От нас зависи накъде ще се завърти зара - ако искаме пророчеството на маите да се сбъдне, можем да го направим. Ако искаме да се изтеглим за косата - можем.

   Наскоро един от ентусиастите на прехода ми разказваше, как на него му разказвал ... някой си правоверен комунист, кой знае защо попаднал в Сибир - но това в случая няма значение. Има значение как концлагеристите преминавали през леда на големите сибирски реки - ръка под ръка, жива верига, ветрилообразно извита. За да могат да те изтеглят, ако някъде ледът поддаде. Така той си представял ролята на Европейския съюз и ние като брънка в него. Сега проумял, че е важно какво правим сами за себе си.

   Тези от Европейския съюз са работили за благоденствието си 200 години по-дълго, нищо че държавата ни била по-стара. И май са работили по-упорито от нас. Затова не им завиждайте и не искайте да се отнасят с нас като един от тях. Не сме ничии храненици. Ръждива брънка в съюза си никой не иска. Първо трябва да станем едно цяло вътре (ама и с циганите барабар) и тогава да ни приемат като пълноправно звено от веригата. Имаме сто години да го направим. И по-добре е да почнем от 2012.

“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”

(Йоан. 1:4)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Векове наред в тази пресветла, тиха и свята нощ над творението се разлива вестта за Христовото Рождество. Христос се роди! Дойде в света сред човеците, за да озари живота на всеки от нас с божествената Си светлина, за да ни даде надежда, да въдвори мир, да ни каже по най-категоричен начин, че нищо не ни е повече необходимо от любовта. Че се свършиха дните на тъмнината и в света на хората се въдвори светлината на Божието присъствие в изтерзания от страсти и грехове свят. “Защото - както пише светият евангелист, - Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).