Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 31 посетители в сайта
Обзор
45/60; 300 лв.

45/60; 250 лв.

35/50; 100 лв.


64/40; 350 лв. 40/55; 300 лв.


65/46; 400лв. 35/50; 100лв.


вис.17 см; 220 лв.
вис.28 см; 300 лв.


вис. 40 см; 400 лв.
********************************************************************
Латинка Минкова, Сливен, тел.0889 282 318
Българският кандидат за поста генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Ирина Бокова победи в надпреварата за поста египетския претендент - министъра на образованието Фарук Хосни. На петото поред гласуване тя получи 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията, а Хосни събра 27 гласа, предаде Франс прес.
За лобистката кампания на Бокова предишният кабинет отпусна от държавния бюджет 100 хил. лeва. Ирина Бокова е 10-ят генерален секретар на организацията, петият европеец, първият избраник от Източна Европа и първата жена, която ще я оглави. Кандидатите за поста бяха деветима, като за фаворит се смяташе Хосни, който бе предложен от Египет, Кувейт, Судан и Либия. От надпреварата отпадна и австрийският еврокомисар Бенита Фереро-Валднер. Другите кандидати бяха заместник-външният министър на Русия Александър Яковенко, постоянният представител на Литва Ина Марчюлените, бившият външен министър на Алжир Мохамед Беджауи, директорът на африканското бюро на международния съвет на ЮНЕСКО по науката Соспетер Мвияруби Мухонго (Танзания), бившият министър на търговията, промишлеността и риболова на Еквадор Ивон Хуес де А. Баки и заместник-генералния директор на ЮНЕСКО Нуреини Тиждани-Серпос (Бенин).
Съгласно процедурата, приемничката на Коичиро Мацуура трябва да бъде одобрена през октомври чрез тайно гласуване от представителите на 193-те държави-членки в Генералната конференция на организацията.

Въпросът за датировките в историята въобще не стои в нашите учебници и изследвания. Приема се като даденост, ,,както въздухът и слънцето за всяко живо същество”. В изворите постоянно се среща едновременното ползване на римски, прабългарски и еврейски календар. Да си припомним:
,, Времето пък, когато се съгради това, беше по български шегор елем, /сигор елем/, а по гръцки индиктион 15.” Чаталарски надпис.
Или ,,Etou[s a]po kt(iews) k(osmou) zuib’, in(diktiwno0 z’
В превод - Лето 6412 от създаването на света, индиктион 7, граница на ромеи и българи при Симеон, архонт от бога на българите, при Теодор олгу таркана и при Дръстър комита.
Виж извори:
/ http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm/ - откъси от прабългарски надписи,
Васил Бешевлиев.
Така и не съм срещнал отговор на следните въпроси:
1. Кога и от кого е въведен сега употребяваният Християнски календар?
2. На какво основание се базират изчисленията, че Исус се е родил преди 2009 години.
3. В кой европейски /български/ документ за първи път се появява новата дата хх …..от Р. Хр.
4. Кога започват да се употребяват арабските цифри в Европа и България? /къде са засвидетелствувани/.
Както е видно, цифрите се записват с букви, и това е надпис по сегашната итерпретация от Х век, или още по точно 6412 – 5508= 904 г. от Р.Хр. Т. е десет века след раждането на Христос, още не е измислено и употребяемо Новото летоброене.
5. Как, кой, кога е сметнал годината на създаване на света, т.е. ,,от Адама” и доколко са достоверни тези изчисления?
6. На какво основание е изчислено, че Исус се е родил през 5508 г. от Сътворението на света, което ще рече, че сега сме 5508+2009=7517 г. от сътворението на света.
Без да натрапвам своето мнение, само от тези така поставени въпроси се подразбира, че нещата отиват далеч назад в библейските сказания и времена и с пълно основание можем да се усъмним в тяхната достоверност < Адам е живял 970 г?>
На пръв прочит въпросите ми изглеждат абсурдни. Някои ще кажат, че тези изчисления са условни, въображаеми и не е необходимо да се връщаме толкова назад. Но ако са условни, то тогава всичките ни датировки на реално станали събития се разколебават. Въпросите ми имат отчасти риторичен характер. Но ви приканвам към аргументирана дискусия.
Пламен Маринов
Още статии ...
Подкатегории
-
Предстоящо
- Брой статии:
- 23
-
Имоти
- Брой статии:
- 2
-
Едно към едно
- Брой статии:
- 28
-
България
- Брой статии:
- 472
-
ЕС
- Брой статии:
- 25
-
Свят
- Брой статии:
- 107
-
Арт магазин
- Брой статии:
- 4
-
Снимки
- Брой статии:
- 62
-
Сливен на гражданите
- Брой статии:
- 234

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?