната ваканция, и в читалището за граждани през първата учебна година, съвместното преподаване в часовете по английски език, тиквените фенери за Хелоуин, първата кинопрожекция на „Животът е прекрасен” за Коледа, благотворителната акция за децата от дома в Асеновец... После от самосебе си дойде идеята за ушиването на платно за киноекран в читалището, и следващите прожекции на „Всичко е любов” и „Сам вкъщи - 3”...Последваха семинарът на Корпус на мира в Хисар за разработване на проекти, семинарът в Стара Загора по проблемите на ХИВ/СПИН заедно с учителката по биология Теодора Димитрова, участието в националната конференция „Училището – желана територия на ученика” с презентация на тема „Един доброволец в помощ на българското образование” и посрещането на участници от цялата страна в училището в Шивачево, проектът „Дуел на цветята” за създаване на цветни лехи в училищния двор и състезание между класовете в чест на 1 юни.
Никога не съм си представяла, че за две години могат да бъдат постигнати толкова много и разнообразни успехи. Мат като че ли отключи скрита енергия и успя да мотивира и децата, и колегите, и не малка част от населението и институциите в града да повярват в себе си и да заработят за общи каузи. Заедно преведохме на английски език стихосбирката на талантливия местен поет Бисер Бойчев „Фокстрот”, пак заедно си направихме собствена адаптация на класическата пиеса на Чарлз Дикенз „Коледна песен” на български език и изиграхме две представления по Коледа пред ентусиазираната публика от града. Това беше прекрасно преживяване за участниците както от актьорския, така и от техническия екип на пиесата, защото им даде възможност да се почувстват като един отбор, и да се насладят и на съвместната работа, и на общия успех.
Присъствието на Мат в училището е толкова разностранно и многообразно, че се страхувам да не пропусна нещо важно. Неговата работа в начален курс съвместно с Илия Мучев даде възможност и на малките ученици да общуват с носител на английския език, а и на учителя да практикува езика и да придобие увереност, че може да общува пълноценно във всякаква ситуация. Двамата заедно организираха спортни мероприятия с учениците, заедно водиха кръжока по ромски фолкор, заедно работиха по проекта „Глобални библиотеки” към читалището, заедно обиколиха с велосипедите си много от най-красивите кътчета в планината и полето около Шивачево.
С другата учителка по английски език, Веселина Бонева, Мат се включи активно и в работата на училището по проекти по програма „Коменски” на Европейския съюз, заедно с Росица Никова, учител по ИТ и помощник-директор, изработиха уебсайт на училището с версии на английски и български език, с Величка Мучева нарисуваха прекрасна картина по мотиви от Мечо Пух на стената в класната стая на първокласниците...На Коледния базар през първата си година тук Мат „конкурира” сладкарските изделия на учениците от СИП-овете на Светла Боева, с американска коледна пуйка.
Още през първия си ден в Шивачево Мат пожела да го заведем на стадиона, където изпитах такъв огромен срам заради джунглата, в който попаднахме, че още не ми се иска да си спомням...От този момент нататък възстановяването на стадиона стана голяма цел и амбиция първо за него, а впоследствие и за мен. Започнахме да подготвяме проект за обновяването му, с който да кандидатстваме по партньорската програма на Корпус на мира, чрез сайта на която проектите се популяризират в САЩ, а средствата се набират от дарения на американски граждани или институции, като се използват основно личните контакти на доброволците. В хода на работата по формуляра се установиха работни контакти с кмета на Шивачево Динко Динев, с треньора на футболния отбор Митко Дянков, с общинските съветници от Шивачево Христо Сосеров и Валентин Лазаров, с общественици и спортни деятели от града, с момчетата от отбора, с граждани и ученици, които смятаха, че възстановяването на стадиона е важна и значима за общността кауза, и бяха готови да обединят усилията си за постигането й. Впоследствие от Корпус на мира ни изпратиха информация за конкурс, обявен от Еврофутбол, за финансиране на проекти за изграждането или обновяването на спортни съоръжения, и ние веднага преориентирахме събраната информация към този конкурс. Сред общо 106 проекта нашият спечели финансиране благодарение на това, че стана „Площадка на обществото” при гласуването в Интернет, събирайки почти 14 % от уникалните гласове.
След много трудности, скептицизъм, и дори откровени подигравки, обновеният стадион е факт и на 21 май 2010 година се състоя официалното му откриване. Освен средствата, получени от Еврофутбол, допълнително финансиране беше осигурено от община Твърдица, а много граждани допринесоха за успешността на проекта с дарения под формата на техника, материали, експертна помощ и доброволен труд. За малко населено място като Шивачево един такъв успех е много важен, защото дава на хората увереност, че заедно могат да постигнат много, учи ги на екипен труд и обща отговорност, поражда чувство за принадлежност към общността и за гордост от постигнатия успех.
Сред приоритетите на Корпус на мира основно място заема не изграждането на „паметници", а на хора, развитието на човешките ресурси в приемащите държави, населени места и институции, формирането на умения за работа в екип, за разработване на проекти, както и усъвършенстване на педагогическите и методическите знания и умения на учителите по английски език, подобряването на езиковите умения и компетенции както на учителите, така и на учениците. И в този смисъл моето професионално развитие в рамките на последните две години е достатъчно показателно както за голямата идея, наречена „Корпус на мира”, така и за невероятно успешната работа на нашия Мат. За времето на неговата служба в училището ни аз кандидатствах успешно и взех участие в комбиниран присъствено – онлайн методически курс за учители по английски език, преподаващи на ученици от уязвими групи и етнически малцинства, организиран от Фондация „Съвременен институт” и финансиран от американския фонд „България”, в международна конференция в Украйна на тема „Жените-лидери”, и в 7-седмичен методически курс за учители по английски език в САЩ, финансиран от Американския държавен департамент. Имах не само уникалния шанс да се запозная с част от американската култура, история и образователна система, но и да се срещна и запозная с много хора, както американци, така и колеги от други страни и да създам прекрасни приятелства, да придобия лекота и увереност в общуването на английски език, да разширя невероятно кръгозора си и да се науча по-добре да разбирам, да ценя и да уважавам „различността”. Имам си и своята мъничка доза суетна гордост да бъда една от първите три български учителки, посетили САЩ по тази програма, в първата година от участието на България в нея! Наслаждавам се и на невероятното професионално щастие и гордост да видя мой ученик като финалист (един от само 7 за цялата страна) по програма за обучение в държавно училище в САЩ за една учебна година, и то в едва втората година от участието на страната ни и в тази програма!
Не мога да не се чувствам удовлетворена и от доверието на Корпус на мира, България, които през миналото лято ни поканиха с Мат като ресурсна двойка „доброволец-сътрудник” да участваме в подготовката на новопристигналата група доброволци за бъдещата им работа по места, като споделим с тях своя опит, а през тази година пожелаха да им изпратя видео материал с мои уроци по английски език, които да използват при обучението на тазгодишната група доброволци, които ще работят като учители по английски език в България...
Всичко изброено до тук изглежда като работа – и много, и разнородна, и трудна и напрегната по- някога, и то наистина е...Но в същото време е нещо много повече –човешко общуване, партньорство, приятелство, доверие, споделени мечти, тревоги, разочарования, болки, преодолени препятствия, надмогнати обиди, простени грешки, смях и сълзи, празници и сиво ежедневие, възторг и умора...Няма как, преминавайки през всичко това заедно, да останем същите...Няма как да не се чувстваме много близки, като едно семейство. За мен Мат стана не само колегата и партньора в учебната работа, в класната стая и извън нея, но и моят американски „син”, много специален и много добър приятел, човекът, който ме научи на толкова много неща, но най-вече да вярвам в себе си и в успеха, в хората, с които работя, в това, че няма нищо невъзможно, ако всички наистина искат да успеят и работят заедно за това.
За всички нас, неговите приятели тук, ще останат незабравими спомените за гостуването на майка му, за пикника на реката, за хижата в планината през зимата, за големите трапези за Деня на благодарността, за рождени и именни дни и други празници, за сладкото от смокини, което варихме заедно, за баниците, които правихме, за американската пица и палачинките, за екскурзиите с колектива и банкетите, за училищните тържества с децата, и още, и още...
Сбогуването ще бъде трудно за всички - и не само училището, целият град няма да бъде същият, след като Мат си замине. Това слънчево момче от Флорида стана част от нас и много ще ни липсва, но ние вярваме, че направеното от него през тези две години ни е променило по начин, който ни прави по-добри, и че той ще си остане част от шивачевското „семейство”, колкото и време да мине от престоя му тук. И ще продължим да го чакаме някой ден да се върне отново при нас...
За себе си знам, че новият човек, който съм след като имах щастието да работя с Мат през тези две години, вече никога няма да каже :”Мразя компютри!”, „Не се смей на моя английски” или „Страхувам се да отида ...”От него научих, че светът е прекрасно място, че хората заслужават обич и грижа, че когато работиш, трябва да го правиш с отговорност, ентусиазъм и вяра, че никога не е късно да научиш нови неща, да посрещнеш нови предизвикателства, да спечелиш нови победи, и най-вече над себе си...
След по-малко от 10 дни „нашият” Мат ще се качи на колелото, за да поеме на своето поредно дълго пътуване – от Шивачево и България, през Европа към Америка, от провинциалното си битие на доброволец в малко селище, към широките хоризонти на американското си бъдеще. Всички, които го познаваме, вярваме в него и от сърце му желаем да запази своя оптимизъм, топлота и сърдечност, своята упоритост, трудолюбие и любознателност...и кътче в сърцето си за многобройните си български приятели...
Предстои ни да кажем може би най-трудното си „довиждане” – със сълзи в очите, с усмивка на устните и с надежда в сърцето, че ще се срещнем след време отново!
Павлина Дукова, учителка по английски език
в СОУ ”Георги Ал. Каравелов”, гр. Шивачево