Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 41 посетители в сайта
От сайта „Завръщане към природата“ – www.back2nature.rocks
8 причини да спрем консумацията на бутилирана вода
Да купуваме вода в пластмасова бутилка вече се е превърнало в навик за повечето от нас. А скептицизмът относно чистотата на вода от водопровода расте. Някои от нас отказват да пият водопроводна вода дори само заради вкуса ѝ.
В много от случаите обаче, скептицизмът относно водопроводната вода е неоснователен. А запотената пластмасова бутилка от витрината е твърде изкушаваща.
Оказва се обаче, че има твърде много причини, поради които не си заслужава да консумираме бутилирана вода. Ето и някои от тях:
1. Пластмасовите бутилки отделят вредни химикали.
Вероятно сте забелязали как бутилка, оставена на слънце, се размеква. При достатъчно слънчева топлина, тя може и напълно да се разтопи. Случвало ли ви се е да пиете вода от бутилка и вкуса й да е малко или много „пластмасов“?
Това не е случайно, а защото се отделят химикали от бутилката и преминават във водата. Най-големият виновник за това е химикалът BPA (Bisphenol A), който влияе на организма като хормон и води до рак на гърдата, ранен пубертет и безплодие. Дори и обозначените като „несъдържащи BPA“ (BPA free) бутилки също отделят отровни химикали.
2. Голяма част от бутилираната вода е всъщност водопроводна.
Рекламите за бутилирана вода ни карат да вярваме, че източникът ѝеедвалинебожественручей, откойтоводатаечиста като сълза и лековита. Реалността показва обаче, че това е просто поредният бизнес трик и всъщност повече от 25% от бутилираната вода е с източник – водопровода. Думи като „пречистена“ или „годна за пиене“, обозначени на бутилката, ви казват само и единствено, че това е водопроводна вода.
Още година-две пандемичен аутизъм и ще имаме психически травмирани поколения
Таня Джоева, www.epicenter.bg
– Проф. Стефанов, според Вас коя ще е думата за 2021 година за България? Промяна, пандемия, победа? Или?
– Значимата дума безспорно е „промяна“. Макар това да е една смислово изнемощяла дума, търкаляна дълго из кривините и конюнктурите на българския преход. Въпреки тежката анестезия обществото направи усилие да разруши затегналата се политическа доминация на една опиянена от самохвалства върхушка. И успя. Понеже сме закоравели скептици, живеем с нагласата, че всяко ново е добре познатото старо. Но станалото на последните избори не бива да се подценява. То е шанс, който стои предизвикателно пред нас.
– Казват, че с новата власт, доминирана от ново поколение, страната ни слага край на така наречения Преход, който започна след 1989 година. В масовото съзнание обаче тези три десетилетия бяха неуспешни. Има ли основания сега да бъдем оптимисти за един следващ преход? И колко би могъл да продължи той? 100 дни, 800 дни, 30 години?!
– Преходът е образ на надеждата. Сиймор Глас, героят на Селинджър, казваше, че това, което правим цял живот, е да се местим от едно свято кътче в друго. Сиймор може да го е правил, той е герой със сетива за святото, но ние определено – не. Ние се местим от мястото на една болка в усетите за друга болка. Това не ни прави щастливи, разбира се. Прави ни разочаровани, лишени от очарование. Оставени в лапите на водачи измамници.
В социалистическите години Западът беше един от образите на Обетованата земя. Но с падането на Стената се срина и витрината на един образцов свят, разгърнат като фантазмена компенсация на неудовлетворените ни желания. Гаврошовците от Изтока с учудване осъзнаха, че трапезата сама по себе си не е щастие, нито обилието е реванш на бивши недоимъци.
Ще чакаме не дни, а дълги години, докато разберем, че Обетованата земя я носим у себе си. Тя не е географско място, а измерение на самосъзнанието, степен на култура, мяра за свобода, структурна характеристика на битието ни.
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?
