"Забравеният Сливен" се занимава с темата за забравените традиции и пътят, по който отново да стигнем до тях. Този път минава през душите и сърцата на децата ни - в това е уверена Дора Куршумова и работи за неговото проправяне от години. За децата, представящи българските традиции, е разговорът в студиото със сливенската художничка и общественичка. Вижте ТУК.

Сценарий по действителен случай за новия сезон на едноименния сериал

”Плътеникът, който оцелял до четиридесетия ден от смъртта си, той се увлъчвал, а после ставал самсомолец, а най-после и вампирин. Да се овлъчи плътеникът и да стане самсомолец значи душата на умрелия да се облече в плът, но без кости. И в тая плът той вече ходи по землята. Той можел да бъде видим и невидим, когато ще. Нощно време той оставял видимата си човешка плът и ходи с духът си, та прави пакости на хората и стоката. Когато премине в това положение няколко недели, тогава той се увампирвал, ставал вампир.”

Димитър Маринов, „Вярванията или суеверията на народа” (1892 г.)*

21 май. Скучно ми е и излизам да се поразтъпча. „Къде си тръгнал като самсомолец? Конгресът на БСП приключи!” – хили се жена ми. Тоя таласъм го влача вече седем века! „В глуодоба се явява като куче или като мачка, или като друго некое животно, па напада човека, та го дави”. През 1417 г. по го докарваше на мачка, ама с времето…

22 май. Цяла нощ бродя из Созопол. Никой не ми обръща внимание, особено абитуриентите. Само с един железен кол в гърдите изглеждам старомоден. Мъчно ми е и влизам в читалището. До изгрев слънце чета „Кентървилският призрак” от Оскар Уайлд, а по оголените ми скули се стичат сълзи. „Когато се добра до малката тайна стаичка в лявото крило, призракът се облегна на един лунен лъч да си поеме дъх и се помъчи да проумее своето положение. Никога, през цялата му блестяща и несмущавана кариера от цели триста години, не бяха го обиждали тъй ужасно.”

23 май. Тъкмо си лягам и заварвам таласъма също да чете. Купила си е и седемте книги, които Йоло Денев е издал от началото на годината: „Богомилството – учение (религия) и социално-културно движение за справедливост”, „Борбата на Йоло за България (народа) и човечеството”, „Пътят към турското робство – 1 и 2”, „Трагизмът и величието на тангриста-колобър Расат”, „Гениалният Мотул” и „Великият Атила”. Не мога да й отрека, че е интелигентна, макар да чете по-бавно, отколкото Йоло Денев пише.