Нашата улична общественост

   Всеки ден през седмицата Община Сливен се грижи за хигиената на нашата улица – с метла, лопата и найлонов чувал, една жена от ромски произход събира паднали листа и каквото друго е прехвръкнало с вятъра, втора жена от български произход върви плътно до нея и я контролира. Едната си отработва социалните помощи, другата е на щат. Уличната ни общественост, състояща се основно от пенсионерки и на боб зърно пенсионери, вместо да е благодарна, е възмутена. Заради тази производителност на труда, казва обществеността, общината е пред фалит, а държавата няма пари за пенсиите ни. Съгласявам се.

   Разказвам за тази непроизводителност на представител на малцинството от уличната общественост, т.е. работещ индивид в предпенсионна възраст. Той обаче е на мнение, че групирането по двойки – метач и контрольор, е върхът на възможната в случая ефективност, тъй като единият от двойката работи, т.е. стигаме към 50 процента коефициент на полезно действие, което за нашите условия е постижение. Съгласявам се, особено като си спомня каква беше практиката допреди няколко месеца, когато цяла група метачи с оранжеви жилетки нахлуваха шумно на улицата ни, обменяха си някои любезности и се нареждаха седнали по тротоара, за да отпочинат от разкарването и носенето на метлите. 

   Следващият, с когото споделям катадневните си наблюдения, е нетипичен представител на уличната общественост, т.е. млад. И типично за младежите, е бил на работа в чужбина, в най-представителната й част – в Лондон. Казва, че не е виждал кой там мете улиците, но е виждал как пенсионерките-англичанки организирано си разкрасяват улицата и засаждат цветя на всяко възможно място пред домовете си. Т.е. според него, будната ни улична общественост, вместо да следи стриктно кой и как мете, може да поеме тази дейност и да облекчи и държавата, и общината. И май пак се съгласих... Чудя се къде ще ме отведе този конформизъм.

Йорданка Раданчева