Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

A+ A A-

Обзор

Турция, Кюрдистан и Европейския съюз 

Недовършен разговор - бележки от едно пътуване из югоизточната ни съседка, извън Истанбул, Мармарис и Кушадасъ

1-Ku                            *

-          Колко струва един декар маслини?

-          Един килограм струва около пет лири.

-          Не килограм, декар...

                                     *

-          Признай си, тук е сниман филма„Флинстоун”?

-          Разбира се, едва ли на друго място по света режисьорът би намерил толкова много камъни…

                                     *

-          През тези пет дни трябваше да си говорим така повече.

-          Защо, нали цяла седмица сме заедно...

-          Но много въпроси още не съм ти задал...

-          Какви?

-          Например защо децата в училище не учат  и кюрдски език.

-         О, това е забранена тема.  Има асимилация...

                                        *

    Истинско предизвикателство е в дни, в които представители на турската държава на различни нива в упор поставят въпроса за бъдещото членство на Турция в Европейския съюз, а министър председателят й посвети цял ден в София на този въпрос, ние, трима учители и двама ученици от училището в Шивачево, да сме една седмица в област Мардин на Република Турция. Намерете този град и тази област на картата на южната ни съседка – тя е в най-отдалечната от нас точка – на границата със Сирия, в началото на Месопотамия или в сърцето на друг един историко-географски топос, чието име тук продължава да е табу – Кюрдистан. Един близо тридесетмилионен народ остава по волята на съдбата (разбирай Великите сили) без държава и днес обитава обширна територия в четири съседни страни – Турция, Сирия, Ирак и Иран. Ето защо и не уточнявам с кой колега от местното училище водя този разговор – последното изречение очевидно е проява на смелост от негова (нейна) страна.

      В рамките на проект „Образование, култура, история” по програма „Коменски” в първата седмица на  октомври трима учители и двама ученици от СОУ „Георги Каравелов” – гр. Шивачево посетихме  Vatan Primary school  в гр. Мардин – Турция. Освен нашата група,  във визитата участваха и групи учители и ученици от училищата-партньори по този проект от гр. Яш – Румъния и гр. Кивиоли – Естония.  Домакините предложиха интензивна програма, чрез която се запознахме с много аспекти на образованието, културата и историята на тази страна и този регион. Посетихме древни християнски църкви и манастири, джамии, военни съоръжения, некрополи и други исторически паметници в градовете Мардин, Казълтепе, Нусайбин и Мидиат, както и в  села около тях, като живописното, крайно бедно днес, но с богата история Дара. Освен предварително организираните посещения, имахме възможност да разговоряваме и да обменяме идеи с местни учители и директори, както и с колегите от другите страни.

       За хора като нас, посещаващи за пръв път такива земи, впечатленията са силни. Първо усетихме липсата на зеленина  – нещо, с което окото ни през цялото време не можа да свикне. Селцата, пръснати сякаш в пустошта,  представляват каменни къщи, струпани върху голи баири. Топлият въздух от време на време се раздвижва за да обсипе с червен прах всичко наоколо. От градовете, през които преминаваме с двата специално обозначени с логото на проекта микробуси,  виждаме поредица от магазинчета, разположени в приземните етажи на постройките. В тях  има всичко – злато, сребро, различни накити, всякакви подправки, екзотични плодове, сладкиши, зеленчуци, пъстри шалове, други дребни предмети, много заведения за хранене, бръснарници, каквито у нас имаше преди 30-40 години.  Всичко е отворено до късно вечерта.  Продавачите от няколко обекта обикновено са събрали столовете си на улицата пред един от тях. На масичката са неизменните чаши силен чай. Така денят им минава в  чакане на клиенти. Освен селското стопанство, за което очевидно водата като важен ресурс става все по-оскъдна, търговията  и занаятите са други основни поминъци тук.

bolnica-Sl   Регионалната лекарска колегия в Сливен ще изпрати писмо-покана за среща със здравния министър, за да му представи своите идеи за промени в системата на здравеопазването, съобщи председателят на местната организация на Българския лекарски съюз д-р Юлия Бянкова. Според нея, новият министър д-р Константинов трябва да се среща не само с ръководството на БЛС, но и с колегите си. „Независимо кой друг го подкрепя, той не би имал успех ако лекарите и работещите в сферата на здравеопазването не го подкрепят”, каза тя. Проблемът с финансирането на системата е само едната страна на нещата, другата са чисто организационните и законовите разпоредби, които бързо трябва да се променят, смята д-р Бянкова.

   Сливенските лекари смятат, че болниците не трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон. За да съществува едно търговско дружество, то следва да реализира печалба. В здравеопазването може да се търгува с консумативи, лекарства, медицинска апаратура, но освен естетическата хирургия, самото здравеопазване няма как да бъде търговска дейност, е един от техните аргументи. Изпълнителният директор на областната болница „Д-р Иван Селимински” д-р Васислав Петров припомня, че болниците станаха търговски дружества с въвеждането на здравно-осигурителната система и на финансирането от здравната каса. През изминалите оттогава години ремонтите в областната болница са извършени основно с изработени от лекарите пари, а ако министерството е давало някаква сума в края на годината, това е довеждало до увеличаване дяловия капитал на държавата. Така от 51% при създаване на акционерното дружество, дялът на държавата е стигнал 58%. Останалите 42% са на четирите общини в областта, от които най-голямата – Сливенската – е и основен дарител на болницата. Тя е закупила голяма част от новата апаратура, което обаче не довежда до увеличение на нейния дял. Нещо повече – макар че дружеството не разпределя печалби, нов закон изисква 50% от сумите, получавани за отдаваните под наем от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” помещения, да бъдат разпределяни между акционерите, което означава че пари, макар и минимални, получават общините Нова Загора, Котел и Твърдица, които не влагат нищо в областната болница. Напротив, при по-малко пациенти през последните месеци, заработените по клинични пътеки пари на областната болница са се увеличили, тъй като поради изчерпването на бюджета си останалите болници пренасочват пациентите  с тежки заболявания или травми, изискващи продължително лечение. „Чувства се, че болниците около нас не работят”, каза д-р Петров. Въпреки ограниченията, през месец септември по клинични пътеки болницата има изработени 907 000 лв., при бюджет 754 000. За месец август бюджетът е надхвърлен със 185 000 лв., за месец октомври – със 125 000. Според юристи, за тези пари ще трябва да се водят дела със здравната каса и ако решението на съда не е в полза на болницата, те ще останат в загуба на дружеството, обясни изпълнителният директор.

bolnica-Sl   Лекари в Сливен ще протестират пред областната болница „Д-р Иван Селимински”, съобщи заместник-председателят на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Иванов. Протестът ще бъде от 13 ч. и ще продължи 30 минути. В него ще се включат представители на всички лечебни заведения в града. По места ще останат дежурни екип, за да не се нарушава ритъма на работа през този половин час. Протестът е срещу цялостната политика в здравеопазването и намалените с около 30 процента възнаграждения на работещите в тази сфера. Медиците подготвят и декларация.

   Акцията е част от националната протестна кампания, организирана от Българския лекарски съюз, КТ "Подкрепа" и КНСБ. Сливенските лекари първи заговориха за ефективна стачка и за смяна на председателя на БЛС д-р Цветан Райчинов, заради подписаното от него на 6 октомври споразумение с правителството, което той по-късно скъса. Датата на протеста бе уточнена още на 19 октомври, празника на българския лекар, на който сливенци не участваха в инициативите на Управителния съвет на БЛС.

Подкатегории

 

Око да види

Gur.jpg

Невчесана хроника

  • * Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?
baraban.bg ©