Росица Николова в www.trud.bg

и в памет на Николай Султанов

Сливенката живее дълго, защото е "жена и зидя"   

   Сливенките са най-издръжливите българки и живеят най-дълго след мъжете - близо 8 години, разкри националната статистика. Данните очаквано предизвикаха противоречиви коментари. Но не учудиха един известен сливенец, скулптор, наследник на стар градски род.

   "Няма какво да се опровергава! Има си две причини. Едната е сериозна, другата е още по-сериозна", заяви категорично, сякаш е статистик, Николай Султанов. "Първо, сливенките са

разглезени

от хубавия

климат

   Имало много бури, силни ветрове? Отдавна няма.

   Градът е разположен така насред Балкана, че теченията го проветряват непрекъснато", разсъждава Султанов. Но нали и мъжете живеят в същия рай? "Е, бързате! Сега идва и втората, по-сериозната причина: сливенката е толкова издръжлива, защото сливенските мъже са по-добри от мъжете на което и да е друго място", довършва 79-годишният творец.

   Важно е да се отбележи, че Султанов още е уважаван краевед, хуморист и познавач на сливенската душа. А като обичан съпруг, баща и дядо знае, че най-вярна е мъжката гледна точка. "Още от старо време сливенката е била генералът, тя върти къщата.

   Мъжът изкарва парите, но без нейно участие не може да бъде похарчен нито грош", разказва Султанов. Той илюстрира наблюденията си с няколко автентични истории.

   За сливенката казват, че е малко дженабет (проклетник).

   По хайдушко време в Асеновския боаз разбойници решили да причакат богат търговец от Одрин и да го ограбят. Завардили, но по едно време дошла някаква жена. Пред нея - коза. Хайдуците започнали да я увещават да се махне, за да не им развали работата. Тя - не, та не. "Като ви започна с тази сопа", заплашила. Накрая главатарят на разбойниците го ударил на молба: "Ела, жено, встрани и там има добра паша за козата! С пръст няма да те бутнем." А тя му отвърнала: "Че тогаз... за какво да идвам?" И обирът пропаднал.

   В града се носят легенди за Цона Майтапчийката. Казват, че била "мъжка" жена, извор на всякакви смехории. И, разбира се, надживяла половинката си. Нейни са думите: "Ако ще води да потапят Сливен, огън да го гори, камъни да валят, аз ще се кача на Бармук баир сеир да гледам!" Пак Цона на младини, когато пъдарят на ТКЗС-то я заварил в чуждо лозе, си... вдигнала полата. Но не за друго, а за да скрие лицето си, та да не я познае.

   Ако сливенката иска да се разведе, няма нужда от адвокати. Достатъчно е да сготви на мъжа си

две постни

манджи подред

   Първия път ще се размине само със словесна фъртуна. Втория - тенджерата ще хвърчи като ракета през прозореца за сеир на махалата. А след това разводът идвал от само себе си, разказва Султанов.

   Друго любопитно обяснение за сливенската жена прави Ваня Дичева, журналистка и писателка. "В местния говор има думи, които не могат да бъдат открити в нито един друг местен диалект", обяснява тя в изследването си "Сливенските думи".

   Само в града под Сините камъни има специална дума за младите, дяволити момичета - те са "щихо". Само тук жените критикуват мъжете си, когато я карат "урбулешката", т.е. как да е. Но пък само тукашните мъже хвалят половинките си, че са "жени и зидя" - тоест не само жени, а и отгоре.