Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 31 посетители в сайта
Време за нови традиции
Светът пощуря по старото. Старото е модерно. Чрез старото търсим изгубената си идентичност в страшния водовъртеж на световния глобализъм. Колкото по-стара е всяка изровена традиция, толкова по-сериозно е доказателството за нашата устойчивост и неотменното ни право на светло бъдеще.
Да, традициите са хубаво нещо. Те са отличителният белег на всяка една нация, осъзнаваща себе си като такава. Затова е похвално старанието, с което се предават от поколение на поколение – като жива и неугасваща памет на един народ.
Само че увлечени да разравяме миналото, възкресявайки древни ритуали и доказателствата за тяхната автентичност, забравяме нещо много важно: тези ритуали имат свое начало, все някога са се случили за първи път като жизненоважна необходимост. После са се повтаряли и потретвали, докато се превърнат в традиция.
И друго забравяме: да попитаме защо. Защо са възникнали тези ритуали? Защо се е появило хорото като като групов танц, обвързал в здрава връзка хора, които до този момент може би не са подозирали за съществуването на другия. И изведнъж този непознат ти става близък. Нещо повече даже, ближен, докато го държиш за ръката и той стиска твоята тъй, сякаш животът му зависи от тази връзка.
Стефан Дечев
"Мъжкото хоро" на Йордановден все повече се схваща като многовековна традиция, но това няма нищо общо с истината. Ето разликата между мита и историята.
Мъже в национални носии са се потопили в ледените води на Тунджа и играят народно хоро. Наоколо се чува звукът на гайдите. Пеят се песни и се веят национални флагове. Това е най-често срещаната гледка по време на Йордановден през последните години и все повече с нея започва да се асоциира празникът.
Ритуалът се представя като някаква отколешна традиция. Местни дейци са категорични, че става дума за един поне 200 годишен обичай. През 2015 г. Божидар Димитров – без всякакво позоваване на източник – обяви по една от телевизиите, че обичаят датирал още от времето на Османската империя. Започнат бил от тогавашните християни дервентджии, въоръжени и яки мъже, хайдути, защитници на прохода Стражата. Те имали за цел да вземат превантивно страха на околните села, откъдето могат да се появят разбойници.
Бихме могли да се натъкнем и на още по-смели твърдения, които напълно се поместват в общоприетия романтичен национален разказ. Например: „Мъжкото хоро в ледените води на р. Тунджа се танцува в Калофер от незапомнени времена. За съжаление градът бил чест обект на турските атаки, опожаряван и плячкосван неколкократно, така че живи калоферци, които да помнят кога е възникнала традицията, няма.“
На 6 януари православната църква чества кръщението на Иисус Христос – Богоявление, наричано от народа Йордановден. В Сливен празникът ще бъде отбелязан тържествено със събития, организирани от Община Сливен, Сливенската митрополия, Военно формирование 22220 и Сдружение „Свети Георги Победоносец".
В 8 часа в храм „Св. София” ще бъде отслужена Василиева света литургия. От 11:00 часа на площад „Панайот Хитов” ще се извърши ритуал по освещаване на бойните знамена на Военно формирование 22220-Сливен.
В 11:20 часа от площад „Панайот Хитов” ще тръгне литийно шествие до новия мост на квартал „ Колю Фичето”. В 11:30 часа ще започнат Богоявленски водосвет и изваждане на Светия кръст от водите на Новоселска река.
След всичко това, естествено, следва честването на имениците.
Още статии ...
Око да види
Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?