Когато Ангел Дребния изтърва общинската буга на воля, прашасалият от неспиращия западен вятър Къргелджук опустя, а Станко Генералина дори затвори кръчмата си, разливайки мастика по тезгяха, обкован с поцинкована ламарина. Отсреща, от дюкяна на Нямото, неколцина от по-куражлиите урумбеглийци надничаха храбровито, но бясната буга още не се виждаше никаква, само в ниските джамове на читалището бляскаше от време на време голата и потна глава на Джандар Пею, който се силеше, че ще утрепе животното с манлихерата си, стига да се появи отнейде!

   На Къргелджук останаха единствено кокошките. Селото утихна, задуха вятър, който вдигна пепелчука и го заразнася насам-натам, дирейки някой, на когото да напълни очите.

   После, от каменистия сокак, който минаваше покрай фурната на Куртелите, се зададе бугата. Тежкото повече от тон животно пръхтеше и махаше с глава, дирейки този, който би се осмелил да застане пред кървавия му поглед и остри рога. Нямаше никой, млъкна и фунията на грамофона, който свиреше при Нямото песента за двете съседки на Гошко Хубавеца. И тогава се чуха стъпки, дръннаха менци. Откъм Бамбиджика се зададе момата Насташо и бугата се юрна към нея, като високо отмяташе черната си задница, а подире й, изринати от копитата, хвърчаха буци пръст и дребния чакъл на пътя, изпускайки искри. Всички, които зяпаха към Къргелджук затвориха очи и не ги отвориха, защото знаеха какво ще видят – куп кървави дрипи, косичник и търкулнати край тях медни бакъри, до строшената на две кобилица. Над Урумбеглий се струпаха облаци, загърмяха, затрещяха… Тогава хората отвориха очи, а Джандар Пею дигна ръждивата си манлихера, да стреля. Чу се чукването на кондака, чу се и фъскането на барута и – нищо! Не гръмна Пеювото оружие, приседна му, щото тя, бугата, ближеше ръцете на момата Насташо, пък оная й се караше за нещо с ласкавия си глас и начесто мигаше с дългите си ресници, смееше се. После и момата, и животното, на което всички наоколо бяха брали страха, тръгнаха към Шермет-Талчак и само Станко Генералина, като си пое сулука и се окашля, успя да рече:

-         Майка му стара! А?!

   Изпод порутената плевня на Данагула изпълзя Ангел Дребния и примижавайки на появилото се слънце, заизтръсква дочените си панталони, запсува, заканвайки се на бугата. Отсреща, от дюкяна на Нямото, се смееха.

12.04.2003 г.