„Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“

   С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза.

   Тази Лепеница е в община Ракитово, на 17 км от градчето и по-близо до Велинград, но и по двата пътя досами пещерата може да се стигне само с високопроходим (или поне висок) автомобил. (Другата Лепеница е в Белоградчишко.) 

   Та, тази, родопската Лепеница, наричат още Дионисиевата пещера, защото според легендите, тук нимфите отглеждали малкия Дионис. Не ще да му е било много комфортно на малкия, че вътре не може да се разчита на уют. Това е хоризонтална пещера, но на три етажа. На първия тече подземна река и естествения вход на пещерата влиза направо в нея, та затова малко по-нагоре пещерняците са отворили вход към втория етаж, който е сух, но при дъждовно време се образували четири езера, после остават две (температурата на този етаж е десетина градуса, но от най-долния си лъхаше голям студ). Третият етаж е също сух, но недостъпен, поне за простосмъртни.

   Пещерата била дълга малко над два километра, или поне до там са стигали по-опитните от нас. За любопитния турист са обособени три маршрута на втория етаж, като се влиза съответно на 200, 400 или 600 м. Ако 200 м ви се виждат малко, да ви кажа, че условията вътре са доста екстремни и много хора признават, че са се връщали след първите метри. Пещерата не е благоустроена, само е обезопасена, поради което в нея се влиза с екипировка (ботуши, каска, челник) и водач. Влизането е на малки групи до 10 човека. Поради изисквания за безопасност не се допускат посетители с проблеми в опорно-двигателния апарат или други специфични заболявания, недай си Боже клаустрофобия, както и деца под 7 години. Но усилията си струват, тъй като пещерата е единствената мраморна в България, богата на сталагмити, сталактити и сталактони и е изключително красива. Тук са открити впечатляващи пещерни бисери, изложени в Природонаучния музей в София. Отделно, че в нея обитавали 24 вида животни от които 6 вида прилепи и 6 други същества, категоризирани като троглобионти (живещи единствено в пещери). Няма да ви показвам снимки от вътре, защото никак не са добри – просто трябва да се види.