“Слава във висините Богу,

и на земята мир,

между човеците благоволение.”

/Лк. 2:14/

 Рождество Христово е светъл празник и тържествен ден!

Той поражда във вярващите умиление. У богопреданите - преклонение. У ревностните - смирение.

   Историята говори и свидетелства за безброй неправди преди Рождество Христово. Какъв бе тогава светът? Човечеството тънеше в греховен мрак. Злото се бе вкоренило дълбоко в човешкия живот. Безправие, насилие, завист, омраза, користолюбие и властолюбие се ширеха навсякъде, защото човечеството робуваше на всички низки страсти. То се бе отдалечило от Бога, от своя единствен и истински Творец и Промислител. В своята безпомощност, то бе заприличало на жалък роб, погиващ от собствените си неправди и жестокост.

   Но Божията любов е всесилна! Тя побеждава и спасява! Тя не отстъпва от Своето творение! С раждането на Богомладенеца Господ Иисус Христос – яви Се при нас Слънцето на правдата, чието Спасително слово озарява и просвещава света вече двадесет века. Озарява тези, които повярват в Него и Го приемат като свой Бог и Спасител.

   Свята е Рождественската нощ! Дивна е ангелската песен: „Слава във висините Богу и на земята - мир, между човеците - благоволение!” Тази умилна песен и днес услажда боголюбивите, миролюбивите, човеколюбивите и правдолюбивите. Да възпяваме и ние с ангелите Бога заради Неговото необикновено снизхождение! Защото само Божията любов е неизмерима. Само Божията благост е всеобхватна. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”. /Ин.3:16/

   Обикновено човекът се стреми сам да се издига, сам да постига успехи, дори да се самоизтъква и да хвали своите собствени постижения. А с раждането Си, Богомладенецът ни разкри истинската кротост, спасяващото смирение, постоянното търпение и неотпадащата любов. И по това Бог се приближава до човека, като го учи и той да проявява към ближните си тези християнски добродетели.

   Какво, обаче, наблюдаваме в реалния живот? Конфликтът на интереси не изпълва ли общественото пространство? Въоръжаването не се ли засилва с всяка година и не вещае ли смърт и гибел за човечеството? Затворите не са ли пълни с множество нарушители на моралния закон? Алчните не издигат ли своя глас за все повече власт и богатство? Горделивите не притесняват ли подчинените си, безсрамно изтъквайки своето могъщество и мнимо величие? Правата на човека не се ли погазват всекидневно?