И като е запушена отвсякъде тази вода, и като идва изпод земята с голямо налягане, избива където може. Запушили сме я. Запушена от години е в банята, запушени са чучурите на т.н. питеен павилион, не тече в многобройните преди години почивни станции и санаториуми. През лятото, при евентуални посетители, може и да отворят някой кран в почивната станция на военното министерство, но през почти цялата година и там водата е запушена. Запушена през зимата е и в единствената що-годе работеща почивна станция „Жива вода“, която смята да приема лекуващи се от 20 март. И като отворили сега крановете, оказало се, че няма достатъчно налягане за тангенторните, субаквалните вани и за каквито там още процедури извършват. Е, да, водата си е намерила пътя – избива от корозиралите тръби, наводнява сградата на заключената централна баня, изтича в Тунджа и където още си намери път сама.

   Сега някой ще възрази, че водата, още повече минералната, е благодат. Благодат е за тоя, който може да я колани. За всеки, който не може да управлява собствеността си (вода или каквото и да било), тя се превръща в проблем – или ще му носи загуби, или ще я проиграе на комар, или ще я хвърли през терасата...

 Сливенската минерална вода са управлявали добре и са я ползвали траки, римляни, гърци, турци, че и българи. В края на по-миналия век Сливенската община взема 300 хиляди лева заем от БНБ, за да преустройва и развива Минералните бани. Проучва се състава на водата, отчуждават се ниви за обществена полза, правят се нови сондажи и каптажи, за която работа се наемат работници-италианци (каквито сега за извършване на ремонт Община Сливен не може да намери) и пр. и пр. През 1900 г. общината вече има хотел, който е предаден на първия наемател, а през 1903 г. е открита и модерната сграда на балнеолечебницата (настоящата затворена, рушаща се баня с два големи, два малки басейна и пр. луксозни за времето си помещения, в които най-бедните сливенски граждани се къпели безплатно – може би като отзвук от по-стари времена, когато къпането е безплатно, тъй като водата е дар Божи.) Междувременно, при кметуването на Добри Бояджиев – да, същия оня, Добри Кавака – започва и усиленото залесяване на района с върби, тополи, брястове. Около банята се създава красив парк от кестени, платани, бели брези, сребърни борове, смърчове, акации и много цветя. Назначени са вещи градинари, прокаран е специален водопровод за поливане. Залесяването почва със средства от дарение на варненския кмет Александър Василев, направено в знак на благодарност за излекуването му. Така Сливен първи в страната се сдобива с едни от най-модерните минерални бани не само в България, но и на Балканския полуостров.