Първият носител на новоучредената награда „Д-р Симеон Табаков“ е известният сливенски историк Васил Дечев, съобщават от  Регионалния исторически музей. Наградата се дава за изключителен принос в проучването на културноисторическото наследство и развитието на музейното дело в Сливен и Сливенско. Тя представлява плакет с образа на д-р Симеон Табаков и грамота. Връчването ще стане на 18 май в 17.00 часа, пред сградата на музея.

   По този повод публикуваме интервюто със заслужилия наш съгражданин от книгата „Сливналии“ (изд. „Фабер“, 2018 г.) 

   Васил Дечев, по общоприето мнение, е човекът, най-добре запознат с историята на Сливен и Сливенско. В годините, откакто го познавам, не съм чула някой да се усъмни в това, освен самият той – но няма как да е иначе, като се има предвид, че другото му общопризнато качество е скромността. Как е придобил обширните си познания – дали освен упоритост, любознателност и много труд през много години има и нещо друго? В родословието му като че ли нищо не е подсказвало, че ще се насочи точно към историята... 

   Роден в Сливен на 25 ноември 1929 г. в семейството на предприемчив занаятчия, Васил Дечев завършва гимназия „Добри Чинтулов“, първоначално тръгва в различна посока, но за щастие, в крайна сметка завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сравнително бързо се ориентира и в друго – че учителствуването не е неговото призвание, и започва работа в Историческия музей. По него време фактически се поставя началото на научния подход към музейната дейност. Освен събирателството на експонати, Дечев започва тяхната инвентаризация и научна обработка, създава научно-спомагателен фонд и научен архив към тогавашния отдел „Възраждане и националноосвободителни борби“. Темите, по които работи, са хайдушкото движение, старият план на Сливен, отделните негови махали и сливенските села в тяхното историческо развитие (за което  изработва стотици карти), четата на Хаджи Димитър, революционния комитет и Априлското въстание в Сливенско, текстилното производство, оръжепроизводството, Освобождението на региона, интересува се от топонимика, родословни дървета и всичко, свързано с историята на Сливен, Сливенския край и оставилите диря в някаква област сливналии. След 30 години работа в музея не е прекъснал заниманието си нито за ден и продължава проучванията си. Автор е на книги, на над 150 статии, повечето с приносен характер, на тематико-експозиционни планове за редица музейни обекти. 

   Васил Дечев е носител на орден „Кирил и Методий“ І, ІІ и ІІІ степен, на златен медал от националното честване „Прослава на хайдутството“ през 1968 г., а през 1993 г. е удостоен с наградата „Д-р Иван Селимински“ на Сливенската община за принос в историческото изследване, краеведческата дейност и опазване на културно-историческото наследство на Сливен и Сливенския край. Почетен гражданин на Сливен е от 2003 г.

   – Г-н Дечев, да тръгнем от началото... Според официалното Ви родословие, по бащина и майчина линия произхождате от стари сливенски родове, но баща Ви всъщност е роден в с. Блатец и осиновен в Сливен – как се стига до това?

    – Историята е дълга... Официалния си дядо, който е осиновил баща ми и който е потомък на сливенския род, аз не помня, тъй като е починал, когато съм бил на една година, а баба ми, неговата съпруга – още по-рано. Смътно си спомням и бащата на майка ми, поминал се, когато съм бил три-четири годишен. 

   Истинските родители на баща ми са от Блатец. Дядо ми, Киро Дечев, беше повече земеделец и имаше един брат, Минко, който пък се занимавал повече с овчарлък. (Този дядо Минко, впрочем, е далечен предшественик на футболиста и по-сетне сливенски кмет Йордан Лечков.)

    – Дядо Ви Киро Дечев не е неизвестна личност, записан е в историята на селото... 

  На 10 май в град Кубрат стана награждаването на творците, отличени в XII Национален конкурс за хумор и сатира, организиран от Община Кубрат, Българското национално радио, Клуба на хумориста „Жарава“ и НЧ „Св.св. Кирил и Методий“ в Кубрат.

   Оказва се, че действителността ни обилно подхранва хумористичните и сатиричните жанрове – със свои творби в конкурса участват 155 автори от страната и чужбина (Турция, Русия, Австралия). 125 от тях са изпратили литературни творби, а над 30 карикатури.

   Ето и отличените:

В раздела „Кратки сатирични форми“:

Първа награда – Васил Сотиров, София

Втора награда – Петър Краевски, Пловдив

Трета награда – Иван Ненков, София

В раздел „Карикатура“:

Първа награда – Цочо Пеев, Пловдив

Втора награда – Любомир Михайлов, София

Трета награда – Кирил Божкилов, Сандански

Награда Велко Велков – Ивайло Цветков, София

В раздел „Стихотворения и разкази“:

Първа награда – Георги Крумов, Смолян (стихотворение)

Втора награда – Йорданка Раданчева, Сливен (разказ)

Трета награда – Денка Илиева, Ямбол (разказ)

   По традиция, получените творби оценява жури с председател Борис Арнаудов и членове – Митко Новков, акад. Румен Леонидов и за карикатура – Ириен Трендафилов.